Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 292 от 30.06.2026, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 385/2026
Вид
Решение № 292
Подписан
30.06.2026
Състав
Велина Иванова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Пещера, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20265240100385 по описа за 2026 година

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. А. Г. от гр.*** ,чрез адв.М. против ответника „ЮтеКредит България“ЕООД гр.София,в която твърди ,че страните по делото са сключили договор за кредит № L366433 от 26.09.2024 година.

Съгласно клаузите на договора ищцата в качеството й на кредитополучател е следвало да върне на кредитора сумата от 2517.84 лева или 1287.35 евро ,при реално получена сума в заем от 1249.30 лева ,в равностойност от 638.76 евро ,лихва от 834.38 лева,в равностойност от 426.61 евро и такса за разглеждане в размер на 434.16 лева ,в равностойност от 221.98 евро ,при договорен ГПР от 68.15% и ГЛП от 37%.Твърди се още ,че съгласно договора ищцата в качеството на кредитополучател е следвало да заплати такса разглеждане в размер на 434.16 лева или 221.98 евро.Счита ,че такса разглеждане в размер на 434.16лева или 221.98 евро е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и противоречаща на разпоредбите на чл.10а,чл.21 и чл.33 от ЗПК както и на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.Сочи ,че Законът за потребителския кредит не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояването и управлението на кредита съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК.Сочи се още ,че такса за разглеждане противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД тъй като се достигало да значителна не 1 еквивалентност на насрещните престации.Твърди се още ,че с посочената такса се уговаряло още едно допълнително възнаграждение за кредитора.

Моли да се постанови решение, с което се приеме ,че такса за разглеждане в размер на 221.98евро( 434.16 лева) по Договор за кредит L366433 от 26.09.2024 година е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр . с чл.10а,чл.21 и чл.33 от ЗПК и чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП.В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.

В указания от съда срок ответното дружество е депозирало отговор ,в който сочи ,че предявеният иск е основателен и моли да бъде уважен.

В насроченото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адм.М. в писмена молба прави искане за постановяване на съдебно решение по реда на чл.237 от ГПК -при признаване на иска.

С оглед на изложеното и събраните доказателства съдът намира ,че са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение при признаване на иск по отношение на ответното дружество тъй като същото признава правото ,което не противоречи на закона или на добрите нрави .

Поради изложеното съдът намира , че не следва да се мотивира по съществото на спора и следва да постанови решение при признаване на иска ,като същият да бъде уважен така както е предявен.

По делото ищецът е представляван от адв.М. при условията на чл.38,ал.1 ,т.2 от ЗА(лист 28 от делото).

В писмено становище по делото процесуалния представител на ищеца изрично е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение ведно с 20% ДДС като е представил доказателства за регистрация по ДДС.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е признал иска като е направил и възражение за прекомерност което според настоящия състав е основателно.

В конкретния случай се касае за спор между потребител и финансови институции,които са еднотипни. На доводите в исковата молба са дадени утвърдени в съдебната практика разрешения. Видно е, че по делото няма фактическа сложност – не са събирани доказателства, освен приложения към исковата молба договор,ответникът е признал иска като цената на същия е 221.98 евро.Съдът счита, че адвокатският труд е високо квалифициран труд и 2 качественото му упражняване е една от най-сериозните гаранции за защита на правата на гражданите, съответно сериозна предпоставка за добро правосъдие.

Размера на адвокатското възнаграждение обаче, следва да е справедлив и обоснован, а справедливостта е една и тя следва да се постигне както за ищеца, така и за ответника в производството.

Дори и като се изходи от защитавания материален интерес, възнаграждение, каквото се претендира е прекомерно.

По тези съображения, извършвайки внимателно преценка на фактическата и правна сложност на делото и на действията на страните, съдът намира, че следва възнаграждението на адвоката, осъществил представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК да бъде определено под минимума, предвиден в Наредбата от 400 лева, а именно по 150 лева в равностойност от 76.69 евро и с 20 % ДДС общо възнаграждение от 92.02 евро

Водим от горните съображения и на основание чл.237 от ГПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД , Пещерският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА такса за разглеждане в размер на 221.98 евро( 434.16 лева ) по Договор за кредит L366433 от 26.09.2024 година,сключен между Б. А. Г. с ЕГН-********** от гр.***,*** и „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 205559807 със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Черковна“

№38,ет.1,офис4 на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр . с чл.10а,чл.21 и чл.33 от ЗПК и чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК 205559807 със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Черковна“№ 38,ет.1,офис 4 да заплати на адв.М. при АК-Пловдив сумата от 92,02 евро, представляваща адвокатско възнаграждение и 20% ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение ,за осъществено представителство по гр.дело № 385/2026 година по описа на ПщРС.

3

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПзОС.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4