Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 128 от 08.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7268/2022
Вид
Решение № 128
Подписан
08.01.2024
В сила
16.03.2024
Състав
Здравка Иванова, Яна Борисова, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.122 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.163,ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.168,ал.7 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100507268 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20026168 от 31.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 1260 по описа на СРС за 2021 г., 33 състав, "А." ЕАД е осъдено да заплати на И. И. А. сума в размер на 22 147,49 лв. на основание чл.168,ал.7 от ЗУТ, представляваща стойност на щети, възникнали от неположения от страна на "А." ЕАД необходим строителен надзор по спазването на техническите правила и нормативи и одобрените проекти, което е довело до неосъществени СМР, предвидени по проект, на обект, подробно индивидуализиран в диспозитива на решението, ведно със законната лихва върху сумата от 11.01.2021 г. до погасяване на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 24 362,24 лв. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 4341,06 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба от И.

А. против решението в отхвърлителната част. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд отказал да присъди пълния размер на стойността на необходимите СМР, изчислени от вещото лице и завишени от него с 10 %, предвид инфлацията в страната и нарастването на цените на материалите и труда. Счита за необосновани изводите на СРС, че не следва да се възприемa завишената стойност на СМР, посочена от вещото лице, след отчитането на фактора инфлация, тъй като се касае за бъдещо несигурно събитие, което е хипотетично. Сочи, че в действителност вещото лице е отчело към момента на изготвяне на заключението не евентуална инфлация в бъдеще, както е приел СРС, а обстоятелства, които са общоизвестни и които са реално съществуващи, което било видно и от публикации на НСИ и БНБ, съгласно които годишната инфлация на потребителските цени за февруари 2022 г.

1 спрямо февруари 2021 г. е 10 % - същият процент, с който и вещото лице приело, че следва да се повишат разходите, необходими за извършване на СМР. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде изцяло уважена.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

Производството по делото е образувано и по повод подадена въззивна жалба от ответника - "А." ЕАД против решението в частта, в която исковата претенция спрямо него е уважена. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че договорът за строителен надзор, сключен с "Т.К." ООД, е с действие до издаване на разрешение за ползване на сградата. Сградата била въведена в експлоатация на 21.06.2012 г., като към този момент действието на договора било прекратено. Отговорността на ответното дружество била само по отношение на строителя-възложител по договора, явяващ се трето лице, извън процеса, като уважавайки претенцията, съдът смесил договорна с деликтна отговорност, постановявайки неправилно решение. Въззивникът-ответник релевира оплаквания за липса на своевременно уведомяване преди процеса от страна на ищеца, въпреки че претендираните от него вреди били констатирани непосредствено след придобиване на имота. Ищецът не предприел мерки към момента на констатиране на дефектите, като едва пет години по-късно предявил претенциите си, като така в значителна степен допринесъл за увреждане на имота. Сочи, че следвало да насочи претенцията си към строителя, който освен че построил сградата, в която се намира обектът, му продал и имота, като вместо това предявил иск директно срещу ответника, осъществил строителен надзор. Действително нормата на чл.168,ал.7 от ЗУТ предвиждала солидарна отговорност на лицето, упражнило строителен надзор и строителя, като това обаче предполагало задължително конституиране на строителя, който се явявал необходим другар в производството и следвало да участва в него.

Счита, че не били събрани и достатъчно доказателства, доказващи причинените вреди и виновното поведение на ответника. Също така неправилно размерът на вредата бил определен като разлика в пазарните цени с тези през 2015 г., когато бил придобит имотът, тъй като ищецът не уведомил ответника за констатирани недостатъци непосредствено след откриването им и изчакването на твърде дълъг срок е довело до утежняване на техническото съС.ие на обекта. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

По отношение на допустимостта на решението с оглед оплакванията на ответника за липса на участие в процеса на строителя "Т.К." ЕООД, който счита, че е 2 задължителен необходим другар, съдът намира следното:

Съгласно чл.168,ал.7 от ЗУТ лицата, които упражняват строителен надзор, носят отговорност за щети, които са нанесли на възложителя и на другите участници в строителството, и солидарна отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти.

Отговорността по договора за строителен надзор е със срокове не по-малки от гаранционните срокове в строителството. В настоящия случай претенцията на ищеца е насочена срещу дружеството, осъществило строителен надзор, с твърдения, че същият е легитимиран да отговаря солидарно наред със строителя за налични щети върху придобития от него обект в сградата, в която е осъществен надзор от ответника, поради неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти. В разпоредбата на чл.122 от ЗЗД е посочено какво следва да се разбира под солидарна отговорност, а именно - кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, т.е. няколко длъжници отговарят за целия дълг спрямо кредитора, като кредиторът решава дали да поиска вземането си спрямо всички, или по отношение на един, или няколко от длъжниците. Солидарната отговорност може да възникне или въз основа на закона, или ако е уговорена между страните. В случая се касае за солидарна отговорност, предвидена изрично в нормативна разпоредба, на строител и лице, упражнило строителен надзор при изпълнението на обекта. Ищецъткредитор е насочил претенцията си по негов избор, както му позволява и законът, спрямо един от солидарните длъжници - дружеството, осъществило строителен надзор. Ето защо не само, че не задължително участието и на другия солидарен длъжник, но и е недопустимо съдът да променя волята на кредитора-ищец и да конституира служебно друг солидарен длъжник, както претендира ответникът, поради което решението, проведено само спрямо дружеството, осъществило надзор, е допустимо.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.168,ал.7 от ЗУТ.

