Протокол № 1969 от 14.12.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1969 гр. Варна, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20233100502198 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК:

Въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно призован, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва молба вх. № 30302/11.12.2023г. от „Юробанк България“ АД, с която заявяват, че поради служебна ангажираност нямат възможност да се явят в съдебно заседание, молят делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, заявяват че поддържат изцяло подадената въззивна жалба, оспорват отговора и изразяват становище по същество. Правят възражение в евентуалност за прекомерност на адвокатския хонорар. Прилагат списък на разноските.

Въззиваемата страна П. К. Ж., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. И. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

АДВ. Д.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 4317 от 15.11.2023 година.

АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора, който съм депозирал. Представям списък на разноските и доказателства за извършването им. Нямам други доказателствени искания.

Запознат съм с молбата. Нямам възражения.

СЪДЪТ, предвид липсата на доказателствени искания, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Считам, че жалбата е неоснователна. В нея има няколко възражения, като първото е, че в първоинстанционното производство н било установено никъде, че ищцата, сега въззиваема, не е притежавала мобилно устройство Apple. Смятам, че доказателствената тежест е в ползата на Банката и именно тя, след като твърди, че моята доверителка е притежавала такова устройство, следва да докаже този факт, което нещо не е извършено.

Поради това няма как от това Банката да черпи някакви правни последици, които да са изгодни за нея.

На следващо място в жалбата са твърди, че Банката била провела задълбочено установяване идентичността на клиента, тъй като били въведени характеристиките на картата и е изпратен уникален код на sms на ищцата, и това представлявало използване на два или повече елемента, характеризирани като знание или притежание. Смятам, че това разбиране на Банката е неправилно и това много ясно, точно и подробно е описано в помирителното приложение, което е приложено по делото, и това помирително предложение е изготвено от Помирителната комисията за платежни спорове. Та в това помирително предложение е цитирано становището на Европейския банков орган /ЕБО/ от 21.06.2019г., съгласно което данните, отпечатани върху платежната картата - №, срок на валидност и CVC код, не се считат за независим елемент. Както и потребителско име и парола, тъй като те лесно могат да бъдат компрометирани и достъпни за трети лица при нерегламентираното им проникване до активната сесия на потребителя в електронното банкиране. Смятам, че Банката косвено потвърждава, че са възможни такива хакерски атаки, тъй като в самия сайт на Банката има публикувани някакви съвети към потребителите, как да защитават своите 2 действия при боравене с продуктите на Банката.

На следващо място в това становище на ЕБО е записано, че изпратения чрез съобщение на телефонен номер на клиента уникален код, се приема за независим елемент от групата на притежание, а не знание. Тъй като елементът притежание не е самият sms, а сим картата, която се асоциира със съответния номер на мобилния телефон. Т.е. в момента, когато е монтиран този електронен портфейл, Банката е използвала един независим елемент, а не два, както твърди тя. Независимо от този метод на идентифициране на клиента при монтиране на този електронен портфейл, след това Банката не е извършвала никакво, нито задълбочено, нито незадълбочено изследване на клиента, като във въззивната жалба е записано, че това било задължение на Apple Pay и те си имат собствени правила, по които да идентифицират притежателите на този дигитален портфейл. Смятам, че няма как Банката да делегира своите задължения на някакъв друг търговец или друго лице и дори и да го е направила това нещо, отговорността за нерегламентиран достъп е на Банката, а не на това трето лице. Ако те имат някакви вътрешни договорки, това са си техни договорни взаимоотношения и могат да си търсят един от друг отговорност. Но така или иначе отговорност към клиентите за операциите, които извършват и съответно за правилното им регламентиране, има единствено Банката. Поради това именно смятам, че правилно първоинстанционният съд е уважил исковата претенция и е осъдил Банката да възстанови сумата, която нерегламентирано, без знанието и съгласието на моята доверителка е била изтеглена от нейната сметка.

С оглед горното, моля да потвърдите първоинстанционното решение и да присъдите на доверителката ми сторените за настоящата инстанция разноски.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,05 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3