Решение № 801 от 03.06.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000500743 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 266545/15.11.2021 г. по гр.д. № 2603/2018 г. на СГС, I-17 състав са отхвърлени предявените от Г. Н. Н. и З. Н. Н. срещу държавата искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Надежда, ул. „***“ с площ 2040 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: спортно игрище, и за осъждане на ответника да им заплати по равно сумата 39 960 лева, частичен иск от 271 303.90 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на гореописания недвижим имот за периода 25.02.2013 г. – 26.02.2018 г.

Ищците Г. Н. Н. и З. Н. Н. са депозирали въззивна жалба против решението с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено изцяло в противоречие със събраните в производството доказателства. Съдът грешно приел, че има правомощия да упражнява косвен съдебен контрол върху влязлото в сила решение на СРС, 46 състав по гр.д. № 1607/1998 г., с което е заместено решението на ОСЗГ относно материалната законосъобразност на реституцията и то при положение, че липсват доказателства за сочените от ответника реализирани мероприятия. Сградите са незаконно построени и подлежат на премахване. СГС не можел да се произнася относно това налице ли е реституция. СГС се произнесъл по казус, по който вече имало решение. Решението на СГС изцяло противоречало на събраните доказателства.

От тях (строителни билети) било видно включително, че разрешение за изграждане има за разширение на стадион „Локомотив“, но не и за самия стадион „Локомотив“.

Имотът не бил законосъобразно актуван след като бил реституиран на жалбоподателите, тъй като не било проведено отчуждаване, нито заплащане на обезщетение. Поддържат още твърдения, че претендираната от ответника придобивна 1 давност била прекъсвана многократно от ищците, макар съдът изобщо да не се бил произнесъл относно същата, и придобивна давност не била изтекла в полза на държавата. Жалбоподателите молят да бъде отменено решението на СГС и исковете да бъдат уважени.

Ответникът Държавата е депозирал отговор на въззивната жалба чрез министъра на финансите, в който излага становище за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците Г. Н. Н., З. Н. Н. и С. С. Н. (починала в хода на производството и заместена от наследниците си Г. Н. Н., З. Н. Н., нейни синове) твърдят в подадената от тях искова молба, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Надежда, ул. „***“, с площ от 2 040 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: спортно игрище, със стар идентификатор ***, номер по предходен план: 1393 – част, кв. 6, който имот представлява част от поземлен имот с пл. № 1393 в УПИ VІ – „ДФС Локомотив“ от кв. 6 по плана на гр. София, м. „Северен парк“, целият с площ от 6 120 кв.м., идентичен с имот пл. № 612 по отменена регулация, нанесен в к.л. 157, 158 от КП към 1950 г., находящ се в строителните граници на мах. „Илиенци“, м. „Джоджата“, нива с площ от 6.120 дка.

Ищците твърдят, че имотът придобили по реституция и наследство от общия си наследодател Н. Г. М. с решение № 4 от 17.03.2008 г. за възстановяване правото им на собственост върху земеделски земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Имотът бил отписан от актовите книги въз основа на решение от 29.06.1998 г. по гр.д. № 1607/1998 г. по описа на СРС, 46 състав и на заповед № РД-57-05 от 12.01.2001 г. на Областния управител на гр. София.

С договор за доброволна делба от 23.07.2015 г. ищците станали изключителни собственици на недвижим имот с площ от 2 040 кв.м. - процесния, част от възстановения имот с обща площ от 6 120 кв.м.

Имотът се владеел от държавата чрез областния управител или трети лица и ищците многократно искали да им бъде предадено владението върху процесния имот, но това не било сторено.

В същото време ищците твърдят, че били лишени от правото да ползват имота си, поради което ответникът Държавата им дължала обезщетение, съизмеряващо се с пазарния наем за имота за периода 25.02.2013 г. до датата на исковата молба.

Предвид изложеното ищците са искали да бъде осъдена Държавата да им предаде владението върху поземлен имот с идентификатор ***, както и да им заплати обезщетение за неоснователното ползване на имота в периода 25.02.2013 г. до датата на исковата молба в размер на 39 960 лева (по 13 320 лева на всеки ищец), 2 частично от 271 303.90 лева (искът е увеличен до тази сума в последното съдебно заседание).

В депозирания отговор на исковата молба от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляващ държавата по ревандикационния иск, същият е оспорен с доводи, че спорният имот попада в терен – публична държавна собственост, който не подлежи на възстановяване съобразно чл. 7, ал. 2 ЗДС, както и че реституция по ЗСПЗЗ е невъзможна, тъй като е реализирано мероприятие – спортно съоръжение и е приложим чл. 10б ЗСПЗЗ. Евентуално се позовава на придобивна давност.

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД държавата, представлявана от министъра на финансите, възразява относно допустимостта и основателността на тази претенция. В производството по гр.д. № 9478/2000 г. по описа на СРС, 42 състав ищците били ответници по предявен от Столична община срещу тях и срещу държавата иск и с влязло в сила решение се установило, че за тях право на възстановяване на собствеността не съществува именно поради реализиране на мероприятието. Оспорва да е налице фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Евентуално възразява за погасяване по давност на вземанията на ищците.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на СТЕ и свидетелски показания.

Не се спори между страните в производството и от приетото по делото удостоверение за наследници изх. № 137 от 19.01.2018 г. на СО, район „Сердика“ се установява, че С. С. Н. (починала на *** г. и заместена от наследниците си по реда на чл. 227 от ГПК- Г. Н. Н. и З. Н. Н.) са наследници на Н. Г. М., починал на *** г.

