Решение № 10 от 10.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Ив. Цариградска

Еманоел В. Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500007 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК ввр. чл.278 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№ 30502/06.12.2022г. от страна на И.

М. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.С. ул.“П. Е. Ч.“№ - длъжник по изп.дело№20217250401794, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС, против Разпореждане на ЧСИ Виктор Георгиев от 16.11.2022г., обективирано в Заявление с вх.

№27019/15.11.2022г. на И. М. Б. и в съобщение с изх.№30521/17.11.2022г. по изп.дело№20217250401794, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС, с което И. М. Б. бил уведомен, че ЧСИ отказва да не извършва съдебно изпълнителни действия по публични общински вземания на Общ.Свищов. Жалбоподателят твърди, че със съобщение с изх.

№2672/02.02.2022г. по изп.дело№20217250401794 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС, бил уведомен за образувано против него като длъжник изпълнително дело за това, че с Акт по чл.106/107 от ДОПК №534-1/03.09.2021г. на Общ.Свищов и Акт по чл.106/107 от ДОПК №264-1/11.10.2016г. на Общ.Свищов, бил осъден да заплати определена парична сума. Със съобщение с изх.№28715/03.11.2022г. за налагане на запор по изп.дело№20217250401794 бил уведомен, че е длъжник и за Акт по чл.106/107 от ДОПК№2/15.05.2014г. на Общ.Свищов.

Жалбоподателят депозирал заявление до ЧСИ, с което направил възражение за настъпила погасителна давност по отношение вземанията по Акт по чл.106/107 от ДОПК №264-1/11.10.2016г. от Общ.Свищов и вземанията по Акт по чл.106/107 от ДОПК№2/15.05.2014г. на Общ.Свищов.

Поради безспорно настъпилата погасителна давност направил искане за събирането на паричните суми по тези два акта ЧСИ да не извършва съдебно изпълнителни действия и производството по отношение на тях да бъде прекратено. Моли да бъде отменено изцяло Разпореждане на ЧСИ Виктор Георгиев от 16.11.2022г., с което се отказва за преустановяване па принудителното изпълнение по отношение вземанията по Акт по чл.106/107 от ДОПК №264-1/11.10.2016г. от Общ.Свищов и вземанията по Акт по чл.106/107 от ДОПК№2/15.05.2014г. на Общ.Свищов в изпълнителното дело.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на Община Свищов - взискател по изп.дело№20217250401794 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС, не е 1 постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на длъжника.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на Ч С И Виктор Георгиев с район на действие ВТОС . Заема се становище за неоснователност и недоказаност на жалбата с искане да бъде оставена без уважение.

Жалбоподателят твърди, че за два от актовете имало изтекла погасителна давност и неправилно съдебният изпълнител бил отказал прекратяване на принудителното изпълнение за тях. Счита, че съдебният изпълнител не следи и няма право да следи и проверява изтичане на погасителна давност - нито служебно, нито по възражение на длъжника. Изтичането на погасителна давност е въпрос за съществуване на вземането и можело да се решава само в спорно производство пред съответния съд. Съдебният изпълнител не можел в производство по принудително изпълнение да разрешава спора между страните за погасяване по давност на вземането. Погасяването на вземането по давност, често зависело от факти и обстоятелства извън изпълнителното производство, като това следвало да се докаже в установителен иск. Отделно от това, макар и ирелевантно за издаденото и обжалвано разпореждане и за двете вземания, за които се твърди настъпване на погасителна давност, е съществуването на образувани други изпълнителни производства в по-ранен етап, което е прекъсвало давностния срок.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу длъжника И. М. Б. е образувано изп.дело№20217250401794 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС, по молба на Общ.Свищов въз основа на Акт№5341/03.09.2021г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК от Общ.Свищов.

Установените с акта публични общински вземания за данъчен период от 2016г. до 2020г. са в размер на 2225.46лв. - главница и 599.89лв. - лихва за просрочие към 03.09.2021г. Вземанията са за неплатени данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства. Актът е връчен на длъжника на 13.09.2021г.(с известие за доставяне-обратна разписка).

По изп.дело№20217250401794 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС е извършено по реда на чл.456 ал.2 от ГПК присъединяване на изп.дело№20167250401315 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС, въз основа на Акт№2641/11.10.2016г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК от Общ.Свищов.

Установените с акта публични общински вземания са в размер на: 224.79лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 118.39лв. за периода: 12.10.2016г.-21.12.2021г.; 95.73лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 36.51лв. за периода: 19.03.2018г.-21.12.2021г.; 670.83лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 353.30лв. за периода: 12.10.2016г.-21.12.2021г.;

109.54лв. – неолихвяеми вземания; 2.60лв. – разноски по изп.дело; 297.61лв. – такси по ТТЗЧСИ.

Вземанията са за неплатени данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства.

По изп.дело№20217250401794 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС е извършено по реда на чл.456 ал.2 от ГПК присъединяване на Общ.Свищов по отношение на други публични общински вземания, установени с Акт№2/15.05.2014г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК от Общ.Свищов и съответно образувано изп.дело№20147250400521 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС.

