Решение № 32 от 18.06.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Търговище , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТИХОМИР П. ПЕТКОВ

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500089 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 23 от 16.03.2021 година, постановено по гр. д. № 478/2020 година по описа на Районен съд - Попово, съдът е признал за установено по отношение на КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ — ПОПОВО“ с ЕИК 835011740 със седалище и адрес на управление, гр. Попово, бул. България №52 представлявано от Х.Ц.Ц.Председател, че ДЪЛЖИ на СТ. Г. Г. с ЕГН: ********** с адрес гр. *********, бул.

*********, ет. ***, ап. ***, СУМАТА от 4626.40 лв. /четири хиляди шестстотин двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/, получена при липса на основание по недействителен Договор за заем № 1581/05.03.2014г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.06.2020г./, до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер от 6408.40 лв., е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск от СТ. Г. Г. с ЕГН: ********* с адрес гр. *********, бул. *********, ет. ***, ап. ***, за признаване за установено по отношение на КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО“ с ЕИК 835011740 със седалище и адрес на управление, гр. Попово, бул. България №52 представлявано от Х.Ц.Ц.- Председател, че дължи на ищеца СУМАТА от 1063.64 лв. /хиляда шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ лихва за забава за периода 19.06.2017 г. - 16.06.2020 г. като неоснователен. Присъдени са разноски в производството.

1

Срещу така описаното решение са постъпили две въззивни жалби:

1. Постъпила е въззивна жалба от ищеца в отхвърлителните части на съдебното решение, в която въззивна жалба се излага следното:

В мотивите си съдът е приел, че ищецът е извършил плащания в общ размер на 10 026.40 лв., въпреки че в исковата молба е изложено твърдение за сумата от 11 808.40 лв., за доказването, на което е приложена справка издадена от ответното сдружение. Съдът в противоречие с чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил приетото доказателство в решението си, с което е процедирал незаконосъобразно.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, съдът е приел, че за да изпадне длъжникът в забава следва да бъде поканен от кредитора, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Според ищеца, в случаи на неоснователно обогатяване, когато е изпълнено повече от дължимото, т.е. налице е начална липса на основание, длъжникът изпада в забава още в момента на престиране на паричните суми. В този смисъл решаващия правен извод на съда е грешен и неправилно е отхвърлил предявеният от мен иск за лихва върху неоснователно внесените суми.

Предвид изложеното, ищецът моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните му части и да уважи изцяло исковите претенции, така, както са направени с исковата молба.

Постъпил отговор на подадената от ищеца въззивна жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност. По-конкретно се твърди, че самият ищец не е конкретизирал каква сума е внесъл за погасяване на кредита. Отделно се излагат съображения по дължимостта на лихва за забава в процесния случай.

2. Постъпила е въззивна жалба и от ответника Кооперация "Кооперативно сдружение

"ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО"" ЕИК 835011740,

Седалище и адрес на управление гр. Попово, обл. Търговище, бул. България 52, представител Х.Ц.Ц., чрез мл. адв. Г.Д., АК – Търговище, срещу така постановеното решение в установителната му част и само за сумата над 945,05 лв., в която въззивна жалба се излага следното:

Предявеният иск за сумата от 6408.40 лв. е с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът е очертал с исковата молба предмета на спора за времевия период - от 19.06.2017 г. до 21.01.2020 г. Също така, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба, като обстоятелство, въз основа на което се основава неоснователното обогатяване се посочва недействителността на договора за заем по смисъла на чл.23 ЗПК.

Чрез тези свой процесуални действия ищецът е очертал като предмет на спора процесната сума от 6408.40 лв., платена за периода (19.06.2017 г.-21.01.2020 г.) изначално без основание - недействителност на договора по смисъла на чл. 23 ЗПК. Съдът в диспозитива на решението се е произнесъл извън процесния период.

2

Отделно се твърди, че след като кредиторът е приел изпълнение на заемната сума на части съобразно погасителния план и законът не предвижда друго, следва да се приеме, че договорът за заем в частта относно погасяване на главницата по заема запазва своето действие, поради което, според ответника, в конкретния случай предмет на спорното право е платена сума в размер на 6408.40 лв., представляваща според ищеца С.Г. недължими платени лихви, на основание недействителност на договор за заем по смисъла на чл. 23 ЗПК.

