Определение № 4259 от 12.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6872/2025
- Вид
- Определение № 4259
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Мирослава Тодорова, Иво Юриев Хинов, Христинка Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 250 ал. 1 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4259 гр. София, 12.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослава Тодорова
Членове:
Христинка Колева
Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20251100606872 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 250 ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 2 НПК.
То е образувано въз основа на жалба, подадена от адв. Д.Д., повереник на П. Ч., частен тъжител по делото, против Разпореждане № 11804/23.09.2025 г. по н.ч.х.д. № 9602/25 на СРС, 112 състав, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК – описаното деяние в тъжбата не представлява престъпление. За да постанови този си акт, СРС е приел, че това деяние – журналистически материал – визира общинската власт, което не е равнозначно на кмета (частен тъжител); също така не е разпространена информация, която да визира извършено от тъжителя престъпление или позорно обстоятелство.
В жалбата се посочва, че се визира общинската власт именно в лицето на кмета, доколкото именно той е представител на общинската власт пред трети лица. Позовава се на конкретно изявление на В.А., като посочва, че тя поставя знак на равенство между „общинската власт“ и „кмета“. Потвърждава, че в този видеоматериал се съдържат позорни обстоятелства по адрес на тъжителя, доколкото се твърди корупция и погазване на закона.
Счита, че в тъжбата му се визират изявления, които представляват клевета. Прави искане за отмяна на съдебното Разпореждане и връщане на делото за разглеждане по същество на частната тъжба.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:
Частната жалба е подадена в срок и има изискуемото от закона съдържание.
Разгледана по същество не е основателна. Следва напълно да се подкрепят доводите на СРС.
1
Частният тъжител – инж. П. Ч. – посочва, че е кмет на община Сухиндол; посочва, че на 09.06.2025 г. по телевизия Евроком е бил излъчен репортаж на журналиста В.А. относно изграждането на територията на тази община на фотоволтаичен парк с наименование „Тъмни сделки в зелена дреха“. Цитира тринадесет отделни изявления, направени в този репортаж от В.А. и трето лице. Твърди, че те представляват клевета.
Доколкото въззивният съд възприема доводите на СРС, не е необходимо отново да цитира тези изявления и самостоятелно да ги подлага на анализ (това вече е направено в обжалваното Разпореждане), като следва да съсредоточи своите усилия в даване на отговор на доводите в частната жалба.
Най-напред следва да се посочи, че в значителна част от цитираните в тъжбата изявления, приписани на В.А., се посочва „…общинската власт в Сухиндол“ и „местната власт“. Правилно СРС приема, че не може да се постави знак за равенство между общинската власт или местната власт и един неин представител – а именно кмета на общината. Поради това не може да се приеме, че във всеки един случай, когато се визира „общинската власт“ или „местната власт“ се има предвид точно кмета. Обстоятелството, че кметът е представител на общинската изпълнителна власт и в определени аспекти представлява общината, не води до извода, че когато се говори за общинската власт, се има предвид само и единствено кмета.
При все това е основателно възражението, че в определени изявления е поставен знак на равенство между „общинската власт“ и „кмета“, доколкото в тях се визира именно деятелност на кмета, като представител на общинската власт. Това е така в цитатът, посочен в частната тъжба и в частната жалба – а именно, че законът за забрана е бил погазен от общинската власт, защото кметът е подписал разрешение. В този случай, несъмнено, се твърди, че кметът, като представител на общинската власт, не е спазил закона (ако така следва да се разбира погазването му), като е издал разрешение за определена дейност.
Следователно са наведени твърдения, че кметът не е спазил или дори е нарушил закона.
Такива твърдения са направени и в онези изявления, в които пряко се посочва деяние на кмета – даване на разрешение на фирма да докара тежка техника; незнание, че пасищата за законово защитени; негов отказ да види, че се унищожава гора. Относно последните две изявления СРС е приел, че те представляват въпроси – дали кметът знае, че пасищата са законово защитени и дали е видял, че се унищожава гората – като е приел, че задаването на въпроси не може да е разкриване на позорящо обстоятелство. Въззивният съд приема, че действително се касае за задаване на въпроси, но при все това, при определени обстоятелства, тези въпроси може да съдържат определени твърдения, които да бъдат позорящи. Поради това е по-важна информацията, която се крие в тези въпроси, доколкото те, по начина на задаването им, подсказват определени твърдения.
Въззивният съд приема, че тези изявления са проява на свободата да се коментират актовете на представителите на властта, вкл. на кмета, като представител на общинската изпълнителна власт. Тази критика е в рамките на приемливото, доколкото се твърди неспазване на закона. След като всеки гражданин има право да подава жалба до съда с твърдение, че определено действие на администрацията – вкл. на кмета – е незаконосъобразно и уврежда него или обществото (без значение е дали тази жалба е допустима или основателна), то не може да се приеме, че ако направи същото изявление в журналистически репортаж, то извършва клевета.
Самото естество на клеветата е приписване на престъпление или разгласяване на позорно обстоятелство. Инкриминираните изявления не визират нито ясно очертано престъпление, което евентуално би могло да бъде извършено, нито позорни обстоятелства.
Те изразяват недоволство от определено решение, взето от управляващ орган, като го считат за неправилно и дори за нарушаващо закона, доколкото води до негативни последици за околната среда (гори, пасища и т.н.). Но не може да се приеме, че изразяването на несъгласие 2 с начина, по който един кмет осъществява своите правомощия, би могло да бъде определено като клевета.
Останалите изявления не представляват твърдения относно частния тъжител, а са насочени към начина, по който се осъществява критикуваният строеж на фотоволтаичния парк. Те не се отнасят до обстоятелства, свързани с тъжителя и не биха могли да бъдат клеветнически.
Последното изявление е на трето лице, което отговаря на въпроса на В.А.. Несъмнено тя не може да носи отговорност за него – а и самият отговор визира пороците в изборите от 90-те досега, а не личността или деятелността на кмета.
Следователно изявленията, които се визират в частната тъжба, са проявление на правото на всеки гражданин, особено на журналистите, да подлагат на критика решенията, взети от представители на властта, при изпълнение на техните правомощия. Макар и тази критика да е съпроводена с определено емоционално неодобрение, тя не напуска допустимите предели, като не съдържа нито обидни квалификации (тъжителят изрично посочва, че не твърди обиди), нито ясно дефинира позорни или престъпни обстоятелства.
Отново следва да се посочи, че твърденията за нарушение на закона, още повече такива, които са направени най-общо и са лишени от конкретика, не биха могли да бъдат определени като позорящи – доколкото изразяването на становище дали определено действие, още повече такова на публичната власт, е законосъобразно или не, е неотменима част от правото на всеки гражданин да изисква спазването на закона.
На последно място в частната жалба се твърди, че целта на този репортаж е да се настрои общественото мнение против кмета; да се урони престижът на тъжителя като кмет.
Това са само субективни преценки. В действителност в този репортаж е застъпена определена позиция. Обстоятелството, че тя е критична към общинската власт в Сухиндол и в частност към кмета, несъмнено води до извода, че има потенциал да предизвика определено неодобрение от страна на част от зрителите; но това не може да направи този репортаж престъпен и клеветнически. Всеки гражданин, особено журналистите, има право да подлагат на критика и неодобрение решенията, взети от представителите на публичната власт. Не би могло да се твърди, че са законосъобразни само онези репортажи, които се харесват на представителите на властта.
Поради това обжалваното Разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11804/23.09.2025 г. по н.ч.х.д. № 9602/25 на СРС, 112 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3