Решение № 67 от 07.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000725 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Н.зк., гр.С., ул. „К.“ №* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 175/2020 г. на С. окръжен съд решение в частта, с която Н.з.к., гр.С., ул. „К.“ №* е осъдена да заплати на МБАЛ „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.З., бул. „Св. П.Е.“ №** следното:

1. общата сума от 125 535 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на 07.07. 2020г., до окончателното й заплащане, която сума представлява стойността на извършена от МБАЛ „Т.“ ЕООД през месец март 2017 г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №******/24.02.2015 г. и последващи допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по КП, стойността на вложени за лечението на здравноосигурени пациенти медицински изделия подлежащи на заплащане извън стойността на КП и стойността на изпълнени, но незаплатени амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури №******/27.05.2016 г. и равняваща се на сбора от следните суми:

1

- 117 862 лв., представляващи стойността на оказана болнична помощ на 139 пациенти - български граждани с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията им, като е била проведена диагностика и лечение на тези пациенти по клинични пътеки, които са включени в предмета на договора, както следва: КП с № 17, 19.1, 20, 25, 26, 29, 32, 33, 48, 50, 56, 68, 69, 71, 73, 74, 76, 78.1, 79, 113.2, 123, 124, 127, 130, 133, 134, 137, 138, 139,

140, 145, 147, 159, 160, 162, 163, 171, 175, 179, 182, 184, 185, 187, 194, 217,

220, 222, 227, 229 и 265,

- 6 753 лв. за незаплатените дейности по амбулаторни процедури и за амбулаторна процедура „предсрочно изпълнение на дейности по КП“, от които 4 изпълнени, но незаплатени Апр. № 99 за предсрочно изпълнена клинична пътека № 17 общо на стойност 3000 лв. и 3 753 лв. за изпълнение на амбулаторни процедури № 18,19, 21 и 22 за лечението на 15 здравноосигурени лица,

- 920 лв. за вложени при лечението на 1 здравноосигурен пациент през м. март 2017 медицински изделия по КП/АПр с № 26, стойността на които се заплаща от Н. извън цената на клиничната пътека,

2. 32 011,42 лв. обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 125 535 лв., за периода от 01.01.2018 г. до 06.07. 2020 г.

3. 6301,85 лв. разноски по делото за държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, иска се отмяната му и постановяване на решение отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 08.07.2020 г. в С. окръжен съд е постъпила изходяща от МБАЛ „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С.З. искова молба против Н.зк..

В обстоятелствената част на същата се сочи, че на 24. 02. 2015 г., между МБАЛ „Т.“ ЕООД, в качеството му на Изпълнител и Н., представлявана от директора на РЗОК, гр. С.З., в качеството на Възложител били сключени 2

Договор №******/24.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Договор №*****/24.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични процедури по НРД 2015 г.

По силата на първия договор болницата се задължила да оказва на здравноосигурени и други категории лица, посочени в чл.1 ал.1 от същия, болнична медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки (КП) от приложение № 5 към член единствен на Наредба №40/24.11. 2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.. Действието на договора с оглед на факта, че за 2016 г. не било постигнато споразумение за Национален рамков договор било продължено за 2016 г. с допълнително споразумение №****** от 27.05.2016 г. съгласно Решение № РД-НС-04-24-1 от 29. 03. 2016 г. на НС на Н. взето на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ап. 6 от ЗЗО.

На 27.05.2016 г., между „МБАЛ Т.” ЕООД, в качеството му на Изпълнител и Н. в качеството на Възложител бил сключен и договор за извършване на амбулаторни процедури №******. С него ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължил да оказва на здравноосигурени лица и на лицата по пар. 8, ал. 1 от ЗБН. за 2016 г медицински дейности по Приложение № 7 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016 за определяне на основния пакет дейности, гарантиран от Н. и посочени в приложение № 12 „Амбулаторни процедури по решението“.

С оглед на горното е посочено, че през месец март 2017 г., болницата оказала болнична медицинска помощ на здравноосигурени български граждани. Във връзка с дейността от ищеца били издадени фактури, като незаплатена към настоящия момент била сумата от 125 535 лв. представляваща сбор от дължимите, но неразплатени възнаграждения за извършена дейност по клинични пътеки /КП/ и амбулаторни процедури и за вложени медицински изделия.

Направена е разбивка на сумите, от които е образувана тази обща сума от 125 535 лв.

В тази връзка на първо место се сочи, че за месец март 2017 г., при приложим НРД 2015 г. и при действие на Допълнително споразумение №******/27.05.2016 г. била оказана болнична помощ на 139 пациенти български граждани с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на 3 хоспитализацията им. Във връзка със същата била проведена диагностика и лечение на тези пациенти по клинични пътеки, които са включени в предмета на договора, както следва: КП с № 17, 19.1, 20, 25, 26, 29, 32, 33, 48, 50, 56, 68, 69, 71, 73, 74, 76, 78.1, 79, 113.2, 123, 124, 127, 130, 133, 134, 137, 138, 139,

140, 145, 147, 159, 160, 162, 163, 171, 175, 179, 182, 184, 185, 187, 194, 217,

220, 222, 227, 229 и 265. След постъпването им в болницата пациентите са включени в ежедневно подаваните електронни отчети, приети като успешно обработени в електронната система на Н.. Неизплатената във връзка с така оказаната болнична помощ сума била в размер на 117 862 лв.

