Определение № 625 от 14.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. София, 14.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100901955 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, пр.

2 вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Техническа професионална гимназия „С.П.“ - гр. Благоевград твърди, че на 09.03.2021 г. сключил с първия ответник „У.В.“ ЕООД договор за обществена поръчка, по силата на който ответникът се задължил да извърши ремонт на стопанисваната от гимназията сграда срещу възнаграждение в общ размер от 239 934,09 лв. Наред с това на същата дата ищецът сключил с втория ответник В. Д. Д. договор за инвеститорски контрол, по силата на който ответникът Д. се задължил да извършва контрол върху качеството и количеството на изпълнените от първия ответник дейности и да внася при ищеца разплащателни документи, придружени с документи, установяващи надлежното изпълнение на изпълнителя. След приключване на изпълнението на СМР ищецът заплатил на „У.В.“ ЕООД възнаграждение, определено на база дейностите, посочени като изпълнени в подписания от ответниците Ц. Д. Д.

(изпълняваща длъжността директор на гимназията), М. В. Р. (управител на изпълнителя) и В. Д. протокол обр. 19 от 06.07.2021 г. Впоследствие обаче АДФИ извършила инспекция на изпълнението на договора за СМР и констатирала, че приложената към протокол обр. 19 заменителна количествено-стойностна сметка съдържала данни за отпаднали и заменени СМР, в резултат от което ищецът заплатил без основание сумата от 65 027,52 лв. При тези факти ищецът моли съда да осъди като предпочитан ответник „У.В.“ ЕООД да му заплати сумата от 65 027,52 лв. като получена без основание, а ако искът срещу този ответник бъде отхвърлен, моли за осъждане на В. Д. Д., отговарящ на договорно основание. В случай че първият евентуален иск бъде отхвърлен, ищецът претендира сумата на деликтно основание от физическите лица М. В. Р., Ц. Д. Д. и В. Д. Д..

Ответникът „У.В.“ ЕООД е подал отговор, в който е направил възражение за местна неподсъдност на спора и е поискал делото да бъде изпратено на окръжния съд по неговото седалище, а именно Окръжен съд – гр. Варна. В допълнителната искова молба ищецът е изложил становище за неоснователност на отвода за подсъдност, позовавайки се на разпоредбата на 1 чл. 116 ГПК и посочвайки, че правото на избор принадлежи изцяло на ищеца, като в случая такъв е направен съобразно адреса на ответника В. Д..

По възражението за местна неподсъдност съдът намира следното:

Процесните искове са пасивно субективно съединени в условията на евентуалност с посочен предпочитан ответник „У.В.“ ЕООД със седалище в гр. Игнатиево. Според формиралата се константна съдебна практика по приложението на чл. 116 ГПК изборната местна подсъдност при множество ответници не се прилага, когато исковете срещу тях са предявени в евентуалност – вж. напр. Определение № 484/30.06.2010 г., постановено по ч.т.д. № 57/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., според което „при множество искове, предявени срещу различни ответници в условията на субективно евентуално съединяване, приоритет пред правилото на чл. 116 ГПК, отнасящо се до т. нар. изборна подсъдност, намира разпоредбата на чл. 105 ГПК. Когато са предявени в субективно съединение евентуални искове срещу различни ответници на различно правно основание, с посочването на предпочитания ответник ищецът прави своя избор, поради което местната подсъдност се определя по седалището или постоянния адрес на предпочитания ответник.“; също Определение № 735/21.12.2009 г., постановено по ч.т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 291/09.04.2014 г., постановено по ч.т.д. № 288/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 459/20.06.2012 г., постановено по т.д. № 75/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Настоящият състав счита, че принципът за процесуална придвидимост налага съобразяване на тази константна практика. Ето защо и доколкото отводът е направен именно от главния ответник и е заявен в срока за отговор, то делото следва да бъде изпратено на Окръжен съд – гр. Варна, в чийто съдебен район се намира седалището на „У.В.“ ЕООД.

Съдът констатира, че по отношение на ответника М. В. Р. е налице нередовност, свързана с липсата на фактически твърдения относно участието й в съставянето на протокол обр. 19 в лично качество (а не като управител на „У.В.“ ЕООД), но преценката за тази нередовност, съответно за допустимостта на иска срещу Р. следва да бъде направена от местно компетентният съд след приемане на делото за разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството т.д. № 1955/2023 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав, като ИЗПРАЩА делото на основание чл. 105 вр. чл. 119, ал. 4 ГПК на Окръжен съд – гр. Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчване на препис.

След влизане в сила на определението и след приключване на инстанционния контрол върху определението за допускане на обезпечение делото да се изпрати на Окръжен съд – гр. Варна.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2