Решение № 232 от 02.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Калинка Георгиева

И. Шкодрова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора В. Г. В. като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600460 по описа за 2024 година СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. И.

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. И. ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОРА В. В. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г. ВНОХД № 460 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 203 от 20.12.2023 г. по НОХД № 1807/2021 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, ПОДСЪДИМИЯТ К. К. С. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 18.06.2019 г. в гр. *** – ***, без надлежно разрешително е разпространил високорисково наркотично вещество (като около 15:30 ч. пред вх. Б на ул. „***“ № * продал на Г. К. 0,3 гр марихуана с 14 % ТХК на стойност 1,80 лв.), а също така и е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество (до около 20 ч. в жилището на ул. „***“ № *, вх. *, ап. * – 13,43 гр марихуана с 15 % ТХК на стойност 80,58 лв.), поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 от НК и при хипотеза на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за 10 1 месеца – с условно отлагане на изпълнението по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, и НЕ Е БИЛ ОСЪДЕН на глоба.

С присъдата подсъдимият С. е оневинен и оправдан по обвинението да е държал определен обект марихуана (№ 2 – 0,47 гр със 17 % ТХК на стойност 2,82 лв.), а също е бил оневинен и оправдан по квалифицирането на престъплението във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Присъдата е обжалвана, в срок от защитника, с искане за оневиняване и оправдаване на подсъдимия.

Защитникът твърди, че досъдебното производство (ДП) е образувано при съществено нарушаване на процесуални правила: ДП е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК чрез обиск на свидетеля К. – поради което ДП е следвало да бъде образувано срещу него; този обиск като действие по разследването не попада в приложното поле на чл. 212, ал. 2 от НПК; протоколът за обиск е представен за одобрение на съда след повече от 24 часа; органите на МВР са имали оперативна информация за разпространение на наркотични вещества от адреса от повече от месец преди обиска, поради което няма неотложност на обиска.

Според защитника, обосноваването на СГС с показанията на свидетеля К. е неправилно, тъй като този свидетел е заинтересован от изхода на производството, защото самият той би бил отговорен по чл. 354а, ал. 1 от НК, но прехвърля вината изцяло върху подсъдимия, чрез което оправдава себе си. Защитникът твърди, че в показанията на свидетеля К. има съществени противоречия: свидетелят К. твърдял, че се свързвал с подсъдимия по Фейсбук, но също така твърдял, че подсъдимият му дал телефонния си номер за връзка.

Защитникът твърди, че във връзка с показанията на свидетеля К. има неясноти: Не е проверено твърдението на подсъдимия, че няма профил във Фейсбук. Не е проверено твърдението на свидетеля К., че се е свързал непосредствено преди продажбата с подсъдимия по телефона – чрез проверка имало ли е връзка между телефоните на двамата.

Защитникът намира, че е внесено съмнение в достоверността на показанията на свидетеля К. и те са опровергани поради две обстоятелства: Сума от седем лева, сборна конкретно от банкнота от пет лева и банкнота от два лева (с каквато К. твърди, че е платил на подсъдимия), не е била намерена при нито един от обиските (на подсъдимия и на другите хора в апартамента). Иззетата от К. при обиска му марихуана е с 14 % съдържание на ТХК, а откритата в апартамента е със съдържание на ТХК 15 % и 17 %.

Предвид тези характеристики на показанията на свидетеля К., защитникът смята, че е възможно и друг човек, различен от подсъдимия, да е продал на свидетеля инкриминирания наркотик.

Във връзка с иззетата от жилището марихуана защитникът намира за противоречиви показанията на обитателите на апартамента и на поемните лица от различно време (на ДП и пред съда): Свидетелят С. твърди, че не бил воден протокол за действието, на което присъствал, а свидетелят М. не помнел нещо да е било намерено и иззето. По иззетите от жилището наркотични вещества липсвали дактилоскопни следи. Предвид това защитникът твърди, че описаните при претърсването наркотични вещества не са намерени в обитавания от подсъдимия апартамент и не са били на подсъдимия. Освен това материалите по делото според защитника установяват, че няма никаква връзка между претърсеното жилище и подсъдимия – той не е бил нито наемател, нито собственик, а е пристигнал там в деня на задържането си, гостувайки на приятели.

В обобщение защитникът намира, че първоинстанционният съд е интерпретирал доказателствата изцяло в полза на обвинителната теза, включително – позовавайки се неправилно на извънсъдебно признание на подсъдимия, поради което присъдата е изцяло необоснована и постановена при съществено нарушаване на процесуални правила.

2

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като е правилна, а защитниците и подсъдимият поддържаха искането за оневиняване и оправдаване по изложените във въззивната жалба съображения.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - в изпълнение на задължението си по чл. 314, ал.

1 от НПК да провери изцяло правилността на присъдата, проучи самостоятелно доказателствените средства по делото, при което подложи съдържанието на всяко едно доказателствено средство поотделно на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази си дейност въззивният съд оформи самостоятелни изводи по доказаност на съставомерните предвид обвинението факти, по приложимост на норми от НК и по справедливост на наложеното наказание, съвпадащи с окончателните изводи по тези въпроси на първоинстанционния съд.

Въззивният съд намери, че не са налице твърдените от защитника във въззивната жалба съществени нарушения на процесуални правила по изложените по-долу съображения.

