Решение № 389 от 29.11.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Плевен, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Д.Н.Б. като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500545 по описа за 2021 година

С решение № 260349 от 07.05.2021 г. по гр.д.№ 3353/2020 г. по описа на ПлРС е намален на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН договор за дарение сключен на 04.05.2006 г., сключен между Л.Е.Ц., починала на 21.01.2020 г., от една страна, като „прехвърлител“ и от друга страна, В.И. Ц. като „приобретател“ до размера, необходим за допълване на запазената част на П.

И. Ц., И. М. Ц. и Н.М.К. в качеството им на законни наследници от наследството на лилия Е.Ц., а именно 4/9 идеални части от 9/32 идеални части от поземлен имот, находящ се в гр.Плевен, ******* ***, с идентификатор *** съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18.09.2007 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 690, квартал: 556, парцел. V), целия с площ от 508 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори

***,

***,

***,

***, заедно с 9/16 идеални части от построената в този имот сграда 1 с идентификатор ***. 1, съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма), със застроена площ от 85. 0 кв. м., с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по кадастралния план на гр.

***, като ги ВЪЗСТАНОВЯВА в имуществото на ищците: на П. И. Ц. 1/2 идеална част от намаляването, а именно 1/16 от дворното място (1/2 от 4/9 от 9/32 от дворното място с площ 508 кв. м.) заедно с 1/8 от двуетажната къща (1/2 от 4/9 от 9/16 от двуетажната жилищна сграда) и на И. М. Ц. и Н.М.К. по 1/4 идеална част от намаляването, а именно по 1/32 за дворното място ( по 1/4 от 4/9 от 9/32 от дворното място с площ от 508 кв. м.) заедно с по 1/16 от двуетажната къща (1/4 от 4/9 от 9/16 от двуетажната жилищна сграда).Осъдена е В.И.Ц. да заплати на ищците П. И. Ц., И. М. Ц. и Н.М.К. разноски по делото в размер на 971.71 лева, от която сума 71.71 лева държавна такса, 600 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева за вещо лице.

Депозирана е въззивна жалба от В.И. Ц. - М.а, М. Д. М., чрез пълномощник, срещу решение № 260349/07.05.2021 г. по гр.д.№ 3353/2020 г. по описа на ПлРС.Считат, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, свръх петитум, поради което следва да бъде обезсилено.В условията на евентуалност счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със закона, същото е необосновано, страда от вътрешни противоречия, изразени в мотивите на решението, не е съобразено със събраните по делото доказателства и съдебната практика на ВКС, постановено е при процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.Считат изводът на първоинстанционния съд, че в настоящето производство не следва да се разглежда и обсъжда направеното от въззивниците възражение за придобивна давност, счита същия за неправилен.Прави се искане да се обезсили изцяло постановеното решение № 260349/07.05.2021 г. по гр.д.№ 3353/2020 г. по описа на ПлРС като недопустимо.Ако се приеме, че същото е допустимо, да се постанови решение, с което да се отмени изцяло постановеното решение като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при допуснати съществени процесуални нарушения и да се постанови решение, с което да се отхвърлят 2 предявените искове от ищците като неоснователни и недоказани, поради придобиване на процесните 5/32 идеални части от дворното място и 5/16 идеални части от къщата по давност в сочения период от време - от 04.06.2006 г. до 21.01.2020 г., когато е починала Л.Е.Ц..Прави се искане, ако се приеме, че постановеното решение е допустимо и въззивниците не са придобили по давност 5/32 идеални части от дворното място и 5/16 идеални части от къщата, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при допуснати съществени процесуални нарушения и да постанови решение, с което да уважи исковете на ищцата П. И. Ц. и да намали на основание чл.30, ал.1 ЗН дарственото разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение № 8, том VІ, рег.№ 6757, дело № 421/2006 г., извършено от наследодателя Л.Е.Ц. в полза на В.И.Ц. до размера на запазената част на ищцата - 2/9 ид.части от откритото наследство от наследодателя Л.Е.Ц., а именно 5/32 идеални части от процесното дворно място заедно с 5/16 ид.части от построената в този имот сграда и я възстанови в имуществото на П. И. Ц., а именно 2/9 ид.части от 5/32 ид.части от дворното място, заедно с 2/9 ид.части от 5/16 ид.части от двуетажната къща и да отхвърли исковете на ищците И.

М. Ц. и Н.М.К. като неоснователни и недоказани, тъй като тяхната запазена част не е нарушена, поради извършено в полза на баща им М.И.Ц., обективирано в Н.А.№ 69, том VІ, дело № 2654/1974 г., което няколко пъти надвишава размера на запазената им част, като се присъдят и направените разноски за двете инстанции.

За въззиваемите страни П. И. Ц., И. М. Ц. и Н.М.К. процесуалният представител изразява становище да се остави без уважение въззивната жалба като изцяло неоснователна и да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно и обосновано на установените факти и на доказателствата по делото.

Въззивната жалба, депозирана от В.Ц. е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Въззивната жалба, депозирана от М. Д. М., следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и да се прекрати производството по делото в тази му част.

