Решение № 544 от 02.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Варна, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. С.а като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20213100102744 по описа за 2021 година

Предявени са искове от Л. С. Г. срещу Д. С. С. за заплащане сумата 96 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от причинените от ответника при ПТП на 10.12.2016 г. тежка, средни и леки телесни повреди, изразяващи се в: тежка черепно-мозъчна травма; контузия на главния мозък; контузия на мозъчен ствол; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки - всички обуславящи поС.но общо разстройство на здравето опасно за живота; травматичен кръвоизлив в мозъчните стомахчета; мозъчен оток; кома; счупване на черепната основа, развилата се хипостатична гнойнохеморагична пневмония с плеврален излив /евакуация на 2.5 л. кръв/, довели до продължително залежаване - всички определящи разстройство на здравето временно опасно за живота, както и фрактура на десния преден клиноиден процесус на турското седло; кръвоизливи в етмоиделните клетки и сфеноидалния синус; травматичен шок; счупване на горната челюст, фрактура на десния процесус кондиларис на максилата с фисура на предната част на темпоромандибуларна става; импресионно счупване на предна стена на ляв максиларен синус; кръвоизливи в двата максирларни синуси и в лява носна кухина; контузия с хеморагичен излив и гнойно възпаление на лява колянна става; контузия и оток на дясна лакътна става; разкъсно-контузни рани по лицето, хематом в подкожието на лява фронто-темпорална област и от претърпените операции на ляво коляно в болница "Еврохоспитал" гр. Варна и последвалата пълна неработоспособност вследствие от претърпяното ПТП на 10.12.2016 г., на пътя от с. Здравец в посока към с. Бенковски, област Варна, 1 предизвиквано от ответника при управление на л.а. марка "Хюндай Акцент" с ******, допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.", като е признат за виновен, че с това по непредпазливост причинил посочените по-горе тежка, средни и леки телесни повреди на Л. С. Г., за което ответникът е осъден по НОХД № 5302/2017 г. по описа на ВРС 44-ти състав за извършено престъпление по чл.

343, ал. 1, б. "б", пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, както и законната лихва върху присъдената сума, считано от 10.12.2016 година до окончателното й изплащане и за заплащане сумата 9743.14 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди: разноски за подробно описани медицински консумативи и медикаменти и обезщетения за забава при заплащането на обезщетенията за разноски за лечение за периоди, както следва: 1. 32.61 лв. - законна лихва върху общо 159.52 лв. за периода от 28.12.2016 г. - датата на последното плащане през 2016 г. до 11.11.2021 г. - датата на завеждане на делото в съда;

2. 872.07 лв. - законна лихва върху общо 8 261.73 лв. за периода от 19.12.2017 г. - датата на последното плащане през 2017 г. до 11.11.2021 г.; 3. 20.07 лв. законна лихва върху общо 840.00 лв. за периода от 09.10.2018 г. - датата на последното плащане през 2018 г. до 11.11.2021 г.; 4. 32.84 лв. - законна лихва върху общо 359.39 лв. за периода от 18.12.2020 г. - датата на последното плащане през 2020 г. до 11.11.2021 г.; 5. 7.42 лв. - законна лихва върху общо 122.50 лв. за периода от 08.04.2021 г. - датата на последното плащане през 2021 г. до 11.11.2021 г., по чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на исковете 12.11.2021 г. до окончателното им изплащане.

Ответникът оспорва исковете (л. 264). Предявява възражение, че ищецът е допринесъл за телесните повреди, тъй като велосипедът му не е имал фар и светлоотразители отзад и върху колелата, а ищецът не е носил светлоотразителна жилетка и се е движил не по банкета или най-вдясно на платното, а успоредно на велосипеда на спътничката си.

Сочи, че част от разноските не са сторени за необходимо лечение.

Ищецът оспорва възражението.

Сочи, че спътничката му е видяла падането му от около 10 метра и че светлините на автомобила на ответника не са били включени, поради което не е имало отразен сигнал от червения заден светлоотразител.

Ответникът оспорва твърдението, че преди произшествието ищецът е притежавал цех за дърводелски услуги, евентуално че е прекратил дейността.

Третото лице оспорва исковете. Сочи, че обезщетението, дължимо от 2

Гаранционния фонд не може да надхвърля минималната застрахователна сума по задължителните застраховки за годината, в която е настъпило ПТП.

По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.

Ответникът и третото лице представят бележки.

Въз основа становищата на страните и доказателствата съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.

По Д.ието, противоправността и вината:

От представения от ищеца заверен препис (л. 17) се установява, че с определение, постановено на 10.01.2018 г. е одобрено споразумение по НОХД № 5302/2017 г. на Районен съд - Варна, по което ответникът е признал, че на 10.12.2016 г., при обстоятелствата, посочени в исковата молба, нарушил правилата за движение по пътищата и причинил по непредпазливост на ищеца тежка телесна повреда: контузия на мозъчния ствол с развитие на остра дихателна недостатъчност от централно-мозъчен произход, с реална опасност за живота, предотвратена единствено от оказаната висококвалифицирана медицинска помощ, обусловила поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота. Споразумението следва да бъде зачетено.

