Присъда № 275 от 07.11.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 275 от 07.11.2022г., постановена по

НОХД № 167/2022 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав

Съдебното производство по делото е образувано по обвинителния акт на Софийска районна прокуратура, с който на И. Й. С. - ** г., роден на ************* български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, работи като дървар в ********– склад, без трудов договор, с постоянен адрес: ******************, с настоящ адрес по местоживеене: **************, с ЕГН:**********, е повдигнато обвинени за това, че н а 08.08.2021 г. около 21:30 часа в гр. София, в района на бул.

„Овча купел“ срещу заведение „Под върбите“ е отнел чужди движими вещи – златен синджир, 14 карата проба на златото, с тегло 7.00 грама на стойност 616.00 /шестстотин и шестнадесет/ лева и златна висулка във форма на „сърце“, 14 карата проба на златото, с тегло 2.00 грама на стойност 176.00 /сто седемдесет и шест/ лева, на обща стойност 792.00 /седемстотин деветдесет и два/ лева, от владението на М. И. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила: издърпал силно с ръка от врата на В. гореописаните златен синджир и висулка - престъпление по чл.

198, ал. 1, пр. 1, от НК.

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на Глава XX от НПК.

В съдебно заседание, представителят на СРП поддържа обвинението, считайки го за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. С оглед на това моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се наложи справедливо наказание, отчитайки смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало.

Подсъдимият, се явява лично в съдебните заседания по делото, с изключение на последното, в което е даден ход делото при условията на чл.269, ал.3, т.3 НПК в отсъствие на подс. С.. Същият е дал обясненията по делото, в които отрича съпричастието си към деянието, в което е обвинен.

В хода на съдебните прения, служебно назначеният му защитник – адв. Т. от САК пледира за постановяване на оправдателна присъда, считайки, че обвинението досежно неговото авторство в лицето на подс. И. С. не е доказано. Счита се, че е опорочено извършеното действие по разследването – разпознаване на лица и предмети, с което се оспорва доказателствената сила като писмено доказателствено средство на протокола за разпознаване, в който същото е обективирано. Индицира се на нарушение на чл.171, ал.2 НПК, като се твърди, че съгласно показанията на св. П., представените за разпознаване лица не са били сходни по ръст и тегло, според него. Освен това, защитата счита, че не следва да се кредитират показанията на св. М. В., с оглед на нейните твърденията, че възприятията й относно извършителя на деянието са придобити при липса на достатъчно дневна светлина и при наличие на поставена маска на лицето на извършителя. Счита се, че описанието, дадено от нея на извършителя на деянието не сочи на категорични белези, които да потвърдят, че именно подсъдимият е извършител. Сочи се, че в него не са открити инкриминираните вещи при задържането му. С тези съображения се моли за оправдаване на подс. И. С. по повдигнатото му обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, съдът прие за категорично установена следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от описаната в обвинителния акт:

На 08.08.2021 г. в гр. София, около 21:30 часа в района на бул. „Овча купел“ срещу заведение „Под върбите“ свидетелката М. И. В. разхождала кучето си и в този момент усетила, че след нея върви някой. Тъй като мястото било добре осветено от уличното осветление М. В. бързо се обърнала и видяла, че към нея с ускорен ход се приближава обвиняемият И. Й. С.. В същия момент С. настигнал св. В., спуснал се към нея и издърпал силно с ръката си от врата и, носените от нея бижута, нейна собственост, а именно - златен синджир, 14 карата проба на златото, с тегло 7.00 грама на стойност 616.00 /шестстотин и шестнадесет/ лева и златна висулка с форма на „сърце“, 14 карата проба на златото, с тегло 2.00 грама на стойност 176.00 /сто седемдесет и шест/ лева, на обща стойност 792.00 /седемстотин деветдесет и два/ лева, след което избягал с тях.

По делото е назначена и изготвена Съдебно-оценителна експертиза. Според заключението на същата общата стойност на инкриминираните вещи към датата на деянието възлиза на 792.00 лева /седемстотин деветдесет и два лева/.

Видно от заключението на изготвената СППЕ на обвиняемия С., същият страда от лека към умерена умствена изостаналост, но към момента на деянието и момента на изготвяне на експертизата, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние и нивото на интелектуално развитие му позволяват правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения по тях, както и да участва в наказателното производство на всичките му етапи.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин въз основа на показанията на пострадалата М. В., дадени в хода на съдебното следствие и на разпитаните свидетели – К. М., С. П. и Е. И., дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК; извършеното разпознаване, обективирано в протокол за разпознаване на лица и предмети от 09.08.2021 г.; от заключението на приетите СОЕ и КСППЕ и писмените доказателства и доказателствени средства – заповед за задържане на лице, протокол за освидетелстване от 09.08.2021 г., писмо от началника на Районен център 112 – София към Дирекция „Национална система 112“, ведно с 1 бр. диск, протокол за доброволно предаване на документи от 06.10.2021 г. и представени с него 2 бр. експертни решения, справка за съдимост на подс. И. С..

