Решение № 1100 от 23.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. София, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110212715 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*** чрез адв.Б. К., против наказателно постановление /НП/ №*** г., издадено от ръководител на ТП на НОИ - София град, предвид съставен на „*** представлявано от управителя В.К.В. на 15.07.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №АИ-1-21-01650764, за това, че „*** в качеството му на осигурител, не изпълнява задължението да съхранява за срок от 50 години, считано от 01.01.1991 г. до 01.01.2041 г. ведомости за заплати за отчетните периоди от 01.09.1991 г. до 31.12.1991 г., и от 01.08.1992 г. до 31.12.1992 г., и за месец юни 1993 г., въз основа на които се установява осигурителният стаж на работниците и служителите, които документи осигурителят следва да съхранява по реда на чл.35 от Закона за националния архивен фонд в частен архив на адреса си – ***, с което виновно /?!/ е нарушен чл.5,ал.7,т.1 от КСО, поради което и на основание чл.349,ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В НП е написано, че нарушението е установено на 03.07.2024 г. при 1 извършена проверка на „*** на адреса на дружеството в ***.

Срещу АУАН „*** чрез адв.Б. К., депозирал пред административнонаказващия орган писмено възражение, в което е посочено, че АУАН е незаконосъобразен, тъй като в него липсва законоустановено съдържание по чл.42,ал.1 от ЗАНН – не се съдържат дата и място на извършване на твърдяното нарушение - обективни елементи, които пряко индивидуализират твърдяното нарушение като такова, което ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво точно нарушение е обвинен, с което е нарушено правото му на защита.

Недоволен от НП и наложената с него имуществена санкция „*** чрез упълномощения адв.Б.

К., го обжалвал пред

СРС, чрез административнонаказващия орган. В жалбата са повторени доводите от възражението срещу АУАН, отнесени и към НП, към които е допълнено, че административнонаказващият орган не се е произнесъл по направените срещу АУАН възражения. С оглед на изложеното се иска НП да бъде отменено и се претендира присъждане на направените по делото разноски /в размер на 480 лева, съгласно представения списък на разноски, фактура и преводно нареждане/.

По делото са приложени в копия: Заповед №ЗР-05-2101618038/17.06.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ - София град за извършване на проверка на „***; Констативен протокол №КП-5-2101650737/15.07.2024 г.; сведение от 14.10.1991 г. за регистрация на осигурителя и Решение от 28.05.1991 г. на СГС-ФО за регистрация на Дружеството; доказателства за компетентността на административно наказващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощения адв.К., който пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата, претендира присъждане на разноски и представя доказателства за такива, с възражения към претендирани от насрещната страна разноски, ако са в размер над

2 минималния.

В съдебното заседание процесуалният представител на административно наказващият орган В. пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, отговарящо но изискванията на ЗАНН за съдържание, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му. Прави искане за присъждане на възнаграждение в полза на ТД на НОИ – град София и възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя Й. Т. - старши инспектор в НОИ, тя разказва, че на 03.07.2024 г., по повод подадено заявяване от лице за пенсиониране, отразило за свой работодател в периода 1991 г. - 1993 г. ***, била извършена проверка на Дружеството на адреса му на дейност, на която присъствали управителят и счетоводителят му. При проверката на изисканите и представени документи било установено, че за периода 1991 г. – 1993 г., нямало данни за осигуряване на въпросното лице - липсвали документите за осигуряване на същото за месеците септември -декември 1991 г., август декември 1992 г. и юни 1993 г., за което от Д ружеството обяснили, че не са намерили разплащателните ведомости за посочените периоди, поради смяна на адреса на Дружеството. Посоченото било преценено като нарушение на чл.5,ал.7 от КСО – извършено на 03.07.2024 г. на адреса на Дружеството, за което на същото бил съставен АУАН.

След откритото съдебно заседание по делото са депозирани: писмена защита от „*** чрез адв.Б. К. и Писмени бележки от юрисконсулт В. – пълномощник на административнонаказващия орган.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява с необходимата категоричност, че *** било регистрирано с Решение от 28.05.1991 г. на СГС-ФО по гр.дело №11526/1991 г., със седалище на дружеството в гр.София, ***. В сведение от 14.10.1991 г. за регистрация на осигурителя ***, Дружеството посочило адрес в гр.София, ***.

