Решение № 285 от 02.03.2022, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 285 от

02.03.2022 г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Лилия Александрова

Членове: 1. Диана Ганева

2.

Галя Русева при секретаря: К. Л. и прокурора: Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 106 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.Ц.И. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Д. ***, против Решение № 898/02.12.2021г., постановено по а.н.д. № 2504/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-53/29.04.2021г., издадено от началник на Отдел „Рибарство и контрол – Черно море” – гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.37 ЗРА, на осн.чл.73, ал.1 ЗРА, на касатора К.Ц.И. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1 000 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон.

Касаторът не споделя мотивите на съда, с които е обосновано потвърждаване на издаденото наказателно постановление, и излага доводи за несъставомерност и недоказаност на деянието, както и за допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и НП, като сочи, че в съставените актове липсва задължителен реквизит, а именно – не е посочен протоколът за изземване на вещите, предмет на деянието, което е императивно изискване съгласно чл.90, ал.1 ЗРА. На следващо място сочи, че липсата на изземване на вещите, предмет на деянието, показва несъставомерност на извършеното.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение и на потвърденото с него НП, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по касация – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С процесното наказателно постановление отговорността на К.Ц.И. е ангажирана за това, че на 07.01.2021 г. в 09.40 ч. на яз. „Мандра”, на дигата до помпена станция „Лукойл”, същата е установена да извършва любителски риболов с 1 бр. въдица, с 1 бр. тройна кука, по метода късене/търмъчене, с което е извършила административно нарушение на чл.37 от ЗРА и поради което на осн.чл.73, ал.1 ЗРА и чл.91, ал.4 ЗРА, на същата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. С издаденото НП не са отнети по реда на чл.90, ал.1 ЗРА средствата и приспособленията, послужили за извършване на нарушението.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. След подробен и съвкупен анализ на гласните и писмените доказателства по делото е прието, че с деянието си И. е осъществила от субективна и обективна страна състава на нарушението по чл. 37 ЗРА, тъй като на посочената дата, място и час е извършвала любителски риболов по забранен от закона начин, като за целта е използвала въдица с монтирана на нея корда и тройна кука и с резки движения е ловяла риба. Посочено е, че в случая е наложена глоба в минимален размер, предвид факта, че се касае за първо нарушение. Изложени са и съображения защо случаят не е маловажен и не е налице основание за приложение на чл.28 ЗАНН – обществените нарушения, свързани с устойчивото развитие на рибните ресурси във водните обекти, съществено се накърняват от нарушаване на забраните за използване на подобни начини за риболов, които обективно повече нараняват рибата и увреждат екосистемата и рибните ресурси в рибностопанските обекти. С тези мотиви обжалваното наказателно постановление е потвърдено като законосъобразно.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като изложените в него мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и същата препраща към тях на осн.чл.221, ал.2 АПК.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на съвкупния анализ на писмени и гласни доказателства и е извел правилни изводи за доказаност и съставомерност на извършеното от И.. За извършеното е наложена санкция в минимален размер, като наказанието е индивидуализирано и правилно е преценено, че не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН. Единственото възражение в касационната жалба е, че органът е пропуснал да посочи в съставените АУАН и НП, че изземва вещите, с които е извършено нарушението, както изисква нормата на чл.90, ал.1 от ЗРА. Последната гласи, че в случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. В случая е безспорно установено, че административно-наказващият орган не е иззел такива вещи, тъй като лицето не е имало улов, което обстоятелство се признава и от актосъставителя Късев и от св. П., но това не води до извод, че самото нарушение не е извършено, тъй като изземването на вещите не е елемент от фактическия състав на нарушението на чл.37 ЗРА, съгласно която разпоредба се забранява извършването на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 /сред които и язовири като процесния/ чрез косене (търмъчене).

По изложените съображения съдът намира, че с оспореното решение правилно е потвърдено като законосъобразно издаденото НП, поради което и същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.

Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 898/02.12.2021г., постановено по а.н.д. № 2504/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА К.Ц.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр. Бургас, бул. „Княз Александър Батенберг” № 1, представлявана от изпълнителния директор доц.д-р Галин Н., разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.