Решение № 355 от 09.12.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Сливен, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500540 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 860/25.09.2024 г. по гр, д, № 2443/2024 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е признато за установено, на основание чл.439 ГПК по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК:

******* със седалище и адрес на управление гр.София, общ.Столична, *******, представлявано от З.Н.Д., А.Б.Б., М.А.Г.- членове на Съвета на Директорите, че В. А. Н., ЕГН: ********** от гр.******* не дължи следните суми: 4 295,38 лв. /четири хиляди двеста деветдесет и пет лева и 0,38 ст./, ведно със законната лихва от 01.10.2010г. /датата на постановяване на арбитражното решение/ до окончателното погасяване на задължението; 90 лв.

/деветдесет лева/, разноски по арбитражното производство; 397,72 лв. /триста деветдесет и седем лева и 0,72 ст./, юрисконсултско възнаграждение и 50 лв.

/петдесет лева/, държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, по издаден изпълнителен лист от 01.04.2016г. по т.д. № 2108/2016г. на СГС, въз основа на арбитражно решение № 1923/01.10.2010г. по арб. дело № 1923/2010г. на арбитър Б.Г.,, като погасени по давност.

Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в 1 която се твърди, че решението е неправилно. Съдът е аргументирал решението си като е приел, че именно в периода 06.03.2018г. до 14.05.2023 г., установените в закона давностни срокове са изтекли в полза на длъжника в изпълнителното производство и поради което претенцията на същия с правно основания чл. 439 от ГПК е уважена. Възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист от 01.04.2016 г. суми е препятствана с подаването на молба за образуване на изпълнително дело № 20168410404562 на 04.05.2016 г., с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Н.М.. На тази дата е прекъсната погасителната давност. На 10.05.2016 г. ЧСИ е наложил запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение и върху вземанията му по банкови сметки, открити в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД. На 30.11.2017 г. от предишния взискател е депозирана молба за извършване на конкретно изпълнително действие- опис на движими вещи в дома на длъжника. Молбата не е разгледана от ЧСИ. На 27.02.2018 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по сметки, открити на нейно име в „ЦКБ" АД. Дружеството се е конституирало като нов взискател по делото на 16.05.2019 г. С тази молба, освен че е възложило правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ -действие, годно да прекъсне давността. Давността се прекъсва независимо дали от съдебния изпълнител са предприети действия по реализирането на определения от взискателя изпълнителен способ. Когато обаче съдебният изпълнител не предприеме действия, въпреки че това е поискано от взискателя, съгласно Решение № 257 от 30.04.2020г. постановено по гр.д. № 694/2019Г. на ВКС, III г.о., давност не тече за целия период на бездействието на съдебния изпълнител. Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната давност и в тази връзка релевантна е волята на взискателя за събиране на вземането, която следва да се отчете като безспорно изразена. Позовава се на съдебна практика. В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г.

Ето защо, при съобразяване със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), следва да се заключи, че давността за вземанията е била спряна за времето от 13,03.2020 г. до 20.05,2020 г., или за общо 68 дни, които влизат в процесния 2 период. В тази връзка, спирането на давностния срок представлява законоустановено обстоятелство, след настъпването на което давностен срок не тече, но изтеклият до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на съответното обстоятелство, предизвикало спиране на течението на срока, давностният срок продължава да тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството. Твърди, че в периода от образуването на изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.М., давността на вземанията по изпълнителен лист от 01.04.2016 г. е била многократно спирана и прекъсвана с различни по своята същност юридически факти, възпрепятстващи изтичането на 5- годишния погасителен срок. В обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията. Претендира разноски.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдебният изпълнител се е произнесъл по молбата за конституиране с постановление от 25.01.2024 год., т.е, молбите на „ КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД преди конституирането му се явяват молби от трето, неучастващо в делото лице, поради което същите не могат да прекъснат погасителната давност. До произнасянето на съдебния изпълнител взискател по делото е първоначалният - „Профи Кредит България“ ЕООД, а той след 27.02.2018 год. не е предприемал каквито и да е искания за изпълнителни действия. С Решение № 724 от 02.12.2021 год. по в.гр.д. № 20211100512195 на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-B съдът е приел, че не следва да се взема под внимание действията на правен субект, който не е надлежно конституиран за участник в изпълнителния процес. В този контекст на нито едно от изявленията на правоприемника не следва да бъде отдавано процесуално значение, респективно да се зачитат каквито и да е било негови правни последици, настъпили в правната сфера на длъжника, и не на последно място да има ефекта на поискано изпълнително действие по смисъла на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