3

На 03.07.2024 г., в изпълнение на Заповед №ЗР-05-2101618038/17.06.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ - София град за извършване на проверка на „*** по повод установяване на осигурителния стаж на В.К. В. за периода 01.09.1991 г. – 31.12.1993 г., във връзка с подадено от последния заявление за пенсиониране, била извършена проверка от инспектори при ТП-НОИ-София град на адреса на осигурителя „*** в ***, по разходите на държавното обществено осигуряване на Дружеството, което било посочено от В.К. В. като негов работодател в периода 1991 г. - 1993 г., но без данни за осигуряването му за определени месеци в този период. На място, от изисканите и представени от Дружеството документи, в присъствието на неговия управител и счетоводител, проверяващите установили, че осигурителят „*** не изпълнява задължението да съхранява за срок от 50 години, считано от 01.01.1991 г. до 01.01.2041 г. ведомостите за заплати за отчетните периоди от 01.09.1991 г. до 31.12.1991 г., и от 01.08.1992 г. до 31.12.1992 г., и за месец юни 1993 г., въз основа на които се установява осигурителният стаж на работниците и служителите, които документи осигурителят следва да съхранява по реда на чл.35 от Закона за националния архивен фонд в частен архив на адреса си – ***, което инспекторите преценили за нарушение на чл.5,ал.7,т.1 от КСО. Проверката приключила на 15.07.2024 г., когато бил съставен за извършената проверка Констативен протокол №КП-5-21-01650737 и АУАН на „*** - за така констатираното нарушение. Срещу АУАН „*** чрез адв.Б. К., депозирал пред административнонаказващия орган писмено възражение. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, екземпляр от което бил получен за Дружеството на 20.08.2024 г. и то било обжалвано от него на 03.09.2024 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото и преценени поотделно и в съвкупност гласни доказателства - показанията на актосъставителя Т. /които са ясни, конкретни и непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства приложените по делото, прочетени и приети от съда на основание чл. 283 от НПК такива, които този съдебен състав кредитира.

От правна страна съдът прави следните правни изводи:

4

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовоопределения срок за това, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това. Разгледана по същество, тя е неоснователна относно изложени в нея доводи /с изключение на съображението за непроизнасяне на административнонаказаващия орган по възраженията срещу АУАН/.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

Доказателствата по делото обосновават с необходимата категоричност правния извод, че „*** в качеството му на осигурител на 03.07.2024 г. не изпълнява задължението да съхранява за срок от 50 години, считано от 01.01.1991 г. до 01.01.2041 г. ведомости за заплати за отчетните периоди от 01.09.1991 г. до 31.12.1991 г., и от 01.08.1992 г. до 31.12.1992 г., и за месец юни 1993 г., въз основа на които се установява осигурителният стаж на работниците и служителите, които документи следва да съхранява в частен архив на адреса си – ***, с което е извършил административно нарушение чл.5,ал.7,т.1 от КСО.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът за субективната съставомерност на административно правния деликт не следва 5 да бъде изследван.

Тази преценка на съда не се опровергава или разколебава от представените от жалбоподателя доказателства, че той нееднократно е променял адреса си.

Съдът намира, че извършеното от „*** не представлява маловажен случай на административно нарушение. След произнасянето с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на ВКС вън от съмнение е, че преценката на административнонаказващия орган за маловажността на случая /изрично изразена от административно наказващия орган или когато същият не е взел отношение във връзка с прилагане на чл.28 от ЗАНН/ не е израз на неговата оперативна самостоятелност, а подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай не може да се направи изводът, че извършеното от Дружеството, макар да съставлява административно нарушение, е без обществена опасност или с явно незначителна такава, защото то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид, т.е. нарушението не може да се характеризира като малозначително, а това обосновава използването на санкционните средства на административнонаказателното производство и ги прави обществено приемливи.

Отделно, съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството.

Съдът приема, че и НП, и АУАН отговарят на изискванията съответно на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, отразяват вярно установената и от съда фактическа обстановка, съставени са от съответно компетентен и оправомощен за това орган.

При служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, на процесуално основание, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните права на наказаното лице в производството. Не са допуснати нарушение и по прилагане на материалния 6 закон.

Вярно е, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН да се произнесе мотивирано по направеното срещу АУАН възражение, но това процесуално нарушение не е от категорията на съществените, водещи до незаконосъобразност на НП като цяло и не е самостоятелно основание за отмяна на НП.

С оглед на това НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение направеното от жалбоподателя „*** чрез адв.К., искане за присъждане на сторените по делото разноски, за каквито са представени доказателства, съдът преценява, че следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, поради което и не го уважава, а направеното от процесуалния представител на административнонаказващия орган - юрисконсулт В. искане за присъждане на възнаграждение /юрисконсултско/ в полза на ТП град София на НОИ, съдът преценява, че следва да бъде уважено в размер на 100 лева, съобразявайки и възражението на адв.К. относно размера, и съответно „*** да бъде осъдено да заплати на НОИ сумата от 100,00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.