Решение № 16963 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16963 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.ВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.ВА Гражданско дело № 20241110168076 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на “Дженерали Застраховане” АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца умата от 831, 97 лв., представляваща регресно вземане във връзка с платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43827/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в.

В исковата молба ищцата твърди, че на 18.07.2023 г. в *******, на кръстовището, образувано от ************* и **********************, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът Б. И., с управлявания от него л.а. „*********“, рег. № *******, е причинил щети на застрахования при ищеца л.а. „*************“, с рег. № *********.

Произшествието е настъпило поради несъобразена скорост с интензитета на движение, неспазване на дистанция и слаб контрол върху автомобила от страна на водача на л.а. „*********“, рег. No *******, които е ударил спиращия пред него на знак стоп л.а. „*************“, с рег. No *********. След настъпване на пътнотранспортното произшествие двамата водачи са съставили констативен протокол, в които са се съгласили, че вината се дължи на деиствията на водача на л.а.

„*********“, рег. No *******, чиято Гражданска отговорност е била застрахована при ответника.

Ищецът твърди, че вследствие на произтичащи за него задължения от договор за застраховка „Каско“ с полица No 0312220058035803, валидна от 19.11.2022 г. до 18.11.2023 г. е образувана преписка по щета No 211528129. Извършен е оглед от експерти на дружеството и са описани повредите, причинени от настъпилото ПТП, а именно – облицовка на задна броня, светлина на регистрационен номер, задна престилка, основа на заден ляв калник, метална основа на задна броня – средна, пластмасов ляв буфер под броня. Констатираните повреди били отстранени от сервиз „Авто Лакир Център“ ЕООД, като стоиността на ремонта възлизала на 816, 97 лв. и е заплатена с преводно нареждане от 19.12.2023 г. Сочи, че във връзка с образуваната щета сторил и обичаини разноски в размер на 15 лв. Ищецът твърди, че поради заплащане на обезщетението е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичаините разноски, поради което е отправил регресна покана изх. No 310003748/08.05.2024 г. до ответното дружество, получена на 09.05.2024 г. Ответникът бланкетно изискал допълнителни документи, които били 1 приложени към регресната покана и на практика отказал да изплати регресното вземане.

Впоследствие ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, била издадена такава, но предвид подаденото възражение от страна на длъжника, подал настоящия установителен иск.

Моли за уважаване на иска и признаване на установено, че ответникът му дължи претендираната сума. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт И. Р., в които възразява срещу основателността на исковата молба, като твърди, че същата е недоказана по основание и размер. Сочи, че не му били предоставени документи, необходими за вземане на решение по регресната претенция. Оспорва фактическата обстановка и изтъкнатите правни доводи в исковата молба. Възразява, че застрахованият при него водач няма вина за настъпване на произшествието, оспорва описания механизъм. Твърди, че представеният констативен двустранен протокол не е съставен съобразно изискванията на ЗДвП, като от това следва, че не е налице съгласие между участниците в процесното ПТП относно кои е причинил произшествието. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.. Счита, че предявеният иск е неоснователен и по размер, като тои е силно завишен, а в условията на евентуалност счита, че размерът на вредите на „*************“, с рег.

No ********* следва да бъде определен съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ по методиката на Наредба No 24 за задължителното застраховане. Оспорва присъждането на законна лихва. Претентира направените разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от 18.07.2023 г., съставен и подписан от водачите Б. И., управлявал л.а. “*********“, рег. No ******* и П. Г., управлявал л.а. “*************” с рег. № ********. Отразена е и е нарисувана схема, от която е видно, че л.а. “*********“, рег. No ******* удря в задната част л.а. “*************” с рег. № ********. Съдържа се изявление на водача на превозно средство А Б. И. – *********“, рег. No *******, че произшествието е настъпило по негова вина. Обозначени са видими щети на л.а. “*************” с рег. № ********, засягащи задна броня, осветление на заден номер. В открито съдебно заседание, проведено на 15.07.2025 г. разпитаният като свидетел водач Б. И. е потвърдил, че той е съставил протокола под част А и е положеният подпис е негов.

