Решение № 408 от 09.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Русе, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500539 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. К. Х., в качеството на пълномощник на М. Р. Н., против Решение № 776/23.05.2023г., постановено по гр.д.№ 6317/2022 г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете против „Кондор бус“ЕООД за заплащане на : сумата от 309,32 лева – нетен размер на труд.възнаграждение през почивни дни в периода м.юни – м. септември 2022г., сумата от 1917 лева – нетен размер на обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, и сумата от 22,37 лева – нетен размер на обезщетение за забава за периода 01.10.2022г. – 11.12.2022г.обезщетения.

Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, и е необосновано, в каквато насока са изложени съображения в жалбата. Претендира се отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което се уважат изцяло предявените от жалбоподателя – ищец в първоинстнационното производство, искове. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата „Кондор бус“ЕООД , представлявано от управителя ЕЕО, чрез пълномощника адв. П. П., е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Счита обжалваното решение за правилно по подробно изложени съображения и иска същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за производството.

1

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебно проверка на валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като е ограничен от заявеното в жалбата.

На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено в атакуваните части, по изложените в него съображения.

От фактическа страна по делото е установено, че на 22.06.2022г. М. Р. Н. сключила трудов договор с работодателя „ Кондор бус“ЕООД, за длъжност „продавач-консултант „, с работно време 5 дни в седмицата, 8 часа на ден, платен годишен отпуск 20 работни дни, основно трудово възнаграждение 710 лева и срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от 3 месеца.

М. Н. отправила до работодателя писмено уведомление за едностранно прекратяване на трудовия договор, поради „неплащане на трудовото възнаграждение за месец август в срока, посочен в трудовия договор“, считано от 30.09.2022г., на основание чл. 327, ал.1 т.2 от КТ.

Със Заповед № 9/30.09.2022г. на работодателя трудовото правоотношение било прекратено, на основание писмено предизвестие от работника, по чл. 327 ал.1 т.2 от КТ.

Видно от Заповед № 2/06.06.2022г., във връзка с непрекъснатостта на работа на обект – магазин на бул.“Липник“, на основание чл. 142 ал.2 от КТ работодателят е въвел сумирано отчитане на работното време за период от 1 месец, съгласно изготвени графици на работа, считано от 07.06.2022г., с максимална продължителност на работната смяна 12 часа, като е посочен начинът на изчисляване, съобразно броя на отработените за периода дни, на извънреден труд – изработено над месечната норма работно време, съгласно чл. 149 от КТ, който да се заплати с увеличение съгласно чл. 262 ал.1 т.4 от КТ.

Доколкото работникът е постъпил на работа след издаване на заповедта, за работодателя не съществува изрично задължение да му я връчи, поради което и не може да се приеме за доказано направеното оспорване на достоверността на датата на документа.

От ангажираните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че в магазина, в който Н. била продавач-консултант, се работело съгласно предварително изготвени графици - два последователни работни дни, следвани от два дни почивка, без прекъсване, вкл. и на официалните празници.

2

Последното обуславя и извода на районния съд, че заради начина на уговаряне на работно време и изчисляване в трудовия договор, несъобразен с естеството на работата, за справедливо възмездяване на положения труд следва той да се изчислява сумирано, в който смисъл е и издадената от работодателя Заповед от 06.06.2022г. Поради това и правилно първоинстанционният съд е приел вариант 3 от заключението по назначената съдебна икономическа експертиза, с отчитане на извънреден труд, но не в почивни дни /какъвто не би могъл да има при сумирано изчисляване на работното време или работа на смени/, и е уважил изцяло предявената претенция в нетен размер от 6,26 лева / а съгласно вещото лице за периода на трудовото правоотношение - 71,53 лева /, приел е, че претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за труд през почивни дни в нетен размер на 309,32 лева е неоснователна, изцяло уважил претенцията за заплащане на извънреден труд през официален празничен ден - 22.09., за 12 часа, в нетен размер от 41,32 лева.

Както пред настоящата, така и пред първата инстанция е направено възражение за липса на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на М. Н. на основание чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ.

Трудовото правоотношение се счита прекратено, когато до работодателя е достигнало изявлението на работника по чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, като за фикцията по чл. 335 ал. 2 т. 3 от КТ е без значение дали към този момент е осъществен фактическият състав на упражненото от работника право едностранно да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие. В случая, доколкото не се сочи дата, на която е получено уведомлението, следва да се приеме датата на Заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. За основателността на предявената претенция за обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ – в размер брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 3 месеца, значение има заявеното с писменото уведомление от работника основание за прекратяване на трудовия договор – неплащане на трудово възнаграждение за м.август в уговорения в договора срок. Видно от заключението на приетата съдебна икономическа експертиза, извън трудовото възнаграждение за м. август 2022г., платено в уговорения в трудувоия договор срок - до 25.09.2022г. / с РКО от 22.09.2022г./, на работника не е платена само сумата в нетен размер 8,92 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за м.август - 2 часа.

С оглед размера на посочената сума, и настоящата инстанция счита, че неплащането й не може да обоснове едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ от страна на работника, и сочи на недобросъвестност при осъществяване на трудови права.

В този смисъл правилен е и изводът на районния съд, че след като за работника не е възникнало право да прекрати трудовото си правоотношение на посоченото основание – неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2022г., то не е възникнало и правото да получи обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, и искът за сумата в нетен размер 1917 лева е неоснователен.

Съгласно чл.224 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение 3 работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно и от Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, работникът е имал право на 5 дни платен годишен отпуск, който не е използвал, или дължимата сума е 138,91 лева в нетен размер. Със същата работодателят не може да извършва прихващане с претендирани от него от работника вреди за неправомерно прекратяване на трудовото правоотношение, като върху посочената сума се дължи и обезщетение за забава за период от 1 месец от прекратяване на трудовия договор/ падеж на задължението / до предявяване на исковата претенция 12.12.2022г., в размер на 1,62 лева.

Гореизложеното обуславя потвърждаване на атакувания първоинстанционен съдебен акт в обжалваните части, а в останалите като необжалван същият е влязъл в сила.

Жалбоподателят не дължи на ответника по в.жалба деловодни разноски за настоящото производство, тъй като не са представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени разноски.

Мотивиран така, на основание чл. 272 от ГПК Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 776/23.05.2023г., постановено по гр.д.№ 6317/2022 г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на М. Р. Н., от гр.Русе, ЕГН **********, против „Кондор бус“ЕООД- Русе, ЕИК 201318538, за заплащане на : сумата от 309,32 лева – нетен размер на труд.възнаграждение през почивни дни в периода м.юни – м. септември 2022г., сумата от 1917 лева – нетен размер на обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, и сумата от 22,37 лева – нетен размер на обезщетение за забава за периода 01.10.2022г. – 11.12.2022г.

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4