Решение № 201 от 11.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601342 по описа за 2025 година Производството пред Софийския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на адв. П., защитник на подсъдимия С. Е. Т., против Присъда № 14 от 30.06.2025 г., постановена по НОХД № 55/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца. С нея подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 22.02.2024 г. в гр. Козлодуй, без да има надлежно разрешително и в нарушение на чл. 30 от ЗКНВП, пред офис на куриерска фирма „Еконт“ и в обитаван от него апартамент, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества и аналози на високорискови наркотични вещества с общо нето тегло 1127.40 гр., на обща стойност 33 822.00 лв. На основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 54 от НК първоинстанционният съд му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Глоба“ в размер на 5 000 лева. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за държане с цел разпространение на суха зелена растителна маса (тетрахидроканабинол) с нето тегло 0.02 гр. и стойност 0.60 лв. В жалбата и допълненията към нея защитата изразява несъгласие с постановената присъда, като навежда доводи, че същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.

Твърди се, че съдебният акт е постановен от незаконен състав, тъй като съдебните заседатели не са участвали в тайното съвещание по чл. 33, ал. 1 от НПК, не са присъствали в залата през цялото време, а подписването на присъдата от тяхна страна е било изцяло формално. На следващо място се 1 оспорват изводите на съда за наличие на умисъл и се претендира несъставомерност на деянието. Защитата аргументира липсата на субективна страна, като изтъква, че подсъдимият не е съзнавал наркотичния характер на веществата. Подчертава се, че част от инкриминираните обекти съдържат химичен аналог на THC, който към инкриминирания период не е бил поставен под контрол, с което е нарушен принципът на правна сигурност. Наведени са и оплаквания за пороци при мотивирането на присъдата, като се иска нейната отмяна и постановяване на нова, изцяло оправдателна присъда.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна. Според държавното обвинение субективната страна на престъплението е безспорно доказана от обективните факти – начинът на опаковане на веществата (със стилизирано листо от марихуана върху опаковката), значителното количество, което извежда специалната цел за разпространение, както и съдебното минало на подсъдимия, който макар и реабилитиран, е бил осъждан и привличан към отговорност за престъпления с идентичен предмет.

Защитникът на подсъдимия адв. П., поддържа изцяло въззивната жалба и моли за постановяване на оправдателна присъда, като обединява доводите си в няколко основни насоки. На първо място се изтъква липсата на субективна страна, тъй като обвинението не е доказало умисъл, а напротив – експертизите сочат, че сходството в химичния състав може да бъде изведено само със специална техника и знания, с каквито подсъдимият не разполага. На следващо място защитата акцентира върху добросъвестността и стриктното спазване на закона от страна на дееца, който е преминал към търговия с непоставени под контрол вещества веднага след публикуването в Държавен вестник на списъците със забранени субстанции. Подчертава се, че дейността е осъществявана напълно легално чрез регистрирано дружество, със законен внос, счетоводно отчитане и плащане на данъци, като е налице и обективна заблуда от производителя, чиито фабрични етикети не са отразявали реалното съдържание на аналози. Не на последно място се релевират доводи за нарушаване на принципа за предвидимост на правосъдието и за допуснати процесуални пороци, тъй като подсъдимият е осъден за аналози, които към онзи момент не са били поставени под контрол, което според защитата е лишено от правна логика. В тази връзка се критикува и използването на негодни източници за установяване на умисъла, като позоваването на предишни досъдебни производства, по които Т. не е бил обвиняем, както и нарушаването на презумпцията за невиновност чрез кредитиране на събрани данни от последващи проверки на козметични продукти и храни.

В правото си на лична защита подсъдимият С. Т. заявява, че изцяло поддържа казаното от защитника си. Споделя, че целта му е била бизнесът му да бъде изцяло съобразен със закона и категорично заявява, че ако е знаел, че дейността му би довела до проблеми със закона, по никакъв начин не би пристъпил към нея.

В последната си дума подсъдимият Т. моли въззивния съд да вземе найправилното решение, каквото и да е то.

Съдът, като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, намери за установено от 2 фактическа страна следното:

На 22.02.2024 г., въз основа на утвърден план, на територията на РУ – Козлодуй е проведена специализирана полицейска операция по оперативен сигнал за разпространение на наркотични вещества чрез куриерски услуги на фирма „Еконт“. Около 17:30 ч. пред офиса на фирмата в гр. Козлодуй полицейските служители (св. Й. и св. Т.) извършили проверка на подсъдимия С. Т.. При проверката същият извадил от чантата си запечатан куриерски плик, съдържащ 2 броя флакони за вейп устройства с надписи „HHC-Д“ и „HHC-P“. Впоследствие, при извършено претърсване и изземване, в чантата му били открити още 5 броя подобни флакони и един запечатан буркан с надпис „Mushrooms“.