2

Установените с акта публични общински вземания са в размер на: 443.94лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 116.28лв. към 15.05.2014г.; 1433.11лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 411.54лв. към 15.05.2014г.; 182.30лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 47.63лв. към 15.05.2014г. Вземанията са за неплатени д анък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства.

На 14.02.2022г. по изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника(с известие за доставяне-обратна разписка). Със запорно съобщение от 03.11.2022г. е наложен запор върху получаваната от длъжника И. М. Б. пенсия до погасяване на задължението(в размер на 10334.44лв.) към взискателя(при спазване на правилата на чл.446 от ГПК). Съобщението е получено от длъжника 04.11.2022г.(с известие за доставяне-обратна разписка).

До ЧСИ е депозирано заявление с вх.№27019/15.11.2022г. от длъжника И. М. Б., с което прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземането на Общ.Свищов за Акт по чл.106/107 от ДОПК№264-1 /11.10.2016г. от Общ.Свищов; за Акт по чл.106/107 от ДОПК№2/15.05.2014г. от Общ.Свищов. Така, моли „да не бъдат предприети съдебноизпълнителни действия и производството по отношение на тях да бъде прекратено“.

С писмо с изх.№27330/16.11.2022г. Началник отдел „Пенсии“ при НОИ-ТП В.Търново е уведомил ЧСИ, че по реда на чл.508 ал.1 т.1 от ГПК признава за основателно вземането по изп.дело, но съгласно чл.446 ал.1 от ГПК, от пенсията на длъжника И. М. Бижев не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като същата е по размер под минималната работна заплата за страната.

Със съобщение с изх.№30521/17.11.2022г. по изп.дело№20217250401794, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС( получено от длъжника И. М. Б. на 22.11.2022г. – известие за доставяне-обратна разписка), същият бил уведомен, че ЧСИ отказва да не извършва съдебно изпълнителни действия по тези вземания.

До длъжника И. М. Б. е изпратено съобщение с изх.№34123/06.12.2022г. за налагане на запор по реда на чл.450 от ГПК на 2бр. МПС във връзка с погасяване на задължението(в размер на 10334.44лв.).

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК(отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение) . Внесена е и дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства представляват публични общински вземания, съгласно чл.162 ал.2 т.1, т.3 от ДОПК, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл.171 от ДОПК и чл.173 от ДОПК. Съгласно чл.171 ал.1 oт ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а чл.171 ал.2 от ДОПК урежда т.н. абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение(погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изброени специални хипотези).

3

Давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност, вкл. като заяви искане за отписване на задължението по чл.173 ал.1 от ДОПК. Законът не съдържа легално определение на понятието „отписване” на данъчно задължение. Поради това и отчитайки общоприетото значение на думата „отписвам”(„зачерквам нечие име от списък; освобождавам чрез отбелязване с писане”) в контекста на чл.173 ал.1 от ДОПК следва, че „отписване” значи заличаване или изключване от списъка на активните задължения на задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност и от длъжника е направено възражение за това. Съответно, отписването на вземания по чл.162 ал.2 т.1, т.3 от ДОПК може да бъде извършено само от орган, който е част от структурата на общинската администрация, защото задълженията са към общината. Компетентен да се произнесе по искането е органът, който ръководи съответното производство. В производството по установяване на данъчни задължения това е органът по приходите, съответно горестоящият му административен орган(ръководителят на звеното за местни приходи с оглед чл.4 ал.5 от ЗМДТ ввр. чл.152 ал.2 от ДОПК). В производство по принудително изпълнение, провеждано по ДОПК компетентен да се произнесе по искането по чл.173 ал.1 от ДОПК е публичният изпълнител, съответно горестоящият му административен орган - директорът на съответната териториална данъчна дирекция с оглед чл.4 ал.1 от ЗМДТ ввр. чл.266 ал.1 ДОПК.

Съгласно чл.4 ал.2 от ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнителни по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК(в конкретния случай) и тази възможност по принудителното събиране е предоставена по преценка на органите в общинската приходна администрация. Редът по ДОПК и редът по ГПК са коренно различни с произтичащите от това различия в правомощията на публичния изпълнител и тези на съдебния изпълнител(вкл. ЧСИ). Когато принудително се събира публично общинско вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл.171 от ДОПК. Съгласно чл.433 ал.1 т.7 от ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 от ГПК, т.е. признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, вкл. поради погасяване на задължението по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да „отпише” погасеното по давност публично общинско задължение. Едновременно с това, разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено от орган в структурата на общинската администрация „отписване”, извършено след предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно „отписване” би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, но заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при отсъствието му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане, остава предявяването на отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на публичното общинско вземане, а в условията на приключило принудителното изпълнение – иск по чл.55 ал.1 предл. I от ЗЗД(съобразно т.1 от ППВС№1/28.05.1979г. и тъй като принудителното събиране на суми след изтичане на погасителната давност не съставлява изпълнение по смисъла на чл.118 от ЗЗД).