На второ место се споменава и за липса на плащане на дейности по амбулаторни процедури и на амбулаторна процедура „предсрочно изпълнение на дейности по КП“. Общо неизплатената сума е определена на 6 753 лв. и е уточнено, че включва сумата от 3000 лв. стойността на 4 изпълнени, но незаплатени Апр. № 99 за предсрочно изпълнена клинична пътека № 17 и 3 753 лв. за изпълнение на амбулаторни процедури № 18,19, 21 и 22 за лечението на 15 здравноосигурени лица.

На трето место е посочено, че при лечението на пациенти през м. март 2017 били вложени медицински изделия, стойността на които се заплаща от Н. извън цената на клиничната пътека. Касаело се за лечението на 1 здравноосигурен пациент по КП/АПр с № 26 медицински изделия, за които Н. следвало да заплати 920 лв.

Във връзка с горните твърдения се споменава, че всички изискуеми първични медицински и финансово-отчетни документи /Направления за хоспитализация, спецификации за извършена дейност по КП и АПр/ били представени в РЗОК. На тази база е направен и извод, че Н. дължи заплащане на болницата на основание сключения между страните договор.

Посочено е, че съгласно договорите и приложимия НРД плащането следвало да стане до 30-то число на месеца, следващ отчетния. По тази причина е направен и извод, че Н. дължи и обезщетение за забавено плащане от деня, следващ падежа до датата на подаване на исковата молба в размер на законната лихва върху неплатената главница от 125 535 лв. или сумата от 40 450 лв.

С оглед на така изложеното е отправено искане за осъждане на ответната Н. да заплати сумата от 125 355 лв. и сумата от 40 450 лв. като 4 обезщетение за забавено плащане на главното вземане.

Наред с това от страна на ищеца е посочено, че ако главната искова претенция за сумата от 125 535 лв. бъде отхвърлен, то следва да се разгледа евентуалната такава за същата.

По този повод е споменато, че извършената болнична помощ е за заболявания, заплащането на които се гарантира от бюджета на Н. и същата е длъжна да извърши плащане. С отказът да заплати стойността й, ответникът се обогатил за сметка на обедняването на ищеца, изпълнил дейността и извършил разходи за осъществяването й. Стойността на обогатяването на Н., респ. на обедняването на болницата е със сума равна на разходите за изпълнението на съответните дейности. Посочено е, че същите са нормативно определени с приетото от НС на Н., РЕШЕНИЕ № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. и със сключените индивидуални договори с изпълнители на БМП. В случая те били 125 355 лв.

Изложени са и доводи, че с оглед дължимото по закон уведомяване за извършената дейност, ответникът бил уведомен от ищеца за факта на обогатяването, респ. обедняването. В тази връзка се прави и извод, че за времето от 01. 05.2017 г. до завеждане на иска се дължи и обезщетение за забава по 86 от ЗЗД в размер на 40 450 лв.

На тази база е заявено, че при отхвърляне на главните искове следва да се разгледат евентуалните такива и Н. да бъде осъдена да заплати сумите на посочените в тях основания.

В подадения от Н. отговор се изразява становище за неоснователност на исковете.

Посочено е, че ответникът въобще не дължи процесните суми на ищеца.

Във връзка с това становище не е оспорено съществуването на описаните в ИМ договори и факта, че за 2016 г. не е имало сключен НРД и е действал този от 2015 г. Не оспорено и обстоятелството, че същият е приложим за март на 2017 г. Направен е анализ на текстове от КРБ, ЗЗО, ЗБН. и и позоваване на Решение №2 от 22.02. 2007 г. на Конституционния съд по к.дело №12/2006г.

С оглед на същия е направен и извод, че правото на медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване не е неограничено по 5 предмет, а е лимитирано в рамките на пакета от здравни дейности, гарантирани и закупувани от Н. за всички здравноосигурени лица на територията на страната. Това и постигнатите в процесните договори уговорки дават основание на ответника да твърди, че дължи заплащане за извършените дейности само до предварително определените стойности в Приложение №2 към индивидуалния договор, а в случая процесните били над същите. Споменато е и, че по принцип плащане на надлимитна дейност било възможно с оглед чл.16 и 17 от Правилата приети на основание чл.4, ал.4 от ЗБН. за 2017 г. с Решение №РД-НС-04-173 от 20.12.2016г. на НС на Н., но това изисквало спазване на специална процедура, което в случая не било сторено.

Направено е и възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност на вземанията, предявени с исковата молба. В тази връзка е посочено, че дори те да се приемат за дължими падежът на главните такива е 30 число на м. април 2017 г. и до датата на подаване на иска на 08.07.2020 г. е изтекла предвидената в чл. 111, буква В от ЗЗД три годишна давност с оглед периодичния им характер, като в подкрепа на това твърдение е направено и позоваване на ТР № 3/ 2012г. на ОСГК на ВКС с оглед даденото в него определение на понятието „периодични плащания“ .

В ДИМ и отговора на същата всяка от страните е изложила доводи за неоснователност на насрещните защитни възражения.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

С него след анализ на разпоредбите на Конституцията на РБ, ЗЗО, ЗБН., НРД за 2015 г. и събраните доказателства е формиран извод, че от страна на ищеца са предоставяни услуги на нуждаещи се здравноосигурени лица. Това според СзОС при условие, че те са в утвърдения с НРД обем и качество е основание да се ангажира отговорността на ответника да закупи оказаната в тази връзка болнична помощ по договорените единични цени независимо от изчерпаната финансова обезпеченост.

По отношение на възражението за изтекла три годишна давност е прието, че главните вземания не са периодични и по отношение на тях е приложим общия 5 годишен давностен срок, а той не бил изтекъл.