За времето от 20:25 ч. до 00:10 ч. на същата дата в условията на неотложност е извършено претърсване и в обитавания от подсъдимия апартамент в гр. ***, ул. „***“ № *. В жилището са намерени и иззети множество кашони, кутии, стиропорени поставки и чекмеджета, съдържащи стотици флакони за вейп устройства, желирани бонбони, шишенца с вискозна течност и растителни семена. Опаковките са били фабрично запечатани, голяма част от тях с прикрепени бандероли и надписи, указващи съдържание на химични аналози на тетрахидроканабинола (HHC, HHC-P, HHC-O, THCP), както и CBD. Върху множество опаковки са фигурирали стилизирани изображения на листа от канабис и наименования на известни сортове канабис (напр. „Amnesia“, „Gelato“, „OG Kush“, „Lemon Skunk“). В жилището е открито и минимално количество (0.02 гр.) суха зелена растителна маса – тетрахидроканабинол.

Горната фактическа обстановка настоящият състав възприе на основата на следната събрана и проверена в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие по реда на НПК доказателствена съвкупност: показанията на свидетелите Т., Й., Г., Х., Д., С. и С.; приобщените писмени доказателства (протоколи за претърсване и изземване, фотоалбуми, справки за съдимост, фактури за закупени стоки); както и приетите и неоспорени от страните заключения на назначените физикохимична и оценителна експертизи.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя направения от първостепенния съд анализ на доказателствената съвкупност и изведените от него правни изводи, които се свеждат до следното:

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители (св. Т., св. Й. и св. Г.) относно обективно възприетите от тях факти при извършване на процесуално-следствените действия на място пред куриерския офис и впоследствие в жилището. Едновременно с това, съдът правилно и законосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност възпроизведените от полицейските служители извънпроцесуални обяснения на подсъдимия, дадени пред тях под формата на т.нар. „оперативна беседа“.

Съгласно константната практика на ВКС, провежданите „беседи“ с лица, спрямо които има данни за съпричастност към престъпление, имат само оперативна стойност и не могат да се третират като доказателствено средство, тъй като това би означавало да се заобиколи процесуалният ред за снемане на обяснения от обвиняем и разясняване на процесуалните му права.

3

Съдът обосновано не е кредитирал като правдоподобни показанията на св. С. (живееща на семейни начала с подсъдимия). Нейните твърдения, че двамата са се занимавали изцяло легално с електронна търговия на вейп устройства и че са приемали всичко за законно след консултации с адвокати, са оценени като изолирани, дадени от заинтересовано лице в близка връзка с дееца и целящи единствено изграждане на защитна позиция.

Относно заключенията на експертизите, съдът изцяло възприема физикохимичната експертиза като обективна и почиваща на точни научни методи (газова хроматография и спектрален детектор). Чрез нея по безспорен начин се установява, че иззетите стотици обекти съдържат химични аналози на тетрахидроканабинола (HHC, THCP, HHCO). Съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, хексахидроканабинолът (HHC) и неговите аналози са поставени под ограничителен режим в Списък I („Растения и вещества с висока степен на риск“).

При установената по-горе фактическа обстановка, настоящият състав намира следното от правна страна:

В съдебната практика е отдавна изяснено, че сред формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК държането е тази с най-широк обхват – то е фактическо състояние, при което отношението на дееца към наркотичните вещества се изразява както в това, че лицето ги владее като свои, така и ако ги държи като чужди, но все със съзнанието, че те са в негова фактическа власт (Решение № 371 от 12.09.2005 г. на ВКС по н. д. № 783/2004 г., III н. о.). За съставомерността на държането е от значение обективното отношение на дееца към наркотичните вещества, намерило израз в осъществяването на трайна фактическа власт върху тях, посредством система от действия за запазването и съхранението им, като условието, за да е осъществено изпълнителното деяние по пр. 4 на чл. 354а, ал. 1 от НК е инкриминираната вещ обективно да се намира у дееца, което се установява според съдебната практика от наличието на действия, които определят вещта като принадлежаща на дееца – съхранение в негова дреха, в носена лично от него чанта, в жилище или друго място, обитавано от лицето, и пр. обстоятелства. Само при данни за намерено наркотично вещество на някое от посочените места или други такива, за които са събрани доказателства, че се ползват от дееца, е възможно да се направи извод, че същият държи предмета (Решение № 327 от 4.08.2005 г. на ВКС по н. д. № 873/2000 г., III н. о.). В настоящия случай е безспорно доказано, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е упражнявал трайна фактическа власт (държане) върху процесните обекти – както тези, намиращи се в личната му чанта пред куриерския офис, така и тези, съхранявани в обитаваното от него жилище.

Чрез приетата физикохимична експертиза е установено, че инкриминираните вещества представляват високорискови наркотични вещества и техни химични аналози (HHC, HHCO, THCP) по смисъла на легалната дефиниция на §1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Същите са поставени под ограничителен режим в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Обективните свойства на инкриминираните вещества и техния характер на наркотични вещества и аналози на последните 4 не се оспорват и от защитата. Подсъдимият е осъществявал държането им без да има надлежно разрешително за това, с което пряко е нарушил чл. 30 от от ЗКНВП.

Квалификацията по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК изисква пряк умисъл, както и наличието на специална цел за разпространение на наркотични вещества. По отношение на възможността на подсъдимия, комуто, както отбелязва защитникът му, липсват специализирани познания в областта на токсикологията, да е знаел какво е въздействието на процесното вещество ADB-BUTIINACA, настоящият състав намира, че такава е била налице.