Решение № 2128 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2128 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100509997 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение от 11.07.2024г., постановено по гр.д. № 21200/2019г. по описа на СРС, 161. състав, поправено с решение от 27.07.2024г., е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против Ц. М. Г. (Й.), ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответнвицата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1557,36 лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.07.2015 г.-12.05.2016 г. в имот с адрес: гр. София, общ. „****“, ж.к.. „**** - 2“, ****, ***, aп. 1, аб. № 250897, ведно със законна лихва върху главницата от 10.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 297,97 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 30.07.2015 г. - 01.08.2018 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена на 20.08.2018 г. по гр.д. № 52904/2018 г., СРС, 161-ви с-в.

С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против Ц. М. Г. (Й.), ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 26,22 лв., главница за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.м.06.2016 г., и сумата от 7,05 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово 1 разпределение за периода 30.07.2015 г.- 01.08.2018 г., както и исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за топлинна енергия над 1557,36 лв. до пълния размер от 1774,45 лв. и за периода м.05.2015 г.-м.06.2015 г. и периода 13.05.2016 г.-30.06.2016 г. и мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия, над 297,97 лв. до пълния предявен размер от 327,16 лв.

Със същото решение Ц. М. Г. (Й.), ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900,16 лв., разноски, сторени в производството, и сумата от 80,56 лв., разноски, сторени в производството по гр.д. № 52904/2018 г., СРС, 161-ви с-в.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответницата Ц. М. Й.

/лицето е идентично с Ц. М. Г., съгласно приложената по делото справка от НБДН/, чрез назначения особен представител адв. М., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че по делото е останало недоказано връчването на фактурите за дължими суми на ответницата, ненадлежно била връчена и заповедта за изпълнение поради допуснати нарушения в процедурата по чл.47 от ГПК. Заявява, че не приема констатациите на техническата експертиза, която била изготвена от лице без нужната квалификация и само въз основа на доказателства, ангажирани от ищеца, без посещение на място. Ето защо, констатациите, освен че били неотносими към спора, имали установителен характер и следвало да се възприемат като свидетелски показания, а не като заключение на вещо лице. Същото не било проверило верността на изчисленията, направени от Топлофикация и съответствието им с приложимото законодателство, като по-конкретно се позовава на приложими разпоредби от НТ 16-334. Моли да бъде допусната допълнителна СТЕ, което искане е оставено без уважение като преклудирано, тъй като е релевирано за първи път пред въззивния съд. Моли да бъде прието, че третото лице е създало пречка за събиране на доказателства, като сочи подробно писмените доказателства, които са били допуснати – копие от проект за всеки от входовете, протокол за въвеждане на абонатната станция в експлоатация и др.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по 2 такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Възраженията на ответницата във връзка с допуснати нарушения в процедурата по връчване на заповедта за изпълнение съдът възприема като възражения за недопустимост на предявените установителни искове по чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с оглед специфичните процесуални предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от тяхното предявяване. В конкретния случай, от приложеното заповедно дело се установява, че след като заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на съобщение на установения по делото постоянен и настоящ адрес, на който лицето е непознато за живущите във входа, на заявителя са дадени указания за предявяване на положителен установителен иск в едномесечен срок, които указания са изпълнени и в указания срок по заповедното дело са постъпили доказателства за това. Ето защо, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По правилността на решението и във връзка с доводите в жалбата, съдът намира следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и 3 титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – нотариален акт от 07.07.2000г. се установява, че правото на собственост на процесния апартамент №1, находящ се в гр. София, ж.к.

„****“, *** /стар бл.9/, вх.**** е придобито от ответницата на посочената дата. През 2006г. апартаментът е ипотекиран в полза на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД за обезпечаване задължението на трето лице – Г.Н., по договор за банков кредит. С постановление за възлагане от 27.04.2016г., влязло в законна сила на 12.05.2016г., на ЧСИ И.Ч. по изп. дело №783/2015г., след проведена публична продан, същият имот е възложен на купувача Н.Ф.Д.. Липсват каквито и да било твърдения или доказателства по делото от началото на процесния период - м.май 2015г. до влизането в сила на постановлението за възлагане, да са настъпвали промени в принадлежността на правото на собственост за процесния апартамент. Ето защо, като обсъди доказателствата поотделно и в съвкупност, въззивният съд намира извода на СРС, че правото на собственост на ответницата е доказано по делото, за правилен и обоснован.

При това положение, потребител на топлинната енергия за имота за периода м.май 2015 до 12.05.2016г. е именно жалбоподателката.

На следващо място, не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя касателно кредитирането на приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция също кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено. Определеното от СРС вещо лице е включено в списъка на вещи лица за района на съда с посочена специалност: топлинна и хладилна техника - среден техник, топлоснабдяване, отопление, поради което същото притежава нужната компетентност за изготвяне на заключение по поставените задачи. Възражението на въззивника относно липсата на възложена от страна на съда проверка на място, която да бъде извършена от вещото лице, не може да бъде споделено. Предвид заявения период на претенциите – м.05.2015г. – м.06.2016г. – извършена от вещото лице през 4

2024г. /когато е изготвено заключението на СТЕ/ проверка на място не би могла да бъде релевантна. Заключението е изготвено въз основа на проверени от вещото лице писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице – помагач с молби от 13.05 и 14.04.2024г., които не са били оспорени от ответника. От писмените доказателства и заключението се установява, че монтираният измервателен уред в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка на 10.12.2015г., което е в рамките на процесния период, и е бил технически изправен, поради което възражението на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно. Съгласно формуляра за главен отчет на УДР в имота за отчетния период не е бил осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало четири отоплителни тела с монтирани разпределите на ТЕ с визуален отчет и един водомер за топла вода.

За периода 01.05.2016г. – 30.06.2016г. е осигурен достъп за отчет на УДР.

Вещото лице е посочило, че ТЛП е извършило дяловото разпределение за имота за процесния период в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл.61 от Наредба №16- 334 за топлоснабдяването. Неотносимо е възражението на ответника за създаването на пречки от ТЛП за събирането на доказателства за проектите на всеки от входовете и въвеждане в експлоатация на абонатната станция, доколкото предмет на настоящото производство е доставката на топлинна енергия на определено количество и стойност, а не статутът на сградата и инсталациите в нея. Въвеждането в експлоатация на абонатната станция е без значение за възникването на задължението на потребителя на топлинна енергия да заплати потребеното от него количество енергия, след като то е доставено.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на „Топлофикация София“ ЕАД. След прилагане на резултата от изравнителните сметки, дължимата цена на реално доставената топлинна енергия в имота за процесния период е 1744,44 лв. При съобразяване на обстоятелството, че с постановление за възлагане от 27.04.2016г., влязло в законна сила на 12.05.2016г., на ЧСИ И.Ч. по изп. дело №783/2015г., след проведена публична продан, същият имот е възложен на купувача Н.Ф.Д., районният съд правилно е посочил, че от размера на дължимата главница следва да се приспаднат сумите за периода 13.05-30.06.2016г. Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно произнасянето на първоинстанционния съд по възражението за изтекла погасителна давност, в която насока съдът намира, че в обжалваното решение не е допуснато нарушение на нормите на чл. 111, б.