Решение № 878 от 22.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. София , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500847 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 261661/08.12.2020 г. по гр.д. № 1153/2017 г. на СГС, І-11 състав е осъдено „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ, да заплати на С. П. К. сумата 98 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка П. Т. М. вследствие на ПТП на 27.06.2016 г. на път II-73, при км.

76+880, в резултат на противоправно поведение на И. Н. И., като водач на лек автомобил „Ровър“, модел 200, с рег. № *******, ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. до окончателното плащане, като главният иск е отхвърлен за разликата до 200 000 лева, а за лихвата за забава за периода 27.06.2016 г. до 04.04.2017 г. Присъдени са разноски.

Въззивни жалби са депозирали и двете страни.

Ищцата С.К. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която искът й по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 98 000 лева до претендираните 200 000 лева. Намира, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Присъденото обезщетение било определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, като не били обсъдени всички релевантни за определянето му обстоятелства или същите били недооценени.

Съдът не се съобразил и не коментирал нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, нито последователната практика на съдилищата за определяне критерия за справедливост. Не били съобразени също нивата на минималната заплата, минималните застрахователни суми по застраховка „Гражданска отговорност“, ежегодното поскъпване на цената на живота, ежегодното увеличение на застрахователните премии и др. Жалбоподателката поддържа още, че СГС неправилно 1 приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не било установено по категоричен начин, че е пътувала без поставен предпазен колан, а ако е била без такъв, че има причинна връзка с настъпването на смъртта й. Поддържа още, че съдът правилно приел кой е началния момент, от който се дължи лихва, но неправилно определил същия момент на 05.04.2017 г., който всъщност настъпил на 26.10.2016 г., когато била предявена претенция към застрахователя. Моли да бъде отменено решението на СГС в обжалваните части и на ищцата да бъдат присъдени още 102 000 лева обезщетение, както и лихва от 26.10.2016 г.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Застрахователят също е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанцинното решение в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетение над 60 000 лева, в която част решението било неправилно, необосновано и постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Присъденото обезщетение било прекомерно с оглед практиката на съдилищата за аналогични случаи за процесния период и предвид реално претърпените от ищцата вреди, а на следващо място определения принос на ищцата от 30% бил силно занижен. Застрахователят поддържа, че застрахованият при него водач на автомобил „Роувър“ не е единственият виновен за настъпване на ПТП.

Съдът не обсъдил данните по делото за наличие на независимо съизвършителство от страна на водача на товарния автомобил. Недоказани били и сочените в исковата молба вреди на ищцата. Майката приживе изцяло неглижирала дъщеря си и последната била отгледана от роднини. Съдът напълно игнорирал и не обсъдил тези данни, като по този начин определил неправилно размера на дължимото се обезщетение. Съдът безкритично възприел свидетелските показания относно наличие на топли отношения на загиналата и нейната дъщеря, въпреки че те противоречали на данните от събраните писмени доказателства. Безкритично били възприети и изводите на изслушаната СПЕ, които били принципни, а не конкретно за ищцата. Не бил доказан размер на дължимото се обезщетение в размер на 140 000 лева преди отчитане на съпричиняване – недоказано останало твърдението за претърпени тежки, пожизнени и трайни вреди от ищцата. Присъденият размер не бил съобразен и със значителния принос на загиналата за смъртта й, като тя пътувала без поставен обезопасителен колан и при водач, за когото знаела, че не разполага с нужната квалификация, знания и умения за шофиране. Неправилно СГС приел, че знание за последното не е доказано, а в същото време заличил свидетеля Ахмед без застрахователят да се е отказал от него. Приносът на загиналата бил поне 50%. Моли обжалваното решение да бъде отменено за разликата над 60 000 лева до присъдените 98 000 лева и в тази част искът да бъде отхвърлен, ведно с лихвата, а евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено под 98 000 лева, като включително бъде завишен приетия принос на загиналата.

Ищцата С.К. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да пРовъри спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата С. П. К. е твърдяла в исковата си молба, че при пътно транспортно произшествие, настъпило на 27.06.2016 г. по път ІІ-73, Ришки проход, между селата с.