3

М.М. е страна - ищец по предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл.26 във вр. с чл.17 ЗЗД да бъде обявена за нищожна сделката, обективирана в нотариален акт № 8, том VI, рег.№ 6757, дело 420 на нотариус С.И. с рег.№ 016 на НК, като нищожна и прикриваща прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.В тази му част производството по делото е прекратено с определение от 16.04.2021 г., влязло в сила.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Относно изложеното във въззивната жалба съдът намира за установено следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, свръх петитум.

Въззивната инстанция счита, че обжалваното решение е допустимо.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове от П.Ц., И.Ц. и Н.К. са с правно основание чл.30 ЗН.

Във въззивната жалба се сочи, че от представените по делото 4 доказателства се установява, че Л. Ц. не е била собственик на имота, от който съдът е намалил дарственото разпореждане, извършено в полза на В.Ц. и не е извършвала дарствено разпореждане в нейна полза с такъв имот, а именно:

9/32 ид.части от поземлен имот, находящ се в гр.Плевен, ул.”***”№ ***, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-56/18.09.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, /стар идентификатор:няма, номер по предходен план:690, квартал :556, парцел V/, целият с площ от

508 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 м./, при съседи на поземления имот:имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, заедно с 9/16 идеални части от построената в този имот сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-1856/18.09.2007г. на

Изпълнителния директор на

АГКК,

/стар идентификатор:няма, номер по предходен план:няма/ със застроена площ от 85 кв.м., с предназначение: жилищна сграда: еднофамилна, брой етажи:2 по кадастралния план на гр.Плевен.

Сочи се, че от представения Н.А.№ 44, том ІІІ, дело № 877/1956 г. се установява, че И.Ц. и Л. Ц. - родители на въззивницата и въззиваемата П.Ц. и дядо и баба на въззиваемите Н.К. и И.Ц. са закупили ½ идеална част от дворното място.

От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.07.1956 г. е видно, че Л. Е. и И.Ц. са купили част от лозе от 250 кв.м., цялото от половин декар в землището на гр.Плевен, ул.”***”, което сега е дворно място от 250 кв.м. със застроена в него 28 кв.м. къща.

Не е спорно между страните, че по време на брака си са построили жилищната сграда, с площ от 85 кв.м.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том VІ, нот.дело № 2654/1974 г. И.Ц. и Л. Ц. са дарили на сина си М. Ц. следния свой собствен имот, а именно:1/2 идеална част от дворното място, цялото от 240 кв.м., урегулирано в парцел ХІІІ, с пл.№1273, в стр.кв.556 по плана на гр.Плевен заедно с ½ идеална част от двуетажната жилищна сграда, построена в това дворно място, ½ идеална част от шопрона и ½ идеална част от избените помещения, таванските помещения и общите части на сградата.

5

Във въззивната жалба се сочи, че между тях е възникнала съсобственост в следните квоти: 1/4 идеални части от дворното място и ½ идеална част от жилищната сграда общо в режим на СИО за И.Ц. и Л. Ц.; ¼ идеална част от дворното място и ½ идеална част от жилищната сграда за М. Ц..

Съсобствеността е налице така, както е посочена по отношение на жилищната сграда, а по отношение на дворното място тя е 1/ 4 ид.ч. от дворното място, ако се приеме, че то е от половин декар, или ½ ид.ч. от дворното място, цялото от 240 кв.м., урегулирано в парцел ХІІІ, с пл.№1273, в стр.кв.556 по плана на гр.Плевен.

Основателно във въззивната жалба се сочи, че след смъртта на И.Ц. - на 18.04.2000 г., съпругата му Л. Ц. е станала собственик на 1/8 идеална част от дворното място поради прекратяване на брака й със смъртта на съпруга й и на 1/32 ид.ч.- по наследство или общо 5/32 ид.ч. от дворното място, а от къщата е станала собственик на ¼ идеална част поради прекратяване на брака й със смъртта на съпруга й и на 1/16 ид.ч. по наследство или общо на 5/16 ид.части от къщата.

Основателно във въззивната жалба се сочи, че Л. Ц. се е разпоредила със своята част от имота, а именно: 5/32 ид.части от дворното място и 5/16 ид.части от къщата, като я е дарила на въззивницата.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том VІ, рег.№ 6757, дело № 420 е видно, че Л. Ц. е дарила на дъщеря си В. Ц. следния свой собствен поземлен имот, а именно:5/32 ид.части от УПИ, находящ се в гр.Плевен, ул.”***”№***, целият от 480 кв.м., съставляващ имот V-690 в кв.556а по плана на града, заедно с 5/16 ид.части от построената в него двуетажна жилищна сграда-северен близнак.

По делото са приложени и скици от 25.02.2020 г. относно процесното дворно място, което е с площ от 508 кв.м. и построената в него жилищна сграда от 85 кв.м.

Във въззивната жалба се сочи, че исковете на ищците са насочени към това дарствено разпореждане, като съдът се е произнесъл за имот, който наследодателката не е притежавала към 04.05.2006 г. и с какъвто не се е разпореждала на тази дата в полза на въззивницата.Наследодателката Л. Е. не е била собственик на 9/32 идеални части от дворното място и на 9/16 ид.части от къщата към 04.05.2006 г.

6

Както се посочи по - горе, тя е била собственик на 5/32 идеални части от дворното място и 5/16 идеални части от къщата.