Решение № 205 от 09.07.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. ХАСКОВО, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500190 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 186 от 23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 526/2022 г. по описа на Районен съд Харманли е:

- признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК, вр. чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, по отношение на ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, съществуването на вземането на ищцата Г. И.

А. за сумата от 1 500 лева – незаплатена част от общо дължимото обезщетение от 3 600 лева за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 25.10.2019 г. в гр. ***, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.02.2021 г. по ч. гр. д. № 57081/2020 г. по описа на Софийски районен съд;

- отхвърлил иска в частта за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. и искането за присъждане на законна лихва, считано от 24.03.2020 г. до изплащане на вземането, като неоснователни;

1

– осъдил ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, да заплати на адвокат М. И. Д., САК, с адрес гр.***, дължимото й се по ч. гр. д. № 57081/2020 г. по описа на Софийски районен съд адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1,т. 1 от ЗАдв в размер на 300 лв. и дължимото й се по настоящото дело адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗА в размер на 450 лв.;

- осъдил ищцата Г. И. А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, направените по настоящото дело разноски в размер на 675 лв. за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение;

- осъдил ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса по ч. гр. д. № 57081/2020 г. по описа на Софийски районен съд в размер на 30 лв.;

- осъдил ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на РС Харманли държавна такса за настоящото производство в размер на 30 лв.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ответникът по иска „Дженерали Застраховане“ АД е обжалвал решението в частта, с която е уважен предявения от Г. А. И. установителен иск, както и в частта за присъдените разноски. Представителят на дружеството поддържа становището, че в обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материално-правения закон. Искането е да се отмени решението, като се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове, като се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

Ищцата Г. И. чрез процесуалния си представител е обжалвала решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпените в резултат на деликта неимуществени вреди, за разликата над уважения размер до предявения размер от 15 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен изцяло предявения иск за лихва и в частта за присъдените разноски.

В подкрепа на жалбата си ищцата е изразила становище, че в 2 обжалваната от нея част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поискала е решението в тази част да се отмени и се постанови друго, с което предявеният установителен иск за признаване, че ответното дружество й дължи застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени й в резултат от ПТП, настъпило по вина на трето застраховано лице, се уважи в пълния предявен размер от 15 000 лева ведно със законната лихва, считано от 24.03.2020 г. /денят следващ датата, на която изтича 3-месечният срок за доброволно произнасяне от ответника/ до окончателното изплащане на задължението, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

Окръжен съд - Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Харманли е било образувано по предявен от Г. А. И. против „Дженерали Застраховане“ АД установителен иск за установяване по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 57081/2020 г., по описа на Софийски районен съд, ГО 90 състав, а именно сума в размер на 15 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 25.10.2019 г., около 09:50 часа в гр. ***, което ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение от 24.03.2020 г. - денят, следващ датата, на която изтича 3 -месечния срок за доброволно произнасяне по заведената при ответника щета.

Искът се основават на следните, установени по делото и поначало безспорни факти:

На 25.10.2019 г., около 09:50 часа в гр. ***, при управление на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № ***, водачът Т.Н.М. е блъснал велосипедиста Г. А. И., причинявайки й различни по характер и степен телесни повреди, изразяващи се в леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, охлузване на левия й лакът, болка в 3 областта на ляво седалище.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между собственика на лекия автомобил и обективирана в застрахователна полица, валидна от 17.05.2019 г. до 16.05.2020 г.

Установено е също, че ищцата е завела при ответника доброволна претенция, по която е образувана преписка № *** по описа на ответника и по тази преписка е било определено обезщетение в размер на 2 100 лева, изплатено на ищцата от ответника на 18.03.2021 г., при отчетено съпричиняване от 30 %.

С оглед изразените от страните твърдения и възражения относно релевантните за спорното правоотношение обстоятелства, спорни са обстоятелствата, обуславящи отговорността на застрахования водач на лекия автомобил за настъпването на процесното ПТП, както и тези - за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на твърдените неимуществени вреди, а също и тези относно наличието на твърдените от ищцата увреждания и наличието на причинна връзка с процесното ПТП.

Оспорва се и размера на евентуално дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

За да уважи частично този иск до размер на 3 600 лв., районният съд е направил подробен анализ на установените по делото релевантни факти относно причинените на ищцата травматични увреждания вследствие процесното ПТП и действително претърпените от нея заради травмите, болки и страдания.