Вълчин и с. Л., била причинена смъртта на майка й П. Т. М.. Произшествието настъпило в следствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил, в който починалата била пътник – И. Н. И., управлявал лек автомобил „Ровър“, модел 200, с рег. № *******, който към този момент бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД. Поддържа, че претърпяла неимуществени вреди от загубата на своя най-близък родственик, изпаднала в силен шок, душевни мъки и страдания, като развила остра стресова реакция и душевно разстройство. Считала е, че справедливият размер на дължимото й се застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 200 000 лева, които е претендирала от застрахователя. Претендирала е и лихва за забава от датата на деликта – 27.06.2016 г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД е оспорвал иска. Оспорвал е наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач като е твърдял, че причината за настъпване на произшествието е поведението на другия водач, евентуално, че произшествието е настъпило при условията на независимо съпричинителство. Направил е възражение за съпричиняване от пострадалата поради непоставянето на предпазен колан, както и поради факта, че се е съгласила да бъде пътник в МПС като е знаела, че водачът му е неправоспособен.

Оспорвал е между ищцата и починалата да е имало близка връзка, като е сочел, че С. К. е отгледана не от майка си, а от нейни чичо и леля. Оспорвал е началната дата, от която се претендира лихва за забава.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

Настъпването на ПТП, противоправното поведение на И. Н. И., наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на П. М. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищцата е дъщеря на загиналата вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно наличието и значението на независимо съпричинителство от страна на водача на товарния автомобил; размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата С. К. неимуществени вреди, както и наличието и размера на съпричиняване от страна на П.

М. поради непоставен предпазен колан и пътуване с водач, за когото е знаела, че е 3 неправоспособен.

Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключения на съдебни експертизи.

По делото е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И.

Т. въз основа на данните от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум и скица на местопроизшествие. Той е посочил, че процесното произшествие е настъпило при следния механизъм: на прав пътен участък по път ІІ – 73, с по една лента за движение в двете посоки, в С.та част на денонощието, при добра метеорологична видимост, лек автомобил „Ровър“ се е движел в дясната пътна лента със скорост около 73 км.ч. и приближавайки на мястото на ПТП по неустановени причини изгубил управлението на МПС и се отклонил надясно, напуснал платното за движение в дясно, след което водачът със завъртане на кормилното колело на автомобила наляво го върнал в платното за движение. Автомобилът се насочил наляво и преминал през цялото платно като го напуснал от ляво. В следващия момент водачът завъртял кормилното колело надясно и автомобилът се насочил надясно за посоката на пътя, преминал през пътната лента за насрещното му движение и навлязъл в дясната пътна лента по посоката му на движение. Водачът на товарния автомобил движещ се в обратната на лекия автомобил посока, като видял движението на последния в момент, когато бил в лентата на движение на товарния автомобил, предприел отклоняване на последния в ляво с аварийно задействане на спирачната система и навлязъл в пътната лента за насрещно движение, като ударът между двете превозни средства настъпил в областта на преден ляв фар на товарния автомобил и между двете леви врати на лекия автомобил, в пътната лента на последния. В следствие на удара задната част на лекия автомобил се завъртяла на дясно и достигнала до мантинелата в дясно на пътя и се ударила в нея, като се реализирал втори удар между предна дясна част на лекия автомобил и странична лява част на влекача, лекият автомобил бил е захванат от влекача и издърпан в посоката на движение на товарния автомобил.

Според заключението непосредствено преди удара товарният автомобил се е движел със скорост от 100 км.ч., а лекият – 73 км. ч. Причината за промяната на посоката на движение на водача на товарния автомобил била поведението на водача на лекия автомобил, като водачът на товарния автомобил можел да предотврати произшествието като предприеме аварийно спиране без да навлиза в лентата за насрещно движение.

Обстоятелството, че пострадалата П. М. е седяла на задна дясна седалка в лек автомобил „Ровър“ без правилно поставен предпазен колан е отделено като безспорно между страните в о.с.з., проведено на 06.10.2020 г.