Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1381 от 17.07.2015, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2740/2013
Вид
Решение № 1381
Подписан
17.07.2015
Състав
ВИОЛЕТА ИВАНОВА ГЪДЕВА ДИМОВСКА, СВЕТЛАНА ИВАНОВА ИЗЕВА, РАДОСТИНА АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е №

1381

17.07.2015 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Пловдивският окръжен съд, 5-и

/въззивен/ граждански състав, в открито за-седание на 09.04.2015 г., в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана

Изева

ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова

Виолета Гъдева секретар : К. Ш., разгледа докладваното от съдията В. Гъдева въззивно гражданско дело №

2740/2013 г., като за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по гл. 20-а от ГПК.

Т.И.И., чрез адв. С.П. - К., обжалва решение № 562/2013 г., постановено по гр. дело № 1928/2012 г. на Карловския районен съд, 3-ти гр. състав, и иска то да бъде отменено като неправилно /незаконосъобразно и необосновано/, а претенцията на ищеца по чл.

127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 и 4 и чл. 143, ал. 2 от СК - отхвърлена, респ. насрещната, нейната - уважена. Районният съд е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, като е обсъдил само част от обстоятелствата, от значение за предявените искове. Нарушил е и чл. 235, ал. 2 от ГПК, не е взел предвид всички нейни доводи, както и не е обсъдил всички приети доказателства. Отделно не е назначил вещо лице по въпроса за най-добра-та защита интересите на детето съгл. чл. 195, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ГПК. /Прави и искане за назначаване на съдебно-психологична експертиза, което е уважено./ Н.А.К., чрез адв. П.Е., както и адв. Н. А., оспорва жалбата и иска решението да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. постановено след цялостно обследване на обстоятелствата по делото. Претендира и разноски, заплатено на адв. Е. адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, -и граждански състав, като се запозна с доказа- телствата по настоящото дело, констатира следното :

Жалбата е допустима като подадена в срок /чл. 259, ал. 1 от ГПК/ и от лице, което е легитимирано и има интерес да обжалва, и съдържаща реквизитите по чл.

260, т. т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. По същество :

Предмет на приложеното дело са искове на страните по чл. 127, ал. 2 и чл. чл. 143, ал. 2 от СК, за предоставяне упражняването на родителските права по от-ношение на детето, родено от съвместното съжителство между тях, Т.К., и за определяне режим на лични контакти с детето, както и на месечна издръжка за детето. Районният съд предоставя упражняването на правата по отношение на де-тето на бащата и определя режим на лични контакти на майката, през седмица, от 18,00 ч. в петък до 19,00 ч. в неделя, с преспиване, за през седмицата /през учеб- ната година/ и т. н., и издръжка от 90 лв.

Районният съд, като обсъжда, взема предвид, всички обстоятелства, доводи и доказателства, от значение за исковете, приема за установено, че детето трябва да продължи да живее при баща си, т. к. това е най-благоприятно за него.

/Видно и от заключението на вещото лице В., детето се чувства добре , обичано, обгрижвано и защитено, в средата, в която живее към момента, при баща си; там се намират „нейното психично и физическо пространство” и „нейните неща”. Смяната на жилище по правило предизвиква стрес, но когато се преживява и като раздяла със значим възрастен, в случая с бабата и бащата, съществува голяма вероятност, особено в преходна възраст като предпубертетната, да доведе до отключване на депресивен синдром. Детето преживява и конфликт на лоялност , „разкъсвано” между двамата си родители, и за да се спаси от това чувство - страдание -, то създава доверителна връзка с бабата, като, разбира се, продължава да обича майката. То е силно привързано към бащата и „в тази ситуация е по-добре да остане там, където е”. Според вещите лица Д., Д. и К., както, впрочем, и В., и двамата родители са значими за детето и оказват по-ложително влияние върху него. Детето обича и двамата /и иска да се съберат като семейство/, но дава предпочитание на бащата; има забележки към /поведението на/ майката и нито една към бащата, че е емоционално неустойчив, че я обижда, че се кара. Намира, че „отношението на тати… е постоянно, добро и грижовно,… а за отношението на мама, когато е в добро настроение,… е добро, когато не е в на- строение, е неприятно”, т. е. „нещата са непредсказуеми, а от бащата няма страх”. Това, че бащата не се кара, не означава, че не е изискващ родител, той е и после- дователен във възпитанието и отглеждането на детето. И вещите лица Д., К. и Ц. заявяват, че между детето и бащата е изградена силна емоционална връзка и детето го предпочита; майката е на втори план по „емоционал- но значение”. Детето иска да живее повече при бащата, с него има по-добра емоционална връзка - с него е по-спокойно и по-свободно -, от страна на майката има свръхконтрол. И двамата родители са модел за подражание, но в тази възраст, то-зи период, „то се отделя от родителите и при положение че има връзка с майката, няма проблем”. Налага се един-единствен извод, че действително в изключителен интерес на детето е съществуващото положение да се запази. А висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до не-го /чл. 3 от Конвенцията за правата на детето/. Колкото до доказателствата за на- силие, упражнено от бащата по отношение на майката, в т. ч. леки телесни повре- ди, родителските качества на бащата не могат да се отрекат „поради наличието на данни за причинени травми” /районният съд/; така и качествата на майката не мо- гат да се отрекат поради данните за насилие, упражнено от нейна страна./ Пловдивският окръжен съд, 5-и гр. състав, като решава спора по същество -повторно -, приема, че решението е правилно, оттук, че трябва да бъде потвърде- но съгл. констатациите и изводите към него /чл. 271 и чл. 272 от ГПК/.

Предвид потвърждаването и претенцията за разноските трябва да бъде ува-жена за сумата 450 лв., адвокатско възнаграждение /чл. 78, ал. 3/.

Така

Пловдивският окръжен съд, 5-и граждански състав,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 562/2013 г., постановено по гр. дело № 1928/ 2012 г. на Карловския районен съд, 3-ти гр. състав.

ОСЪЖДА

Т.И.И., ЕГН, **********, адрес,***, както и ул. „Е.” № **/чрез адв. С.П. - К./, да заплати на Н.А.К.,*** лв., разноски за адвокат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :