Решение № 19127 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19127 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110124567 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Райд шеър България“ ЕАД срещу ответницата М. К. П., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищеца 4762,68 € (равностойност на 9315 лева) – неустойка по т. 20 от Анекс № 1 към правилата за наем на автомобили на ищеца, в размер на 75 % от възможната наемна цена на нает от ответницата лек автомобил с рег. № ******* за периода от 10.01.2023 г. до 10.07.2023 г., в който за същия била наложена принудителна административна мярка „спиране от движение“ със Заповед № 23-4332-000132/10.01.2023 г. на полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“, поради управление от неправоспособен водач, и 204,52 € (равностойност на 400 лева) – неустойка по т. 7 от Анекс № 1, начислена, тъй като ответницата е предоставила автомобила на друг водач, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2026 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ответницата е наела негов автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******* на 08.01.2023 г., като започнала да го ползва в 20:49, но при полицейска проверка в София около 22:20 часа на същата вечер било установено, че автомобилът се управлява от друг водач, който е неправоспособен. Полицейските органи наложили принудителна мярка „спиране на автомобила от движение“ за срок от 6 месеца с посочената в предходния абзац заповед, като мярката е започнала да се прилагала от деня на налагането . Поддържа се, че в условията на договора за наем, с който ответницата се съгласила, в т. 4.3.13 изрично се забранява автомобили, наети по този начин, да бъдат предоставяни на трето лице. В т. 8.7. пък било предвидено, че при наложени административни мерки на превозно средство 1 на ищеца, които препятстват отдаването му под наем, виновният наемател се задължава да плати неустойка в размер на 75 % от стандартната дневна наемна цена на автомобила, която в случая била 69 лева. Уговорена е и неустойка за предоставяне на автомобила на друго лице, която е 400 лева.

Поради това ищецът иска тези суми от ответницата. Претендира разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 20.11.2025 г.) не е подаден отговор от ответницата – М. К. П..

В съдебното заседание страните не изпращат представител. Ищецът поддържа с писмена молба, че не следва да установява, че не е можел да обжалва акта за налагане на принудителна административна мярка, тъй като е лизингодател, както и че неустойката се равнява на разходите за неползване на автомобила.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на хартия препис от електронния образ на електронен документ – поръчка за ползване на автомобил, отпечатан на лист 42 от делото, на 08.01.2023 г. е започнало ползване на автомобил с регистрационен номер ******* в района на НДК в София, като е направена регистрация от номер на мобилен телефон ***********. Ползването е приключило в 22:55. Това представлява електронно доказателство (копие от цифрови данни), което по режим се приближава до веществените, като доколкото се потвърждава в описаните по-горе части – относно местоположението на автомобила, от полицейските протоколи, съдът го кредитира в посочените по-горе части.

Профилът, свързан с номер на мобилен телефон ***********, е регистриран от ищеца като такъв на ответницата с трите имена. Представен е на лист 39 от делото и електронен образ на предната страна на шофьорска книжка на ответницата, но няма никакви доказателства как и при каква процедура е бил предоставен.

Съгласно представен на лист 85 от делото Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 793425/08.01.2023 г. на началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР в автомобил с регистрационен № ******* е бил спрян за проверка на ул. „Триадица“ в София (до Централна баня) и е установено, че е управляван от неправоспособен водач – неучастващият по делото М.В.И., установен сам в автомобила.

Установено в автомобила е копие от удостоверение за регистрация № *********.

Копие от същото удостоверение за регистрация е представено на лист 40 от делото, като е издадено на 07.10.2021 г. за автомобил с номер на рама WVWZZZAAZND909380. Съгласно представен от ищеца на лист 41 от делото и неоспорен заверен препис от Удостоверение за регистрация на МПС с № 013267757/24.07.2023 г. лек автомобил с рег. № ******* има номер на рама WVWZZZAAZND909380, т.е. става въпрос за същия автомобил, който до 2 януари 2023 г. е бил с регистрация *******.

По делото на лист 10 е представен „Договор за ползване на автомобил“ от 08.01.2023 г., който според самия си текст е попълнен автоматично, който съгласно т. 3.1. започва да действа от натискане на команда „Отключване“ в мобилно приложение. Точка 4.2. предвижда, че договорът се подписва с потвърждението му в приложението.

Съгласно приложените от ищеца на лист 11 – 30 от делото „Правила за използване на превозните средства“, съставени от ищеца и създадени електронно, без подпис, като типов договор, и към които препраща т. 2.1. от „Договора за ползване на автомобил“, достъп до автомобилите според т. 3.1. от Правилата се осъществява след регистрация в мобилно приложение, и съгласно т. 3.6. – 3.7. – след изрично потвърждение на отключването, което е уредено от общите условия (на лист 33 от делото). Съгласно т. 2.3. от общите условия идентификацията на потребителя се осъществява със заснемане на лицето му, което трябва да съвпадне със снимката от свидетелството за управление на моторно превозно средство, а т. 2.4. изисква и заплащане на такса по електронен път и потвърждение по електронна поща. Според т. 2.6. от общите условия данните за вход в приложението се предоставят само лично на потребителя.

