Определение № 5068 от 06.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5068 гр. София, 06.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002100211 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба и частна касационна жалба, подадени от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител, срещу въззивно решение № 162 от 28.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 226/24 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260000 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 27/2019 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, с което на основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, вр. с § 5 от ЗОНПИ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против М. М. Т. и Н. Ю. Т. искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 118 000 лева, съставляващо подробно описани самостоятелни обекти - жилище с идентификатор [№], жилище с идентификатор [№] и гараж с идентификатор [№], всички находящи се в [населено място], [улица] са присъдени разноски. Със същото решение е потвърдено определение № 260008/28.03.2024 г. на ОС-Силистра, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Следва ли да се отчитат в анализа като извънреден разход, усвоените кредитни средства по кредитни карти, представляващи плащания на ПОС, потребени от проверяваното лице през периода на проверката?

1

2. Допустимо ли е плащания, които са извършени с усвоени средства от кредитни карти да бъдат изключени от разходната част на анализа, предвид отразяването на кредитните средства в приходната част?

3.

Представлява ли противоречие със закона изключването от анализа на установени извънредни разходи, определящи размера на нетния доход, съответно „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ?

Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване - общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответниците по касация. В писмения отговор се поддържа искането на първо място съдът да не допусне до касационен контрол въззивното решение, а в случай, че бъде допуснато, да остави без уважение подадената касационна жалба, а решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

В представеното към частната касационна жалба изложение, жалбоподателят се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 ГПК по следния поставен въпрос: „Към кой момент следва да се заяви присъждане на адвокатско възнаграждение, когато производството е частично прекратено в открито съдебно заседание, за да бъде присъдено?“ По т. 1 и т. 2 се цитира противоречие с практиката на ВКС – определение № 586 от 02.08.2012 г. по гр. д. № 511/2012 г. на IV ГО и определение № 460 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 3559/2014 г. I ГО, както и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г.

Касационната жалба и частната касационна жалба са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна - ищецът по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Въззивният съд е посочил, че исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против М. М. Т. и Н. Ю. Т. искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 5 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.

84/2023г./. Приел е, че към момента на произнасяне не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от Софийска градска прокуратура с рег. № УВ - 1175/19.07.2017г. за внесен обвинителен акт срещу М. Т. за извършено от него престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, Комисията е образувала проверка по чл.

21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето с проверяван период от 27.07.2007 г. до 27.07.2017 г., съответен и на предвидения 10годишен период по см. на чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ, а 2 престъплението, за което е повдигнатото обвинение, попада в приложното поле на чл. 22, ал.

1, т. 20 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 108, ал. 1, т. 20 ЗОНПИ. Допълнил е, че след направен частичен отказ по чл. 233 ГПК, съгласно молба от 10.10.2023 г. и протоколно определение за прекратяване от 24.10.2023 г., предмет на искането за отнемане са притежаваните от ответниците недвижими имоти - описаните две жилища и гараж, на обща стойност 118 000 лева. Въззивният съд е приел, че основните спорни въпроси са свързани с обстоятелството налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да бъде изведен извод за размера на несъответствието. Посочил е, че „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване най-малко с 150 000 лв. стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Обяснил е, че за направата на преценката за това налице ли е несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с ТР № 4/2021г. тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разяснения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лв. на проверка подлежат какви са доходите на проверяваното лице, техния източник и дали те съответстват на придобитото имущество. Допълнил е, че съдебната практика е константна, че изброяването в т. 2 на § 1 от ДР на ЗОНПИ не е изчерпателно, а доход, приход или източник на финансиране /обобщено наричани доходи/ е парично постъпление в имуществената сфера на проверяваните лица с установен законен източник, т.е. което не е придобито в резултат на престъпление или забранена от закона дейност. Посочил е, че разходите също могат да бъдат от най-различно естество. На първо място това са т. нар. от закона „обичайни разходи“, определени като разходи за издръжката на лицето и неговото семейство съобразно данните на НСИ. Всички други разходи, в т. ч. и разходите за издръжка, надвишаващи определените размери на НСИ, по см. на ЗОНПИ съставляват извънредни разходи.

