Определение № 17245 от 07.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17245 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110148543 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от адв. А. З. Д. – процесуален представител на ищцата Е. С. А. за изменение на постановеното по делото Решение № 5335/19.03.2026 г. в частта за разноските, относно присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В молбата се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде увеличено до пълния претендиран размер. Излагат се съображения, основани на практиката на Съда на Европейския съюз, на принципите за разумност и пропорционалност на разноските, както и на значението на адвокатската защита, предоставяна безплатно на материално затруднени лица. Молителят сочи, че редукцията на претендираното възнаграждение е прекомерна и не съответства на положения адвокатски труд.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез процесуален представител, с което молбата се оспорва като неоснователна.

Ответникът поддържа, че присъденият размер е правилно определен с оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, като сочи, че делото не се отличава с усложнения и не са събирани доказателства извън писмените.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Молбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, чрез процесуален представител, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК преди приключване на устните състезания, поради което е налице процесуалната предпоставка за разглеждане на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 5335/19.03.2026 г. съдът е уважил предявените от ищцата искове и е осъдил ответника да заплати разноски, включително адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. З. Д., предоставил правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. При постановяване на решението съдът е обсъдил направеното от ответника възражение за прекомерност и е определил размера на адвокатското възнаграждение, като е съобразил конкретните особености на делото.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът, оказал безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, има право на адвокатско възнаграждение, което съдът присъжда в негова полза. При определяне на размера съдът следва да съобрази критериите по чл. 36 ЗА, включително фактическата и правна сложност на спора, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена защитата, 1 времето за извършването , както и извършените по делото процесуални действия.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Делото е приключило в първото открито съдебно заседание. Страните не са се явили и не са изпратили представители. Не са събирани гласни доказателства, не е назначавана и изслушвана експертиза, а съдебното дирене е приключило след приемане на представените писмени доказателства. Фактическата основа на спора е концентрирана около договор за потребителски кредит и свързаните с него документи. Макар исковата молба да съдържа няколко правни основания и евентуални искания, те произтичат от едно и също кредитно правоотношение и почиват върху общ доказателствен материал.

Съдът отчита, че процесуалният представител на ищцата е изготвил искова молба, становище по съществото на спора и списък на разноските. Тези действия обосновават присъждане на адвокатско възнаграждение, каквото вече е присъдено с решението. Те обаче не налагат присъждане на пълния претендиран размер, доколкото конкретното производство не се отличава с фактическа или доказателствена сложност извън обичайната за този вид потребителски спорове.

Неоснователно е възражението, че всяко намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение под заявения размер представлява произволно и несъразмерно ограничаване на адвокатския труд. Преценката по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК и чл.

38 ЗА е конкретна и се извършва с оглед реалния обем на извършената защита по делото.

Не се споделя и доводът, че обективното съединяване на искове само по себе си налага присъждане на отделно възнаграждение в пълен размер за всяко заявено основание. В случая главният иск е уважен, евентуалните искания не са разглеждани по същество, а правната защита по тях е развита в рамките на една обща фактическа основа — процесния договор за потребителски кредит. Поради това съединяването на искове не води автоматично до извод за повишена фактическа и правна сложност, нито до необходимост от присъждане на пълния претендиран размер.

Цитираната от молителя практика на Съда на Европейския съюз относно разумните и пропорционални разноски не обосновава друг извод. Тя не изисква загубилата страна винаги да възстанови целия заявен размер на адвокатското възнаграждение, а допуска съдът да извърши преценка с оглед предмета на спора, цената му и труда, необходим за защитата.

Именно такава преценка е извършена с решението.

Съдът намира, че вече присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 220,80 евро с ДДС съответства на конкретния обем на извършената защита, на начина на развитие на процеса, на материалния интерес и на липсата на усложнена доказателствена дейност.

Присъждането на претендирания пълен размер би било несъразмерно спрямо реално необходимия и извършен процесуален труд в настоящото производство и би довело до необосновано утежняване на отговорността за разноски на загубилата страна.

По изложените съображения молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 103708/01.04.2026 г., подадена от адв. А. З. Д.

– процесуален представител на ищцата Е. С. А., за изменение на Решение № 5335/19.03.2026 г., постановено по гр. д. № 20251110148543 по описа на Софийски районен съд за 2025 г., 175 състав, в частта за разноските относно присъденото в полза на адв. А. З. Д. адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3