Съгласно представена на лист 86 в официално заверена преписка Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332000132 на полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ на СДВР за нарушението на неучастващия по делото И. М.Г. от 08.01.2023 г. е наложена на собственика на лек автомобил с рег. № ******* (а по-късно променен на рег. № *******) – „Порше лизинг БГ“ ЕООД принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. В текста на заповедта не е отразено, че съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на незабавно изпълнение.

Не се налага обсъждане на останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на две неустойки по договор с потребител за наем на автомобил с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете се уважават, ако съдът установи, че между страните има договор за наем на автомобил – чл. 228 и сл. ЗЗД, т.е. съгласие между страните за наема, като автомобилът е предоставен на ответницата, съответно – че в него са предвидени неустойки за предоставяне на автомобила на друг водач и за вредите от спирането на автомобила от движение, и че ответницата е допуснала да се случат; че не е имало възможност за отмяна на наложената санкция. Съдът обаче ще прилага служебно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и следва да установи (вкл. служебно), че неустойката не е прекомерна, поради което ищецът ще следва да установи приблизителни загуби и пропуснати от неползване на един от автомобилите си на ден, като следва да установи че те 3 се съизмеряват (не са в пъти по-малки) с уговорената неустойка, а също – и по основното правило на чл. 143, ал. 1 ЗЗП – че уговорената неустойка за недопускане на друг водач има функции да обезпечи правилно изпълнение на договора или да обезщети вредите (това не е факт, подлежащ на доказване, а само на правна аргументация).

Ищецът се позовава на договор за наем, сключен по електронен път, като поддържа в исковата молба, че в самия договор (т. 3.1. и 4.2.), както и в общите условия (т. 3.1.) е предвидено, че се сключва по електронен път при регистрация чрез приложение. Трудно е да се каже дали процедурата по т. 3.6. и съгласно декларацията по т. 3.7. от общите условия на ответника е уреден само усъвършенстван електронен подпис, който да отговаря на изискванията по чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, или само обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от същия регламент – т.е. данни, които се присъединяват електронно към текста на договора и удостоверяват съдържанието му като прието от ответницата.

И в двата случая обаче съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ следва да се установи, че между страните по делото е уговорено, че електронният подпис по смисъла на договора и общите условия – наличието на съгласие на ответницата за конкретното наемане на автомобил в приложението, изразено чрез бутон, е осъществено, чрез потребителски профил, с чието създаване ответницата изрично или с конклудентни действия се е съгласила. За установяване на това обстоятелство не е достатъчно, дори при липса на изрично оспорване, тъй като става въпрос за доказателствен факт, елемент от съдържанието на самия електронен подпис – съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, че ищецът предоставя данни, които дават вид профилът да е на ответницата.

Самият ищец е уредил процедурата по удостоверяване на съгласието чрез създаване на профил, което има няколко елемента съгласно т. 2.3. – 2.4. от общите условия – регистриране в приложението; снимка на лице до шофьорска книжка, като и двете съвпадат; заплащане на такса, и отваряне на потвърдително електронно писмо. След като ищецът сам си е уредил процедурата за ползване на услугата, той следва и да докаже спазването . В случая няма доказан елемент от четирите кумулативни, който може еднозначно да свърже регистрирания от ищеца профил на ответницата с нейни действия – нито е установено на кого е телефонният номер, свързан с профила; нито е представена снимката на лице до шофьорската книжка; нито има данни за идентификация на платежния инструмент (съвпадение на имената на банковата карта и тези от профила), нито е представено потвърдителното електронно съобщение. Ответницата не може да бъде свързана и с регистрирания профил и по това, че е управлявала автомобила, тъй като водач е неучастващо по делото лице, като изрично в АУАН е отбелязано, че не е имало пътници в автомобила. При това положение няма никакви ангажирани по делото доказателства, че профилът е създаден от ответницата, а не например от заловения и неучастващ по делото неправоспособен водач, който да успял да се снабди с нейното СУМПС и така 4 да създаде фиктивна регистрация на нейно име. Поради това не е установено, че профилът, с който е отключен и нает процесният автомобил на 08.01.2023 г., е бил на ответницата, и така няма доказателства за съгласието да ползва приложението като електронен подпис, както изисква чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.

При неустановено подписване на договора от ответницата или последващо съгласие с него, нито пък фактическо ползване на автомобила именно от ответницата, искът следва да се отхвърли като недоказан.

За пълнота следва да се отбележи и че искът се основава не на неправомерно поведение на ответницата, а на полицейските власти – чл. 171, ал. 2а ЗДвП изрично предвижда, че принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията“ на превозно средство се налага, ако собственикът управлява моторното превозно средство и извърши някое от предвидените в точките на разпоредбата нарушение. Очевидно при отдаване на автомобили под наем те не се ползват нито от собственика, нито от упълномощено лице, т.е. мярката е наложена очевидно в нарушение на закона.

Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcc23071-945a-466a-9a54-c0724c27998f