От показанията на пострадалата В. се установяват отнетите от нейно владение вещи, начина на отнемането им, времето и мястото на отнемане. Показанията на свидетелката са логични и последователни, същите представляват пряк източник на доказателства, относно възприетите и възпроизведени от нея факти, поради които съдът ги кредитира с доверие. Св. В. е категорична, че мястото на деянието е било добре осветено от улично осветление и тя е успяла добре да види извършителя на деянието. Независимо, че същият първоначално е бил с шапка на главата и поставена на лицето медицинска маска, след като издърпал златния синджир от врата на пострадалата и побягнал, непосредствено след това извършителят се спънал в трамвайните релси, при което шапката е паднала, а деецът инстинктивно си махнал маската и свидетелката В. е успяла да види лицето му. Запомнила е и дрехите, с които 2 е бил облечен. Веднага е подала сигнал на тел. 112 и съобщила за извършеното престъпление, видно от писмо от началника на Районен център 112 – София към Дирекция „Национална система 112“, ведно с 1 бр. диск.

Видно от показанията на св. К. М., от дежурната част на 06 РУ-СДВР бил изпратен автопатрул в състав св. М. и неговия колега Л. А., които при обход на района на местопрестъплението в ж.к. Овча купел, забелязали лице пресичащо бул. “Цар Борис III”, пред магазин „345“, което изцяло отговаряло на даденото описание за извършителя на деянието. Спрели го и го установили като подс. И. С.. При извършеното разпознаване следващия ден св. В. категорично го разпознала, като лицето което предния ден й отнело златния синджир със златна висулка на него, като го издърпал от врата й. Преди това го описала, както по черти на лицето, форма и цвят на лицето и форма и цвят на очите, така и по дрехите, които е носел, като е заявила, че и към момента на разпознаването лицето е облечено със същите дрехи, с които е бил към момента на извършване на деянието.

Поемните лица, които са присъствали на разпознаването – свидетелите Е. И. и С.

П. също заявяват, че пострадалата категорично разпознала извършителя на деянието спрямо нея и посочила специфичните белези, по които го разпознала.

Съдът няма никакви основания за некредитиране на показанията на разпитаните свидетели, доколкото показанията им са логични, последователни и без вътрешни смислови противоречия, като не са констатирани и противоречия между отделните доказателствени източници.

Действително, в показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав св. П. заяви, че според него предложените за разпознаване 4 лица, не са били сходни по тегло, ръст и височина, но спазването на изискването на чл.171, ал.2 НПК не е сред обстоятелствата, които да подлежат на установяване въз основа на субективната преценка или извод на поемните лица, а представлява правен извод, който следва да бъде основан на обективни факти, а именно установени от приложения към протокола за разпознаване на лица и предмети фотоалбул /л.28 от ДП/.

Въз основа на установеното от този фотоалбум, според настоящия съдебния състав е неоснователно искането на защитата за некредитиране на протокола за разпознаване, като годно доказателствено средство, обосновано с твърдение за опорочаване на реда за извършване на разпознаването, предвиден в разпоредбите на чл.169 – 171 от НПК и по-конкретно с твърдение за неспазване на разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК, тъй като лицата предложени за разпознаване заедно с подсъдимия не са били със сходни външни белези с подс. С.. Това твърдение на защитата е лишено от основание, доколкото действието по разпознаване е извършено при стриктно спазване на разпоредбите на чл.169-171 от НКП, като преди разпознаването е извършен разпит на разпознаващия – пострадалата В., която е посочила при какви обстоятелства е наблюдавала лицето, което предстои да разпознае, посочила е неговите индивидуализиращи белези, по които би го разпознала, разпознаването е извършено в присъствието на две поемни лица - свидетелите Е. И. и С. П., като от приложения към протокола за разпознаване фотоалбум е видно, че подсъдимият е бил представен за разпознаване заедно с други три лица, които са сходни с него по външен вид, като и тримата отговарят на предварителното описание, дадено от св. В. – лица от ромски произход /мургави/, със сходен ръст /около 160-165 см./, със слабо телосложение, с кръгла форма на лицето, тъмни очи, тъмна къса коса, като следва да се подчертае, че съгласно изискването на разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК, за законосъобразно 3 провеждане на разпознаването не е необходимо наличие на абсолютна идентичност между предложените за разпознаване лица, а е достатъчно наличието на сходство по общи и някои специфични белези, което сходство в настоящия случай е налично. С оглед на това, съдът кредитира протокола за разпознаване на лица и предмети от 09.08.2021 г. като годно доказателствено средство, което има доказателствена сила по смисъла на чл.131 от НПК и от него, ведно с показанията на свидетелката М. В. категорично се установява авторството на инкриминираното деяние в лицето на подс.

И. С..

Обстоятелството, че при задържането на подс. И. С. у него не са намерени инкриминираните вещи, не е от естество да обори показанията на св. В. и извършеното от нея категорично разпознаване, доколкото задържането на подс.С. не е станало веднага след деянието и е имало период от време, в който той е имал възможност да се разпореди фактически или юридически с вещите или да ги остави на място, от където да ги вземе впоследствие.

Обясненията на подс. С., съдът оцени като средство за упражняване на правото му на защита, доколкото не са подкрепени от други доказателства, а същевременно се явяват изолирани и в пълно противоречие с показанията на св. В., в чиито показния не възникнаха основания за съда да се съмнява.

От приетата в хода на съдебното следствие СОЕ, която е изготвена от компетентно вещо лице, притежаващо специални знания в съответната област, поради което липсват основания за некредитирането й, се установява стойността на вещите, отнети от владението на св. В. и представляващи предмет на престъплението, извършено от подс. С..

Съдът кредитира и заключението на КСППЕ, като изготвено от компетентни вещи лица притежаващи специални знания в съответната област и отговарящо пълно, ясно и обосновано на поставените въпроси. От нея се установява, че въпреки леката към умерена умствена изостаналост при подс. И. С., към момента на деянието и към момента на изготвяне на експертизата, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.