Изложените в тази насока фактически и правни изводи се подкрепят напълно от настоящия състав на Окръжен съд - Хасково, като във връзка с поддържаните във въззивното производство твърдения и възражения от страните, се налага да се добави следното:

Механизмът на произшествието е подробно установен от събраните доказателства – констативен протокол за ПТП, свидетелски показания, както и 4 от приетото по делото заключение на САТЕ.

В тази насока, първоинстанционният съд, позовавайки се на заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. С.П., обосновано е приел, че на 25.10.2019 г., около 09:50 часа, при управлението на велосипед марка „Puch Sprint”, със скорост около 10 км/ч., в дясната част на дясната лента за движение по ул. *** в гр.***, в участъка от платното за движение, до дом № ***, пред пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д17”, ищцата Г. И. предприела маневра „отклонение наляво”, в момент, когато в същата посока зад нея се е движил лек автомобил марка „Фиат”, модел „Панда 750”, с рег. № ***, управляван от Т.М., със скорост около 26 км/ч. Приел е също, че водачът на лекия автомобил е реагирал на поведението на велосипедиста, предприемайки маневра изпреварване със заобикаляне на велосипедиста отляво и последващо екстремно спиране, предизвикано от продължаващото отклонение наляво на велосипеда към лентата за насрещно движение, но въпреки това, между велосипеда и лекия автомобил е настъпил удар, на пешеходната пътека, с подхождане на велосипедиста от платното за движение, косо наляво към пътеката.

Съдът е приел, че велосипедистът е извършвал маневрата, покачен на велосипеда, управлявайки го и при това положение е настъпил самият удар, който е бил кос, страничен, при контакт на преден десен ъгъл на купето на л.а.

„Фиат Панда”, със странична лява част на велосипеда, в зоната на горна част на ляв клон на предна вилка и продължаващ контакт на велосипеда с преден десен калник на автомобила и на велосипедиста със същия калник и с дясно огледало за обратно виждане.

Във връзка с така възприетия механизъм на произшествието, окръжният съд приема за неоснователно преди всичко поддържаното от ответника становище, че с поведението си ищцата сама е причинила настъпването на вредоносния резултат.

От събраните по делото доказателства, както и от заключението на САТЕ категорично се извежда, че основна причина за настъпването на ПТП са действията на водача на лекия автомобил „Фиат Панда” - М., който, предвид скоростта на движение на автомобила и на велосипеда, добрата видимост към велосипедиста, е имал техническата възможност да види и да наблюдава 5 поведението на движещия се пред него велосипедист и в момента на отклоняването му от първоначалната траектория на движение, чрез своевременно, екстремно спиране, да предотврати удара между двете пътни превозни средства.

С действията си, водачът на лекия автомобил е нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, доколкото в конкретната ситуация не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство и не е спрял, въпреки че е имал техническа възможност да го стори пред възникналата с навлизането на велосипедиста на пешеходната пътека опасност за движението.

Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба от ищцата възражения за липсата на действия от нейна страна, с които да е допринесла за настъпването на процесното ПТП и за произтеклия от това вредоносен резултат, основаващите се на твърдението, че при преминаване по пътното платно на пешеходната пътека е бутала, а не е управлявала велосипеда.

В подкрепа на възраженията си за наличието на съпричиняване, ищцата се позовава на показанията на свидетелката П.Г., на заключенията на СМЕ и на повторната САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Г.С., които фактически изключват неин принос към настъпване на процесното ПТП и произтичащите от него вреди, доколкото поддържат, че при настъпване на удара с лекия автомобил, пострадалата не е управлявала велосипеда, а го е бутала, придвижвайки се пеша през улицата.

Поддържаната в този смисъл теза на ищцата относно твърдяното й качество на пешеходец като участник в движението и в процесното ПТП, не се споделя и от настоящата инстанция, поради следните съображения:

Поначало, нито в молбата до застрахователя, нито в исковата молба, ищцата е излагала твърдения, че е претърпяла процесното ПТП в качеството си на пешеходец. Напротив – и в молбата си до застрахователя, и в исковата молба изрично е посочено, че ,,водачът на лекия автомобил… по невнимание блъска велосипедиста Г. И.”.

Съгласно с разпоредбата на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Лексикалното значение на думата „велосипедист“ е човек който 6 кара/управлява велосипед, колоездач.