От заключението на вещите лица д-р М. и д-р С. (л. 413) се установява, че в резултат на ПТП на 10.12.2016 г. ищецът е получил и описаните в исковата молба травматични увреждания, както и че в хода на лечението са се развили, освен посочената в исковата молба пневмония, и други усложнения:

Травмена енцефалопатия с травмена промяна на личността, която определя продължително разстройство на съзнанието; Токсичен хепатит от медикаментозен произход, установен след продължително лечение с медикаменти във връзка с получените травматични увреждания, който определя разстройство на здравето временно опасно за живота; Язва на стомаха, развила се в резултат на стресовото съС.ие на организма и провежданата терапия с нестероидни и кортикостероидни медикаменти, усложнена с кръвоизлив, която определя разстройство на здравето временно опасно за живота; Белег от трахеостомата; Анкилоза на лявата колянна става в порочно съС.ие - флексия от 90°, което прави левия долен крайник функционално негоден и определя осакатяване на левия долен крайник.

Ищецът е уточнил (л. 314), че счупването на коленната капачка е открито по-късно, но вещите лица са приели, че лечението е било своевременно.

В обясненията си (л. 443) и двете вещи лица сочат, че са извършени всички необходими медицински процедури, за да се предотврати инфекцията на колянната става, но тя, въпреки това, е настъпила.

Съдът приема, че и усложненията, които са се развили в хода на лечението са нормална и типична последица на произшествието.

По възражението за съпричиняване:

В показанията си свид. Н. Т. (л. 445) – спътничката на ищеца излага, че не са имали светлоотразителни жилетки. Мисли, че велосипедът на ищеца не е имал светлини.

В показанията си свид. С. И. (л. 446) излага, че велосипедите не са 3 имали никакви светлини.

В протокола за оглед на местопроизшествието (л. 2 от ДП № 210/2016 г.) е вписано, че велосипедът на ищеца е без светлоотразители, но са открити две парчета от светлоотразител в червен цвят на самия ръб на пътя (л. 3, л. 6 от ДП), а по-далеч - метално парче с прикрепен към него светлоотразител (снимка на л. 17 от ДП).

Съдът приема, че показанията и на двамата свидетели не се отнасят до светлоотразител, а до светлина от фар, а показанията на свид. С. И., дядо на ответника, са и изолирани и не могат да бъдат кредитирани.

Поради това съдът приема, че светлоотразителят, намерен при огледа, е бил поставен на велосипеда на ищеца.

Ответникът е можел да види ищеца.

От заключението на вещото лице М. (л. 483) се установява, че ответникът би могъл да види велосипедистите, дори и без светлоотразителя, тъй като те са попадали в зоната на осветеност, а и произшествието е станало преди залез (л. 311).

В обясненията си (л. 489) вещото лице сочи, че вероятната причина за произшествието е моментно разсейване на ответника.

Предвид изложеното съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

По вредите:

С експертни решения (л. 51 и сл.) на ищеца е била определена пълна неработоспособност до 2021 г., а с решение № 1172 от заседание 45 от 23.03.2021 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Св. Марина" (л. 54) – 95 % трайно намалена работоспособност.

В показанията си свид. Р.Г.Г.а (майка на ищеца) излага, че преди произшествието той се занимавал с височинна работа, а с доходите от нея направил машина, на която изработвал дизайнерски изделия от дърво.

Свидетелят В. Ж. му помагал (л. 445), но след произшествието ищецът не е работил. Обявите в интернет (л. 367-383) не доказват обратното.

Вещото лице К. (л. 506) сочи, че ищецът й показал свои изделия, изработени след произшествието, които били като изработени от дете, от което прави извод, че той е изгубил критичност към способностите и работата си.

В заключението си вещите лица от психиатричната и психологическа експертиза (л. 501) сочат, че познавателната дейност на ищеца е увредена предимно в сферата на планиране на собственото поведение и предвиждане на вероятните му лични и социални последствия, като тези промени се дължат на мозъчна увреда. Устойчиво е снижението на способността за изпълнение на целенасочена дейност, особено при по-голяма продължителност.

В показанията си свидетелите сочат, че ищецът имал връзка със свид. Н.

Т.. Разделили се в края на 2017 г. (л. 445), защото той започнал да посяга да удря нея, а и родителите си. Свидетелката счита, че тази промяна е последица от травмата.

4

В заключението си вещите лица от психиатричната и психологическа експертиза (л. 501) сочат още, че е променено емоционалното поведение на ищеца – емоционална лабилност, лесна смяна на настроението предимно с лесна раздразнителност, кратки изблици на гняв и агресия или апатия.

Ищецът изразява потребности и подтици става, без да се съобразява с последствията или социални норми. Налице са и нарушения под формата на мнителност или параноидни нагласи или пък свръхангажираност с единствена обикновено абстрактна тематика, както и подчертана промяна в темпа и потока на речта.

Ищецът се е занимавал със спорт: айкидо, катерене и сноуборд. Всички тези занимания след произшествието са невъзможни.

Съдът приема, че произшествието е причинило драстично влошаване на живота на ищеца във всички сфери.

По размера на обезщетението:

Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.

В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие (решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).