Решение № 1416 от 15.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. Пловдив, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330201389 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Й. С. Л. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, свързани с липсата на субективна страна на деянието, тъй като то може да се извърши единствено с умисъл, наличието на обективна пречка за заплащане на винетната такса, заплащането й на 19.07.2020 г., квалифицирането на случая като фактическа грешка по чл. 14 от НК, наличието на маловажен случай, несправедливост на наказанието, както и непоставен пътен знак Д25, че за използването на пътя се изисква платена винетна такса. От правна страна се оспорва пълното описание на нарушение на обжалвания акт, което по същество представлява процесуално нарушение, относно мястото на извършване на твърдяното нарушение и пътните знаци, регулиращи пътния участък.

Възразява се още срещу настъпването на давността на основание чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в размер на една година от извършване на нарушението, срещу несъответствието на техническото средство с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, срещу съставянето на протокол по същата наредба и непосочване в електронния фиш на правата на жалбоподателката. Претендират се разноски. В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят не изпраща представител и не се явява.

Въззиваемата страна изпраща за съдебно заседание процесуален представител, който поддържа законосъобразността на обжалвания акт и взема подробно становище 1 по въведените в жалбата възражения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш в разписката, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

Лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 40“ с рег. № *** и технически допустима максимална маса 2120 кг, категория М1, брой оси 2, категория ЕВРО 5, било собственост на жалбоподателя Й. Лозанова- Паланкова.

На 17.07.2020 г. в 17:40 ч. в община Марица, на път А-1 км. 118+599, с посока нарастващ километраж, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 10682, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), било установено движение на същото превозно средство - лек автомобил „Хюндай И40“ с рег. № ***, като за същото не била заплатена пътна такса по чл. 10 от ЗП. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено - няма валидна винетка.

Установеното нарушение е с № AAB5D8FF145B3AE8E053011F160AA699 и е издаден на жалбоподателя електронен фиш № **********, като е наложена глоба в размер на 300 лв. на собственика на МПС. В него е посочено, че собственика на МПС дължи заплащането на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП съобразно категорията на притежаваното/ползвано ППС в размер на 10 лв., правото на лицето да се освободи от санкцията чрез заплащане в 14-дневен срок на компесаторна такса в размер на 70 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължение ще се счита за изпълнено, правото да се обжалва – в какъв срок и пред кой орган, както и законовата разпоредба, по силата на която може да се анулира.

Нарушението е установено с устройство № 20051 (тол секция), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 км 118+599.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – електронен фиш, доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал № c8da47, справка за нарушител с лични данни и данни на МПС.

От доклада се установява, че пътно превозно средство - лек автомобил „Хюндай И 40“ с рег. № *** се е движило по път А-1 км 118+599, с посока - нарастващ километраж, като движението на същото ППС е заснето от контролно устройство с идентификатор № 20051, намиращо се на път А-1 км 118+599. От приложената справка се установява и липсата на заплатена такса по чл. 10 от Закона за пътищата (винетна такса) за МПС, който отрицателен факт, сам по себе си, не подлежи на доказване от въззиваемата страна. Докладът от електронната система е официален свидетелстващ документ, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.

Приложените към доклада снимки установява движението на процесното МПС – така Решение № 878 от 12.05.2023 г. по к. адм. н. д. № 812/2023 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

От справката за собственост се установява, че собственикът на лекия автомобил, а именно жалбоподателят. Освен това собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от въззиваемата страна и жалбоподателя, както и не се спори по липсата на 2 заплатена винетна такса към момента на констатиране на нарушението от електронната система за събиране на такси. В този смисъл твърдяната в жалбата фактическа обстановка касае последващи и нерелевантни към предмета на доказване обстоятелства.

Относно приложението на процесуалните правила:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението; регистрационният номер на ППС, посочен е собственикът на същото, описание на нарушението. Разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност, правилно е определен размерът на глобата - 300 лева, който не подлежи на индивидуализация от административнонаказващия орган или съдът, както и срокът и начините за доброволното й плащане. Съвсем ясно е посочено мястото на извършване на деянието както относно административната единица, на чиято територия е настъпило, така и точен километър и посока на движение от конкретен път – А-1 км 118+599. Съдът не намира как по-точно може да бъде обозначено то, а поради това и възражението в тази връзка прие за неоснователно. Съгласно Списъка на републиканските пътища в Република България път А-1 е автомагистрала „Тракия“.

Електронната система за събиране на пътни такси не представлява автоматизирано техническо средство за измерване, тъй като по същността си тя няма за цел измерване на някакви величини. Техническите средства или системи по смисъла на чл. 167а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП заснемат само датата, часа и регистрационния номер на ППС. Целта е единствено установяване дали ППС се е движили със заплатена пътна такса. В този смисъл са неприложими разпоредбите на Наредба № 8121з-532 на МВР и възражението относно това е неоснователно.

Трайна е съдебната практика, че при електронните фишове не се прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Така Решение № 433/14 март 2022 год. на Пловдивски административен съд, ХХІ касационен състав, КАНД № 2955/ 2021, Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Давността относно електронните фишове е четири години и половина и представлява абсолютна давност, която се брои от издаването им. В конкретния случаи това е датата на нарушение 17.07.2020 г. и към настоящия момент тази давност не е изтекла.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.

1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно 3 средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява по делото, че в качеството на собственик на ППС Й.

Лозанова-Планакова е извършила нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за това, че на 17.07.2020 г. в 17:40 часа в община Марица на път А-1 км 118+599, с посока - нарастващ километраж, при движение на ППС лек автомобил „Хюндай И 40“ с рег. № ВС4493НС, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за същото ППС не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Следва още да се съобрази, че съгласно чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – при установяване на разглежданото нарушение в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В случая няма данни, нито жалбоподателят твърди, че процесното МПС е било управлявано от друго лице на датата на нарушението. Нито е представило декларация, в срок от 7 дни от връчването на акта, с която е посочил лицето, което е ползвало ППС, ведно с копие от неговото СУМПС – чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП.

В конкретния случай доказателствата по делото установяват, че собственикът на процесното ППС не е заплатил дължимата винетна такса и се е движило по път, за който е без съмнение, че се дължи заплащане на такава такса, какъвто е А-1 (ноторно известен като автомагистрала Тракия). По повод на последното съдът намери за неоснователно възражението за поставен знак Д-25. Същевременно задължението на собственика е не само да не се движи по пътната мрежа, за която се дължи ТОЛ такса, когато такава не е била заплатена, но и да не допуска други лица да се движат по същата пътна мрежа.

Съдът намира, че деянието на жалбоподателя е извършено по непредпазливост, която при административнонаказателното производство не се наказва само в изрично предвидените случаи, т.е. принципно се наказва. В конкретния случай деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, доколкото законът му вменява такова задължение и липсват основания с оглед на личността му, за да се приеме, че не може да предвиди обществената опасност на деянието му. Възраженията за липса на субективната страна на спора в тази връзка съдът намери за неоснователни. Следва да се посочи, че незнанието на правото не оправдава, в който смисъл допускането да се управлява МПС без предварително да се провери дали то има заплатена такса, не представлява извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от НК. Освен това по изрично посочване на чл. 14, ал. 2 от НК грешката не изключва непредпазливите деяние, когато незнанието на обстоятелствата се дължи на непредпазливост, какъвто е случая.