Като доказателства по делото са приети застрахователна полица № 0312220058035803 за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа, от която се установява съществуващото правоотношение по имуществена застраховка на “*************” с рег. № ********, сключена между “Дженерали застраховане” АД и собственика на автомобила – „ОБС ТРЕЙД“ ЕООД, със срок на валидност от 19.11.2022 г. – 12.11.2023 г.

По делото е прието като доказателство Искане за оценка на вреди по застраховка до “Дженерали застраховане” АД, подадено от П. В. Г.за, ведно с Анектни карти по повод настъпило увреждане вследствие на ПТП на застрахования по имуществена застраховка л.а.

“*************” с рег. № ********, в което се съдържа изявление на заявителя, че автомобилът е бил ударен в задната част от друг автомобил, като не е посочен начин на обезщетяване.

Приети като писмени доказателства са документите, съставени от застрахователя “Дженерали застраховане” АД във връзка с образуваната щета № 211528129 и документи, удостоверяващи извършен оглед на автомобила с констатирани вреди по облицовката на задната броя и светлината на регистрационния номер, опис на претенцията, видно от който за подмяна са облицовката на задната броня, светлината на регистрационния номер и буфера ПВЦ под бронята на задния ляв калник, със средни деформации са задната престилка, основата на задния ляв калник, металната основа на задната броня. Приета като доказателство е Фактура от 15.12.2023 г., издадена от „Авто Лакир център“ ООД с основание 2 ремонт и боядисване по щета № 211528129 за сумата от 816, 97 лв. с ДДС. По делото е приложен Ликвидационен акт от 18.12.2023 г., видно от който е взето решение, че дължимото обезщетение се равнява на сумата от 816, 97 лв., която да бъде преведена на автосервиза, извършил ремонта, видно от приложеното платежно нареждане сумата е заплатаена на 19.12.2023 г.

Приета като доказателство е и регресна покана по щета № 211528129, адресирана до ЗК „Лев Инс“ за доброволно изплащане на сумата от 831, 97 лв., с включени 15 лв. обичайни ликвидационни разноски. Регресната претенция, видно от входящия номер, е получена в дружеството на ответника на 09.05.2024 г.

Прието като доказателство по делото е заключението на съдебно-автотехническа експертиза, при изготвянето на която вещото лице инж. Й. Й. е работил по представените по делото писмени доказателства. Съдът намира заключението за обективно дадено и професионално изготвено и го кредитира с доверие по реда на чл. 202 ГПК. При съобразяване на данните от двустранно-констативния протокол експертът е посочил, че процесното ПТП е настъпило, след като непосредствено преди кръстовището на ************* и ************ водачът на л.а. “*********“, рег. No ******* реализира ПТП с намиращия се пред него и спрял на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство л.а. “*************” с рег. № ********. Експертът е посочил, че от описания механизъм и представените доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. “*********“, рег. No *******, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е могъл да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него автомобил.

Експертът е достигнал до заключение и че щетите по л.а. “*************” с рег. № ******** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.

Вещото лице е изчислило стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*************“ с рег. № ******** на база средни пазарни цени е 1 479, 67 лв., а в случай, че се вложат алтернативни части стойността би била 1 514, 10 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на посочения в ДКП като участник в процесното произшествие Б. В. И. – водач на на л.а. “*********“, рег. No *******. Свидетелят си спомня за произшествието, настъпило на кръстовището на ************* и ********************** в гр. София. Спомня си, че имало спряла кола пред управлявания от него автомобил, която изчаквала да премине и той я ударил с управлявания от него автомобил. Щетите по автомобил, който ударил били по задната броня, доколкото си спомня.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 422 ГПК във вр. чл. 411 КЗ.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № № 43827/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 30.08.2024 г. Заповедта е получена от ответника и в срока по чл. 414, ал. той е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена астраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице 3 обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка "Автокаско" между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо.