Решение № 54 от 08.04.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Поморие, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от И. Й. Бъчваров Гражданско дело № 20222160100701 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца „Уан Стоп Пропърти Шоп Бургас“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, обл.Бургас, чрез адвокат П. Ч. АК – Бургас против ответника М. Л., гражданин на Република Ирландия с посочен адрес в гр.Поморие. В молбата се твърди, че ищцовото дружество през м.февруари 2021 г. сключило договор за посредничество за покупко-продажба на недвижим имот с ответницата, по който се задължил да намери купувач за недвижм имот-самостоятелен обект находящ се в сг.2-Траминер 3, комплекс“В.“ построен в ПИ№008392, масив 8, местност Рекица, землище на гр. Каблешково, собственост на Ф.Л. предлаган за продажба от ответницата, срещу възнаграждение в размер на 2000 евро. Твърди се, че ищецът изпълнил задълженията си по договора като през м.юли 2021 г. намерил купувачи за имота, които внесли депозит като гаранция за намеренията си да закупят имота. Твърди се, че ответницата отказала да продаде имота и ищецът върнал депозита на купувачите. Твърди се, че ответницата не е заплатила на ищеца за извършените от него действия по договора договореното възнаграждение. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца, сума в размер на 2000 евро, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за посредничество за закупуване на недвижим имот сключен между страните през м.февруари 2021 г., ведно със законна лихва, считано от 10.11.2022 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените разноски в настоящото производство . Представя доказателства .

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване 1 искове е по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба..

В с.з. ищецът не изпраща представител.

Ответникът не се явява в с.з.В писмено становище депозирано преди с.з. процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по така предявеният иск, съдът взе предвид следното:

Между страните не е спорно , че К.Р. Л.- гражданин на Република Ирландия е станал собственик на самостоятелен обект в сграда- апартамент 2, ет.1 вх.1 в жилищна сграда №2Траминер в комплекс „В.“ в ПИ №008392 местнос „Рекица“ в землището на гр.Калбешково, което се установява и от представения документ за собственост- нотариален акт №139/19.03.2010 г. , том І, нот.д. №135/2010 г. . След смъртта на К.Л.. на 07.03.2018 г. с представеното по делото с превод на български език разпореждане на легализиране на завещание, наследодателят е определил за изпълнител на завещанието си Ф.У. известна и като Ф.Л., на която разпоредил да заплати законните дългове и разходи по погребението и завещанието, както и да продаде имотът му – ап.2, ул...., селище В., Рекица, Каблешково, България, като постъпленията от продажбата да се предоставят на неговата майка М.Л.. От представената в превод на български кореспонденция по електронна поща между Ф.У. с електронен адрес ***@gmail.com и ищцовото дружество с електронен адрес

***[email protected] се установява, уговорка за продажба на недвижимия имот, предмет на завещанието, за чийто изпълнител е била определена Ф.У.. Установява се от представените писмени доказателства също, както и от показанията на разпитания свидетел, че ищцовото дружество е предприело действия във връзка с продажбата на имота, като го обявило на сайта си, намерило купувачи на имота- Д.М. и Д.У., които заявили реален интерес да го закупят и внесли депозит, като сделката не се осъществила поради отказ от страна на М. Л., което наложило и връщането на депозита. Представена е и фактура за сумата 2000 евро, издадена от ищцовото дружество, в която е посочена, че сумата е за комисионни за намиране на купувач за продажба на апартамент 2 Т., комплек В..

При така установената фактическа обстановка, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи: В случая съобразно с твърденията в исковата молба в тежест на ищеца е да установи съществуването на договор за посредничество продажба на процесния недвижим имот между ищцовото дружество и ответника, по силата, на който ищецът е поел задължението да намери купувач за имота на ответника, а за ответника е възникнало задължението за заплати възнаграждение под формата на комисионна. Посредническият договор е уреден в чл.48 и сл. от ТЗ и същият е неформален договор, по силата на който посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да извърши необходимата работа по сключване на една или повече сделки.

Предмет на договорът за посредничество е не извършването на определена работа, а постигането на определен резултат - свързване на страните за сключването на сделки.

Посредническият договор може да бъде сключен преди, по време и след изпълнение на 2 сделката, като спада към така наречените абсолютни търговски сделки, т.е. счита се за търговска сделка, независимо от това дали лицата, които го сключват, са търговци. В случая от приетите по делото писмени доказателства- кореспонденция по електронна поща, неоспорени от ответника, се установява сключването на посреднически договор между ищцовото дружество и Ф.У.(Л.) , която е изпълнител на завещанието на наследодателя К.Л.оулис и съобразно с посоченото в завещанието може да сключва договори от вида на процесния , а средствата от продажбата следва да предостави на ответницата М. Л.. Предвид това, че наследството е открито в Република България, към процесния случай е приложимо българското законодателство относно наследяването, съгласно, което М. Л., която е майка на наследодателя е негов наследник по закон съгласно чл.5 от ЗН, поради което и е придобила собствеността върху процесния недвижими имот и за продажбата му е необходимо същата да е страна по сделката за покупко-продажба. Не се установи обаче от ищеца при условията на пълно и главно доказване, ответницата М. Л. да е страна по процесния договор, нито пък се установи да е упълномощавала Ф.У. да сключва такъв договор от нейно име и за нейна сметка. Поради това и съдът прие, че М. Л. не е обвързана от процесния посреднически договор и за нея не е възникнало задължението да заплаща комисионна за извършените посреднически услуги, нито пък следва да отговаря за неизпълнението му. Съответно не е възникнало и задължението да сключи договор за покупко- продажба с намерения от ищеца в изпълнение на задължението му по договора за посредничество, купувач на имота. Поради това и предявеният срещу нея иск за присъждане на сумата 2000 евро представляващи комисионна по посреднически договор е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Предвид отхвърлянето на главния иск, неоснователен е и следва да се отхвърли акцесорният иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане.

По направените искания за присъждане на разноски на страните , съдът прие следното :

Предвид отхвърлянето на иска, на ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски, а следва на основание чл.78, ал.3 от ГПК да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски по делото в общ размер 1744 лв. , съобразно с представения списък на разноските.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца „Уан Стоп Пропърти Шоп Бургас“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Н..., ЕИК203989660, представлявано от управителя П. Ф. за осъждане на ответника М. Л., родена на ********** г. в гр.К..., със съдебен 3 адрес:гр.Б... , ДА ЗАПЛАТИ, сума в размер на 2000(две хиляди) евро, представляващи незаплатено възнаграждение по посреднически договор сключен между страните, за която сума е издадена фактура №256/26.07.2021 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 10.11.2022 г. -датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ищеца „Уан Стоп Пропърти Шоп Бургас“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, да заплати на ответника М. Л. сумата от 1744 лв.( хиляда седемстотин четиридесет и четири лева), представляваща разноски направени в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4