Определение № 42384 от 18.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42384 гр. София, 18.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110153664 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК

Производството по делото е образувано по жалба, уточнена с молба от 17.11.2023 г., подадени от Е.. Д. М. с предявена осъдителна искова претенция по чл. 2в ЗОДОВ, вр. чл. срещу Апелативен съд – София, като правоприемник на Апелативен специализиран наказателен съд, за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.12.2022 г. до 02.10.2023 г. в резултат от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в осъждане на ищеца по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС по непредявено обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г. до окончателното изплащане.

В сезиращата съда жалба ищецът излага твърдения, че срещу него било повдигнато обвинение с обвинителен акт по пр. пр. № 431/2013 г. на Специализираната прокуратура.

Във връзка с последното било образувано дело № 102/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, понастоящем закрит, с правоприемник ответната страна.

Излага, че по това дело ищецът е осъден по непредявено обвинение за нови фактически положения, измислени в хода на наказателното производство по делото и извън пределите, очертани с обвинителния акт на Прокуратурата. Поддържа, че по това дело съдът изменя, добавя и надгражда обвинението, като произволно и противозаконно осъжда ищеца за нови фактически положения – относно наличието на нов съизвършител, както и относно деяния, неотразени в обвинителния акт. В жалбата ищецът сочи, че по този начин същият е осъден незаконно по непредявени обвинения, с което са нарушени правото на свобода и сигурност съгласно чл. 5, § 1 от КЗПЧОС, чл. 6 ХОПЕС, правото на справедлив процес, гарантирано в чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 47 ХОПЕС, презумпцията за невиновност по чл. 6, § 2 от Конвенцията и чл. 48 ХОПЕС, правото на защита и представлява отказ от правосъдие спрямо ищеца Е. М.. В депозираната уточнителна молба от 17.11.2023 г. ищецът посочва, че дело № 102/2018 г. АСНС е приключило на 05.06.2019 г., като след обжалване на постановената е образувано дело № 1018/2019 г. по описа на ВКС. На 16.04.2020 г. е постановен окончателен съдебен акт, с който присъдата е потвърдена. Ищецът намира, че въпреки това делото не е решено от фактическа и правна страна – съгласно повдигнатото му обвинение с обвинителния акт и няма произнасяне дали ищецът е извършил 1 престъпленията, за които е обвинен. В уточнителната молба се посочва, че противоправното поведение на ответната страна, като правоприемник на вече закрития АСНС се изразява в осъждане по непредявени обвинения, за деяния, за които ищецът Д. не е обвинени и не е предаден на съд с обвинителния акт по пр. пр. № 431/2013 г. на СП, в осъждането му за нови фактически положения, неотразени в обвинителния акт. Твърди, че в резултат от това е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, отчаяние, безнадеждност, страх, ужас. Сочи, че вследствие преживените стрес и притеснения здравословното му състояние се е влошило и е развил хипертония и депресия. С тези съображения ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.12.2022 г. до 02.10.2023 г. в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразило се в осъждането му по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС по непредявено обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна Апелативен съд – София, с който предявеният иск е оспорен като недопустим, а по същество и неоснователен. Поддържа се, че претендираните на основание чл. 2в ЗОДОВ вреди следва да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция, като в този смисъл оспорва процесното дело № 102/2018 г. по описа на АСНС да е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди, че на 05.06.2013 г. в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 62/2015 г. по описа на МВР, пр. пр. № 431/2013 г. на Специализираната прокуратура. Посочва, че с присъда от 09.01.2018 г., постановена по дело № 646/2015 г. по описа на СНС, ищецът е признат за невинен и е оправдан по повдигнатите с обвинителния акт обвинения за редица извършени престъпления. Излага, че срещу постановената присъда е подаден протест от Специализираната прокуратура, вследствие на което е образувано процесното дело № 102/2018 г. по описа на АСНС. На 05.06.2019 г. АСНС е отменил присъдата от 09.01.2018 г., постановена по дело № 646/2015 г. по описа на СНС, и е постановил нова присъда, като е признал ищеца за виновен за извършено от него престъпление с правна квалификация чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и го е осъдил на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода, като е потвърдил присъдата на СНС в останалата част. Ответникът посочва, че с решение от 16.04.2020 г., постановено по дело № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III НО, е отменена присъдата от 05.06.2019 г. на АСНС, постановена по дело № 102/2018 г., в частта, в която е потвърдена присъдата на СНС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Твърди, че въз основа на касационното решение от 16.04.2020 г. е образувано дело № 211/2020 г. по описа на АС-София, преобразувано в дело № 404/2023 г. по описа на АС-София, като производството по същото е висящо и към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Оспорва да е налице нарушение на норма от правото на ЕС.