От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства съдът е приел за установено, че в края на проверявания период ответниците притежават неотчуждено наследствено имущество и придобито от тях в периода на проверката по възмезден начин имущество, последното на обща стойност 153 247.75 лв. Посочил е, че това сочи на извод за превишение, налагащо изследване на техните нетни доходи. С оглед релевираните във въззивната жалба на Комисията оплаквания, е посочил, че в изготвените по делото заключения на СИЕ липсва противоречие относно констатациите на вещите лица по размера на релевантните суми, формиращи отделните пера на парични постъпления в патримониума на въззиваемите с установен законен източник. Обяснил е, че разликите в сумарната стойност на тройната СИЕ и последната СИЕ на в.л. Ж. са с оглед поставените и от двете страни задачи и варианти на изчисления като сбор от различни пера за приходи, съответно 3 разходи. Уточнил е, че изводите относно нетния доход, респ. кои пера следва да бъдат включени като доходи и кои като разходи е въпрос по приложението на закона, който следва да бъде разрешен от съда.

С оглед на това и отчитайки посоченото по-горе относно понятията доходи/приходи/източници на финансиране и разходи, съдът е приел, че общият размер на реализираните за процесния период доходи /приходи, източници на финансиране по см. на § 1, т. 2 ДР на ЗОНПИ, в това число и усвоени налични в началото на периода по банкови сметки суми, е сумата от 1 921 583.90 лв. Същият е формиран от доходи от трудови правоотношения и приравнени на тях /522 547.60 лв./; получени обезщетения от безработица /13 544.04 лв./; изплатени дневни за командировъчни /9 660 лв./; приходи от продажба на недвижимо имущество, притежавано отпреди проверявания период - двете земеделски ниви, съгласно пазарната стойност към датата на отчуждаването им /2 050 лв./; приходи от продажба на отчуждени МПС /82 200 лв./; приходи от продажбата на двата пистолета /2 507 лв./, усвоени начални салда по банкови сметки /т.е. налични към началото на проверявания период по банковите сметки суми по т.6 и т.8 от последната СИЕ - 3 106.01 лв. + 1 940.25 лв. = 5 046.26 лв./; усвоени парични заеми и банкови кредити /307 887.24 лв./; усвоени суми по кредитни карти /963 232.76 лв./; получени суми от сина на въззиваемите /5 409 лв./ и получената печалба, изплатена от казино „Принцес Свиленград“ /7 500 лв./. Въз основа на данните, съдържащи се в тройната СИЕ и последната СИЕ на в.л. Ж. съдът е приел, че направените от въззиваемите обичайни и извънредни разходи са в общ размер на 1 252 113.67 лв., включващ следните компоненти - 70 151.10 лв. - разходи за издръжка по данни на НСИ, 6 945.37 лв. - разходи за пътувания на семейството в чужбина, без включените по последната СИЕ разходи за командировката в Белгия, 11 264.58 лв. за платени публично-правни задължения /данъци/, 9 508 лв. разходи по застрахователни полици, сумата от 1 148 454.62 лв. направени погасителни вноски по заеми, банкови кредити и кредитни карти и сумата от 5 790 лв. като направен разход за придобиване на отчужденото през 2010г. огнестрелно оръжие. Посочил е, че в разходната част не следва да бъде включена сумата от 936 531.93 лв., представляваща размер на извършените от въззиваемите плащания с кредитни карти на ПОС устройства. Посочил е, че тези разплащания не съставляват разход, а усвояване на отпуснатия кредитен лимит, т.е. заплащането на закупените и платени на ПОС устройства стоки и услуги не е направен извънреден разход за издръжка, в каквато насока са твърденията на Комисията. В тази връзка въззивният съд е приел, че сумата от 936 531.93 лв. неправилно е била добавена от Комисията в перо „извънредни разходи“. Пояснил е, че разход са направените погасителни вноски, заплатени такси и лихви, включени в сумата от 1 148 454.62 лв. Въз основа на приетото е определил, че нетният доход за целия проверяван период, формиран като разлика между доходите, приходите/източници на финансиране /1 921 583.90 лева/ и направените обичайни и извънредни разходи /1 252 113.67/ възлиза на положителна величина в размер на 669 470.23 лв. След като е съпоставил нетният доход със стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито от въззиваемите имущество /153 247.75 лева/ е направил извод, че не е налице несъответствие по см. на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, респ. липсва основание за възникване 4 правото на държавата да иска отнемане на имущество, за придобиването на което не е установен законен източник.