Понятието „съдебен процес“ в разпоредбата за спиране на давността - чл, 111 б.“ж“ от ЗЗД не включва изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност. Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно 3 изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. При прекратяване на изп.производство на основание чл.433 т.8 от ГПК давността се брои от последното валидно изпълнително действие, поискано от взискателя. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. От последното изпълнително действие , извършено на 27.02.2018 год. давността не е била прекъсвана, тя е продължила да тече, като същата е изтекла на 14.05.2023 год./ като се отчете спирането по силата на чл.З ал.1, т.2 от закона за мерките и действията по време на извънредното положение/, т.е. преди да бъде конституиран като взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ ЕАД. В обобщение иска да се потвърди решението. Претендира разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Подадено е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

4

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Безспорно е, че с молба от 05.05.2016г. „ПрофиКредит България“ ЕООД, гр.

София, като взискател поискал от ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, да образува изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист от 01.04.2016г. С разпореждане от 05.05.2016г. ЧСИ образувал изпълнително дело № 4562/2016г. По това изпълнително дело били наложени запори в банковите сметки на длъжника в „ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, като запорните съобщения от тези банки били получени на 16.05.2016г. Последвало налагане на запор върху трудово възнаграждение на въззиваемата при работодателят й ЕТ „НИК“ - запорното съобщение било получено на 17.05.2016г. На 30.11.2017г. взискателят с молба поискал от съдебния изпълнител да бъде извършен опис на движимото имущество на ищцата длъжник. По тази молба няма произнасяне от съдебния изпълнител. С разпореждане от 27.02.2018г. съдебният изпълнител наложил запор върху вземанията на ищцата по банкови сметки в банка „Пиреос България“ АД запорното съобщение било получено на 02.03.2018г.; в „ЦКБ“ АД - запорното съобщение било получено на 01.03.2018г. и в „Райфайзенбанк България“ ЕАД - запорното съобщение било получено на 01.03.2018г. С разпореждане от 27.02.2018г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата, като длъжник по изпълнителното дело, като запорното съобщение било получено от работодателя на 06.03.2018г. С молба от 18.04.2019г. входирана пред съдебния изпълнител на 16.05.2019г., въззивникът поискало да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. Към молбата приложил договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018г., сключен между него и първоначалният взискател „Профи Кредит България“ ЕООД, и с който било прехвърлено вземането от ищцата. Приложено било и уведомление до длъжника за цесията, но няма доказателство за връчването му на ищцата. С молби от 05.11.2019г., 01.07.2020г. и 21.07.2022г. дружеството поискало от съдебния изпълнител да насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. С постановление от 25.01.2024г. съдебният изпълнител конституирал като взискател по изпълнителното дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като на същата 5 дата с разпореждане бил насрочен опис на движимите вещи на ищцата на 13.03.2024г. в дома й на адрес: гр. *******. Няма данни по изпълнителното дело описът да е извършен.

В случая по изпълнителното дело са наложени няколко запора, като най-късно полученото запорно съобщение е това от работодателя на 06.03.2018г. От тази дата започнала да тече нова пет годишна давност. Течението на давността е спряло на 13.03.2020г. по силата на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Материалноправното възражение за погасителна давност има качествената определеност на особено субективно право/ средство/ на длъжника, осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ или иначе казано: правото на погасителна давност е правомерен отказ от изпълнение, "парализиращ" осъществяването на претенцията чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/, след като вече е изтекъл предвидения в закона срок на давността с начален момент изискуемостта на вземането / чл.

Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcc762a5-4c6f-4c40-94f3-1292228a228f