Оспорва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и същите да производство по дело № 102/2018 г. по описа на АСНС. Възразява срещу твърдението на ищеца, че е осъден по непредявено обвинение. Ето защо, отправя искане за прекратяване на производството по делото поради липса на процесуална легитимация на Апелативен съд – София, респ. за отхвърлянето му като неоснователен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 вр. чл. 127 ГПК относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявената със същата искова претенция, намира следното:

Изясни се, че с процесната искова молба – жалба, допълнително уточнена, ищецът Е. М.

2 претендира присъждане на обезщетение вследствие на допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в осъждането му по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС по непредявено обвинение, т.е. за вреди от допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане на посоченото наказателно дело от общ характер.

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, в частност от правораздавателната дейност на съда.

В разпоредбите на чл. 2, ал. 1, вр. ал. 3 и чл. 2в ЗОДОВ е предвиден специален ред за защита правата на граждани при твърдения за причинени вреди от разследващите органи, прокуратурата или съда, при изчерпателно посочени хипотези, сред която и нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – арг. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, в който случай исковете се разглеждат по реда на ГПК, а по реда на чл. 2в – при достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

В настоящия случай, с оглед изложените от ищеца твърдения, на които същият основава претенцията си – за осъждането му по обвинение, каквото не му е повдигнато с обвинителен акт, с допуснато изменение/добавяне от съда на нови фактически положения и деяния, неотразени в обвинението, при което същото е останало нерешено от фактическа и правна страна, въпреки постановените съдебни актове, съдът намира, че по същество исковата претенция предполага проверка относно законосъобразността на изводите на въззивната съдебна инстанция в крайния съдебен акт, постановен в хода на производството по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСНС, което съдът намира за недопустимо в рамките на производство по искова претенция, предявена пред гражданския съд по реда на чл. 2 и 2 в ЗОДОВ, при водено наказателно производство и постановен съдебен акт. Извършването на подобна преценка излиза извън предвидения от закона процесуален ред за проверка правилността на актовете, поставени в хода на наказателното производство - по реда на инстанционния съдебен контрол, регламентиран в НПК.

Предвид изложеното, предявената искова претенция се явява процесуално недопустима, което обуславя връщане на исковата молба, с която същата е предявена.

С оглед изхода на делото – прекратяване на производството и основанието за това – недопустимост на предявения иск, право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, има ответната страна Апелативен съд – София за извършените процесуални действия, изразяващи се в депозиране на писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез упълномощения си процесуален представител - съдебен помощник в съда, с приложено към отговора пълномощно за учредена представителна власт. Същевременно, с отговора на исковата молба ответникът е направил изрично искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 32, т. 3 ГПК. Ето защо, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на сумата от 100 лева – в минимален размер, следващ от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към чието прилагане препраща чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 ЗПрП. В тази връзка съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило преди насрочване в открито съдебно заседание, както и конкретно извършените процесуални действия от пълномощника на ответника, изразяващи се в депозиране на писмен отговор, поради което присъди възнаграждение в минимален размер.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба – жалба с вх. № 271163/02.10.2023 г., подадена от ищеца Е. Д.

М. и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 53664/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, образувано въз основа на последната.

ОСЪЖДА ищеца Е. Д. М., с ЕГН: ********** да заплати на ответника Апелативен съд – София сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски по делото по чл. 78, ал.

8 ГПК за осъществено процесуално представителство и защита от съдебен помощник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, на ищеца – чрез началника на Затвора-София, както и чрез процесуалния му представител адв. Ю..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4