Защитникът твърди, че досъдебното производство (ДП) е образувано при съществено нарушаване на процесуални правила: ДП е започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК чрез обиск на свидетеля К. – поради което ДП е следвало да бъде образувано срещу него; този обиск като действие по разследването не попада в приложното поле на чл. 212, ал. 2 от НПК; протоколът за обиск е представен за одобрение на съда след повече от 24 часа; органите на МВР са имали оперативна информация за разпространение на наркотични вещества от адреса от повече от месец преди обиска, поради което няма неотложност на обиска.

Във връзка с това становище на защитника, въззивният съд намира следното:

Не е необходимо действието, с което се започва определено досъдебно производство, да е пряко насочено срещу впоследствие обвиненото лице; необходимо е в резултат на това действие да са събрани достатъчно данни, че определено лице (възможно – различно от това, спрямо което е насочено първото процесуално-следствено действие) е извършило определено престъпление; възможно е в резултат на първото процесуално-следствено действие (ПСД) да са събрани данни едновременно за извършено престъпление и от лицето, с което е пряко свързано това ПСД, и от друго лице; правомощие на досъдебните органи е да преценят срещу кого да образуват определено ДП, като в случая необвиняването и на Г.

К. наред с подсъдимия по конкретното ДП не изличава от обективната действителност данните за извършено от подсъдимия престъпление, изводими от обиска на Г. К. (ДП, л. 4849 вр. 50-52 вр. 44).

Обискът на Г. К., като извършен на 18.06.2019 г. от 17:10 ч. до 17:25 ч., е първото ПСД по делото. Чрез него са събрани данни, съдържащи се в ръкописното обяснение от обискирания в края на протокола, че подсъдимият е продал на К. иззетата при този обиск тревиста маса в спейс-бег.

Обискът е вид претърсване (чл. 164 от НПК), поради което категорично попада сред изброените в чл. 212, ал. 2 от НПК действия по разследването, със съставянето на протокола за които може да започне ДП; обискът при условията на чл. 164 от НПК е изрично посочен в чл. 212, ал 2 от НПК. Конкретно обискът при условията на чл. 164, ал. 1 от НПК (на ДП, без предварително разрешение на съдия, а с последващо до 24 часа одобрение от съдия) може да бъде извършен само при две хипотези: обискираното лице да се задържа или да присъства на претърсване и вероятно да укрива значими предмети. Т.е., обискът на ДП без предварително съдебно разрешение следва да е или при задържане на обискирания, или ако той присъства на претърсване и има достатъчно основания да се счита, че укрива предмети от значение за делото. В случая Г. К. е бил задържан по реда на ЗМВР на 18.06.2019 г. в 15:30 ч. (ДП, л. 30) и освободен в 19:30 ч., поради което е била налице хипотеза на чл. 164, ал. 1 от НПК.

3

Предвид формулировката на чл. 212, ал. 2 от НПК относно обиска при условията и по реда на чл. 164 от НПК, изискването за неотложност на такъв обиск се съдържа иманентно в условията, при които се извършва той (задържане или присъствие на претърсване с укрИ.е на значими предмети). Ситуацията на обискиране на К. е съдържала същностно в себе си изискване за неотложност на това действие: било е продадено вещество, представляващо еднократна доза, което е могло или да бъде употребено, или изхвърлено, ако не е било иззето веднага след преминаването му във владение у купувача, а също така е имало спешна необходимост от обвързване на продавача с конкретното количество намерено у купувача вещество. Следователно обискът на К. и неговите показания са във връзка с обвинението конкретно срещу подсъдимия конкретно за разпространение (продажба) на високорискови наркотични вещества (ВРНВ) без надлежно разрешение, поради което е била налице необходимост от незабавно обискиране на свидетеля К. и събиране на показанията му във връзка с този обиск като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства.

Протоколът за обиска на К. е бил представен за одобрение на съдия в указания от чл. 164, ал. 3 от НПК 24-часов срок: искането на разследващия полицай е изготвено на 19.06.2019 г.

(ДП, л. 47), а предложението на прокурор от СГП е било внесено в съда (т.е. представено на съдия за одобряване) отново на 19.06.2019 г. (ДП, л. 45-46). Издаването на съдебното одобрение на следващия ден - 20.06.2019 г. (ДП, л. 44), не нарушава изискването на чл. 164, ал. 3 от НПК за срок за представяне на протокола за обиск за одобрение, като същевременно за това одобрение не е предвиден изрично в процесуалния закон определен срок, макар спешност на съдебното произнасяне да се изисква от самото естество на процесуалната ситуация – необходимост от съдебна санкция за извършено при условията на неотложност ПСД, производни на което са последващи(те) ПСД. Предвид това САС намира, че не е налице твърдяното от защитника нарушение на процесуални правила при образуване на ДП.

При проучването на делото въззивният съд не намери да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи права на някоя от страните – нито обсъдените дотук по повод твърдението за такива на защитника, нито други, установени служебно от съда. Поради това проверката на присъдата продължи с изследване на нейната обоснованост.

Във връзка с установеност на фактите, значими за съставомерност (съобразно повдигнатото пред съда обвинение), въззивният съд намери следното:

Към 18.06.2019 г. подсъдимият К. С. живеел в ***, ***, ул. „***“ № *, вх. *, ап. * – заедно със свидетелите С. С. (НОХД, л. 156 гръб-160 вр. ДП, л. 115 и л. 116) и Б. Б. (НОХД, л. 47-48 и л. 50 гръб-51 вр. ДП, л. 113 и л. 114); наемният договор бил сключен от С..