Определение № 38010 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38010 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110120710 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Н.

С. Д. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 4999,69 евро, представляваща парично задължение по кредит с идентификатор №EOSDP000000001326402, отразено в Централния кредитен регистър (ЦКР), поради изтекла погасителна давност.

Ищецът посочва, че при справка в Централния кредитен регистър установил, че за него е вписано парично задължение по договор за кредит от 2007 г., с идентификатор №EOSDP000000001326402, чийто кредитор е ответното дружество като цесионер. Не се установява предприети действия по съдебно установяване или принудително събиране на процесното вземане от страна на ответника; поддържа се вземането като съществуващо и дължимо. С това се засягало кредитоспособността на ищеца и създавало правна несигурност за встъпване по кредитни правоотношения. Поддържа, че при обявените данни за вземането към датата на предявяване на иска са изтекли повече от пет години от настъпването й, както и не е имало основание за спиране или прекъсване на давностния срок.

Ответникът признава иска. Поддържа, че не е дал повод за водене на делото и моли да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК. Претендира съдебни разноски.

Евентуално, навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва: ищецът следва да установи наведените фактически твърдения, чрез които обосновава своя правен интерес от водене на делото, включително че ответникът претендира плащане на отричаните парични вземания. По арг. от чл. 154 от ГПК спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действително на следните юридически факти: наличие на кредитно отношение, ведно с договор за цесия, по което ищецът има качеството кредитополучател, а ответникът кредитор, по който заемните средства са усвоени; настъпила изискуемост на паричните вземания и техния размер; давностният срок за паричното вземане е спиран и/ли прекъсван. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ответника, за което съдът му указва, че не сочи доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, на осн. чл. 146, ал.1 т.

3-4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по договор за 1 кредит от 2007 г., с идентификатор №EOSDP000000001326402 в ЦКР, ответникът се легитимира като кредитор на ищеца за паричното вземане за сумата в размер 4999,69 евро, което към датата на подаване на искова молба е покрито с давностен срок.

Представените от ищеца документи са допустими и относими.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съдебнен център по медиация към Софийски градски съд - гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2026 година от 13,40 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис на отговор на искова молба, чрез пълномощник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2