За да се приеме за основателен предявеният иск, ищецът следва да докаже, че е собственик на обект в сграда, че при изпълнението на строежа са допуснати от строителя нарушения на техническите правила и нормативи и одобрените проекти, което е довело до причиняване на щети на имота, паричната стойност на труда и материалите, които следва да бъдат вложени, за да бъдат отстранени щетите, както и че ответникът е лице, упражнявало строителен надзор върху обекта по силата на договор, сключен със строителя.

Отговорността на лицето, осъществяващо строителен надзор, е за бездействие, т.е. че не е изпълнило в пълен обем нормативно и договорно вменените му задължения да следи за законосъобразно и съответстващо на одобрените проекти извършване на строеж, допускайки обект, който е в отклонение на нормативни изисквания или в неизпълнение на одобрен проект, да бъде въведен в експлоатация, без да даде своевременни указания несъответствията преди това да бъдат отстранени.

В настоящия случай е безспорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 19.08.2015 г. ищецът е придобил собствеността върху обект - фитнес, намиращ се в сграда /подробно индивидуализирана в мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение/, въведена в експлоатация, считано от 21.06.2012 г. Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото договор за строителен надзор, че на 28.11.2007 г.

3 между "Т.К." ООД /възложител/ и ответника като изпълнител е бил сключен договор за осъществяването на строителен надзор от страна на ответното дружество именно по отношение на сградата, в която се намира обектът, придобит от ищеца. В договора са предвидени редица задължения за ответника, като някои от тях са: при установяване на неточности в проектите да уведоми незабавно възложителя; да осигури техническа документация, описана в Наредба № 3/2003 г., необходима за въвеждане на обекта в експлоатация; да спира със заповед строежа - изцяло, отделни части от него или отделни видове СМР, както и да разрешава с писмена заповед продължаването на строителството след отстраняване на причините, наложили спирането /чл.5.1/ и много др.

Ищецът претендира, че е пребивавал извън страната дълъг период от време, като едва след като се завръща в България и реално започва да свои имота - първоначално като склад, тъй като за да бъде използван по предназначение /фитнес/ било необходимо да бъдат извършени допълнителни работи, открил, че са налични течове в имота, поява на мухъл и влага, неприятна миризма, запушване на отходни тръби и недоброто им оттичане. Започва да проучва откъде идва проблемът, като след направен отвор на пода се оказва, че под имота му е налична кухина, която се пълни с вода и в резултат на застояването на последната, се появили въпросните течове, мухъл и влага. След като наема няколко експерти в периода 2016 г. - 2018 г., които са дали единодушни становища, че са налице редица нарушения на нормативни изисквания и несъответствия с одобрени проекти при изпълнение на строежа, инициира производство през 2020 г. - гр.д.№ 4019 по описа на СРС, 33 състав за обезпечение на доказателства, по което е било допуснато, изслушано и прието заключение на вещо лице. Съгласно заключението са налице отклонения от проектната спецификация на сградата, като не са изпълнени предвидени СМР в пространството между фундаменталната плоча и следващата стоманобетонна плоча на кота -2,92. Налице са и отклонения при изпълнението на конструкцията на сградата. Не са изпълнени, а съгласно приложените чертежи, които са част от одобрените проекти, е било необходимо да бъдат изпълнени над фундаменталната плоча обратен уплътнен насип 35 и 80 см., баластрова подложка 15 см., екструдиран пенополитуеретан 10 см,, монтаж на хидроизолационно фолио и направа на армирана бетонова настилка 10 см. Вещото лице е констатирало и налична кухина под имота на ищеца, поради който дефект помещението не може да се използва по предназначение - фитнес зала, вследствие на честите наводнения.

В настоящото производство за доказване на налични щети, вследствие на неизпълнение на нормативни изисквания и отклонения от проекти при извършване на строителството на сградата, засегнали и обекта на ищеца, същият е ангажирал съдебно-техническа експертиза, която също потвърждава след преглед на документацията и оглед на място, че са налице отклонения от одобрения проект, част "Архитектурна". Съдът кредитира заключенията на вещите лица, доколкото същите са безпротиворечиви, категорични, логични и обосновани, като стъпвайки на тях приема, че в действителност строителят е допуснал редица отклонения от техническите изисквания, нормативи и одобрени проекти, както правилно е приел и първоинстанционният съд, което налага направата на редица разходи от страна на ищеца за отстраняването им с цел обектът да бъде използван по предназначение, поради което искът се явява доказан по своето основание. Отговорността на лицето, осъществяващо строителен надзор, е за бездействие, т.е. че не е изпълнило в пълен обем нормативно и договорно вменените му задължения да следи за законосъобразно и 4 съответстващо на одобрените проекти извършване на строеж, допускайки обект, който е в отклонение на нормативни изисквания или в неизпълнение на одобрен проект, да бъде въведен в експлоатация, без да даде своевременни указания несъответствията преди това да бъдат отстранени и дори да спре строежа до отстраняването на нарушенията, с каквото правомощие безспорно е разполагал. Като не е осъществил своевременно пълен и адекватен контрол и е допуснал сградата, в която се намира обектът, придобит от ищеца, да получи всички необходими документи и да бъде приведена в експлоатация, въпреки наличните отклонения от техническите изисквания и одобрени проекти, като така се е стигнало и до причиняване на щети на имота на ищеца /мухъл, влага, течове и т.н./, възпрепятстващи ползването му по предназначение, ответникът следва да понесе отговорност за своето бездействие на основание чл.168,ал.7 от ЗУТ, като заплати стойността на ищеца, необходима за отстраняване на всички щети, които му пречат да използва собствения си обект съобразно предназначението му.