Определение № 350 от 11.05.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 253/2026
- Вид
- Определение № 350
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55-59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.404 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 350 гр. ХАСКОВО, 11.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500253 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД“Армеец“ срещу определение №1311/05.11.2025г. на РС-Димитровград, с което се връща исковата молба като недопустима на основание чл.130 от ГПК и се прекратява производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че при постановяването са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на самото производство, проведено извън правилата на закона и обичайната практика. Счита, че в производството пред РС-Димитровград след връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция не е следвало да се депозира нова искова молба, а още по-малко нов отговор, тъй като срокът за това е изтекъл. От друга страна поддържа, че от представените по делото доказателства се установявало по несъмнен начин, че ответницата по делото е депозирала пред застрахователя и пред съда идентична претенция за едни и същи причинени вреди . Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС-Димитровград за продължаване на процесуалните действия.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба Р. Н. К., която чрез пълномощника си я оспорва и излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че претенцията в исковото производство по чл.422 ал.1 от ГПК била различна от тази в заповедното производство, което било недопустимо, поради което и правилно РС-Димитровград е върнал исковата молба и е прекратил делото. Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение на РС-Димитровград.
Претендира и присъждане на разноски
Хасковският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от страните доводи 1 и запознаване с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството по гр.д.№1197/2025г. по описа на РС-Димитровград е образувано по искова молба на ищеца ЗАД“Армеец“ срещу ответника Р. Н. К.. Предявени са обективно съединени искове съответно с посочено правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.55 от ЗЗД вр. чл.404 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. С петитума на исковата си молба ищецът претендира от съда да признае за установено,че ответникът дължи на застрахователното дружество сумата от 4 445,39лв.-дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в заповедното производство до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 792,44 лв. за периода от 29.04.2021г. до 20.02.2018г. Правният си интерес от предявяване на специалната установителна претенция ищецът мотивира с наличието на заповедно производство по ч.гр.д.№99/2023г. по описа на РС-Димитровград срещу ответника образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което е приключило с издаването на заповед на посоченото основание и възражение от страна на ответника направено по реда на чл.414 от ГПК. От доказателствата приложени в заповедното производство се установява, че е разпоредено от съда длъжникът Р. Н. К. да заплати на ЗАД“Армеец“ парично вземане в размер на 4455,39лв.-главница, сумата в размер на 792,44лв. мораторна лихва за периода от 29.04.2021г. до 26.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата. За посочените суми е издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №40/31.01.2023г. В заповедта е посочено, че вземането е по чл.55 от ЗЗД вр. чл.404 от КЗ.
Първоначално по исковата претенция на ищеца е било образувано гр.д.№1587/2023г. по описа на РС-Димитровград и е постановено решение, което в последствие е обезсилено, тъй като въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото и образуването но гр.д.№1197/2025г. съдът е пристъпил към нова размяна на книжата по делото, което е неправилно, тъй като с оглед указанията на въззивната инстанция е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да конкретизира претенцията си с оглед развилото се вече заповедно производство и да установи по категоричен начин наличието или не на интендитет между двете производства, а оттам да прави и изводи за наличието или липсата на правен интерес от предявяването на установителната претенция.
Както е посочила и въззивната инстанция в мотивната част на решението си по в.гр.д.
№70/2025г. по описа на ОС-Хасково при новото разглеждане на делото е следвало да се уточнят спорните и не достатъчно ясно въпроси относно исковата претенция, а именно: дали се касае за регресна претенция по смисъла на КЗ, предвид наличието на застрахователен 2 договор и с кого; дали се касае за неоснователно обогатяване и съответно, ако е такова да се подведе под основанията визирани в разпоредбите на чл.55-59 от ЗЗД; да се уточни вида на изплатеното застрахователно обезщетение, съответно за имуществени или за неимуществени вреди; да се конкретизира дали се претендират исковите суми на договорно или на извъндоговорно основание и пр. Следвало е също да се даде и възможност на ищеца да конкретизира обстоятелствената част на исковата си молба и да конкретизира петитума на иска с оглед на твърдените обстоятелства, съобразявайки се и с данните, които са налични в заповедното производство.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд преждевременно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Ето защо обжалваното определение като неправилно ще следва да се отмени изцяло и делото да се върне на същия съд и на същия състав, който да продължи процесуалните действия, като остави исковата молба без движение и даде конкретни, ясни и точни указания на ищеца за отстраняване на противоречията в обстоятелствена част и петитум на исковата молба, съобразно мотивната част на настоящето определение и решението на въззивната инстанция по гр.д.№70/2025г. по описа на ОС-Хасково.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1311/05.11.2025г., постановено по гр.д.№1197/2025г. на РС-Димитровград.
ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия с оглед указанията в мотивната част на настоящето определение/оставяне на исковата молба без движение, с изрични указания/.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3