Представено е влязло в сила решение № Р4/17.03.2008 г. на ОСЗГ „Нови Искър“, с което, по заявление на М. Н. Г., като наследник на Н. Г. М., е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива с площ от 6.120 дка, находяща се в строителните граници на мах. „Илиянци“, м. „Джоджата“, имот стар пл. № 612, к.л.

157, 158 от кадастралния план, изработен през 1950 г., заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с нотариален акт № 28, том 10, д. № 1974/1924 г. и съдебно решение на СРС по гр.д. № 1607/1998 г.

Посоченото решение на ОСЗГ е постановено въз основа на решение от 29.06.1998 г. по адм.д. № 1607/1998 г. по описа на СРС, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което е отменен отказ на ОСЗГ и е възстановено, на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, на наследниците на Н. Г. М., б.ж. на София, правото на собственост върху следния бивш земеделски имот: нива от 6.120 дка, IV кат., в землището на с. Илиянци, м. „Джоджата“, а сега в строителните граници на гр. София - имот пл. № 612, по кадастралния план на София от 1950 г., к.л. 157, 158 по скицата на заключението на вещото лице, неразделна част от решението. Това решение е влязло в сила на 28.08.1998 г.

С договор за доброволна делба от 23.07.2015 г. наследниците на Н. Г. М. са се споразумели С. С. Н., Г. Н. Н. и З. Н. Н. да получат в общ дял, при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот гр. София, район Надежда, ул. „***“, с площ от 2 040 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: спортно игрище, стар идентификатор ***, номер по предходен план 1393 – част кв. 6, при съседи: имоти с идентификатори:

*** и ***, който имот е част от поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Надежда“, съставляващ съгласно доказателствения нотариален акт имот с пл. № 1393 в УПИ VІ – ДФС „Локомотив“ от кв. 6 по плана на гр. С., м.

„Северен парк“, с площ от 6 120 кв.м., при съседи: поземлен имот № 268 в УПИ VІ3 ДФС „Локомотив“ и от три страни – имот без планоснимачен номер, който имот е идентичен с имот пл. № 612 по отменената регулация, нанесен в к.л. 157, 158 от кадастралния план към 1950 г., находящ се в строителните граници на мах. „Илиенци“, м. „Джоджата“, представляващ нива от 6.120 дка, четвърта категория, при граници: имот № 80625, имот № 80611, имот № 80616, имот № 80617, имот № 8060, имот № 80618, имот № 80619 и имот № 80624.

Въз основа на писмените доказателства по делото и след проучване на планове, карти, разписни книги и регистри, вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е дало отговор на въпроси, свързани с поземления имот, върху част от който ищците твърдят, че притежават право на собственост.

По актуалните кадастрални планове и кадастрални регистри имот с идентификатор *** с площ от 93 081 кв.м. (актуван с АДС от 2012 г.) не съществува, тъй като през 2016 г. той е бил разделен на два нови имота с идентификатори *** с площ от 8 108 кв.м. и *** с площ от

84 956 кв.м. Тези два имота по стар кадастрален план, изработен преди 1950 г. попадат частично в к.л. 157, 158, 138 и 139. Върху основата на този план са изработени следните регулационни планове:

През 1959 г. по-голямата част от терена с площ от 93 081 кв.м. попада в парцели ІІІ-За озеленяване от кв. 5 и І – За озеленяване и спорт от кв. 6, впоследствие обединени в парцел І-За озеленяване и спорт от кв. 5.

През 1963 г. е одобрен регулационен план на м. „Северен парк“, според който теренът попада в отреждане „Северен парк“, без обособен парцел. Територията на стадиона е урегулирана в парцел VІ-ДФС „Локомотив“ от кв. 6 съгласно заповед № РД-09-50-592/13.10.1999 г., с площ 98 682 кв.м.

През 1970 г. е бил изработен кадастрален план на м. „Надежда – Връбница“, като в к.л. 157 и 158 е нанесен имот пл. 268 с площ от 106 050 кв.м. Към този момент, съобразно направено заснемане на имота, са съществували представителен стадион с писта, западна трибуна с козирка и двуетажна масивна железобетонна сграда и салон, три тренировъчни игрища и едно баскетболно игрище, вътрешни асфалтови алеи и дървесна растителност. Този кадастрален план е послужил за основа при разработка на регулационни планове през 1998 г., когато върху югоизточната част от имот пл. № 268 е създаден парцел V-За автоуслуги и газозарядна станция с площ от 6 732 кв.м. и през 1999 г., когато с горепосочената заповед от 13.10.1999 г. е одобрен ЧЗРП за кв. 6, като е отреден парцел VІ-ДФС „Локомотив“ с площ от 98 682 кв.м.

В периода 1991 г. – 2011 г. за части от имот пл. № 268 са образувани нови имоти, три от които: пл. № 1260 с площ от 886 кв.м., пл. № 1355 с площ от 4 067 кв.м. и пл. № 1356 с площ от 2 139 кв.м. са извън УПИ VІ по регулационния план, одобрен през 1999 г. Имот пл. № 1393 с площ от 6 120 кв.м. е нанесен в регулационния план през 2008 г. и в разписната книга е записан на наследниците на Н. Г. М. въз основа на решение № Р4 от 17.03.2008 г. на ОСЗГ „Нови Искър“. Така, площта на имот пл. № 268 е редуцирана на 92 842 кв.м.