Видно от гореизложеното, лихвите в процесния период са в размер на 945,05 лв., поради което при обявена недействителност на договора за заем, същите не се дължат. Според ответника, първоинстанционният съд е следвало да уважи исковата претенция до размера на недължимите лихви в размер на 945,05 лв. Твърди, че в постановеното решение съдът е излязъл извън исковата претенция в нейните времеви граници (от всичките платени суми по заема от 2014 г. до 2020 г. в размер на 10 036.40 лв. е извадил чистата сума по заема 5400 лв. без да се вземе предвид, че плащането по главница е на части съобразно погасителен план), а така също така се произнесъл извън исковата претенция за недължимите лихви, като е прибавил и надвнесената сума (2 988,35 лв.) над погасителната вноска по договора за заем, като за тази сума няма предявен иск.

Ответникът моли съда да отмени Решение № 23 от 16.03.2021 г. на Районен съд - Попово, с което е признато за установено, че Кооперация "КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ "ПОПУЛЯРНА БИЗНЕС АСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО"" ЕИК 835011740 дължи на СТ. Г. Г. сумата от 4626.40 лв., само за сумата над 945,05 лв. /деветстотин четиридесет и пет лева и пет стотинки/, представляваща недължимо платени лихви по обявен за недействителен договор за заем, като за разликата до сумата от 4626.40 лв. отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца, в който се излага становище за нейната неоснователност. Излагат се твърдения, че след като ищецът е внесъл сумата от 5400 лева, всяка сума след това е внесена на несъществуващо основание и подлежи на връщане.

В съдебно заседание СТ. Г. Г. не се явява и неизпраща представител. Постъпило е писмено становище. Оспорва се въззивната жалба на ответника като се поддържа депозираната от него жалба.

В съдебно заседание "ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО"" ЕИК 835011740, чрез младши адвокат Д. поддържа подадената от ответника въззивна жалба като оспорва ответната въззивна жалба.

Съдът констатира, че всяка една от въззивните жалби е подадена в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, както и редовна размяна на книжата, поради което въззивната жалба на всяка една страна е процесуално допустима и следва да бъде поставена на разглеждане. Страните нямат 3 доказателствени искания. Съдът по свой почин е назначил съдебно-счетоводна експертиза.

Пред Поповския районен съд е предявен иск с правно основание в чл. 55, ал. 1, т.1 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че по договор за заем с ответния правен субект дължи само главницата по този договор предвид неговата недействителност по реда на чл. 23 от ЗПК като след внасяне на главницата внесените от него вноски са направени без правно основание и подлежат на връщане, ведно със законната лихва.

Първият въпрос, който се поставя в настоящото производство, е за допустимостта на обжалваното съдебно решение. Ответникът твърди, че съдът се е произнесъл извън предмета на делото чрез произнасяне извън исковия период.

В тази връзка настоящият въззивен състав приема следното: Както заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и съответстващата по съдържание искова молба, с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, са ясни и конкретизирани. Твърди се, че ищецът е получил заем от ответната асоциация; до 19.06.2017 година е направил погасителни вноски, с които се е издължил за главницата, поради което счита, че всяка една вноска, която е направена след 19.06.2017 година е направена без правно основание поради недействителност на договора за заем по силата на чл. 23 от ЗПК, поради което претендира връщане на всички тези суми, внесени след 19.06.2017 година, ведно с лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, изчислена върху всяка една вноска, за която твърди, че е направена без основание. Това е предметът на делото, очертан в исковата молба и първостепенният съд се е произнесъл именно в рамките на заявената претенция.

По фактите: В конкретния случай, не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства се установява, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 6408.40 лв., представляваща сума, получена при начална липса на основание и за сумата от 1063.64 лв. - лихва за забава за периода от 19.06.2017 г. до 16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.06.2020 г./, до окончателното изплащане на задължението. По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело №333/2020 год. Издадена е Заповед за изпълнение №301/17.06.2020 г. В законния срок и по реда на чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал писмено възражение против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящия иск.

От приложения по делото Договор за заем № 1581/05.03.2014 г. се установява, че “ПОПУЛЯРНА БИЗНЕАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО” е предоставила на кредитополучателя СТ. Г. Г. в заем сумата от 5400 лв. с период на издължаване от шест години. Приложен е погасителен план. Ищецът е извършил плащане в размер на 11808.40 лева според заключението на ССчЕ. Към 19.06.2017 година ищецът е внесъл сума в размер на 5424 лева.

След тази дата внесената сума е в размер на 6408.40 лева.

4

Основният въпрос по спора е дали договорът за заем е недействителен на основание чл.

22 от ЗПК в относимата му редакция към 05.03.2014 година. Съгласно чл. 22 от ЗПК /към 05.03.2014 година/ Чл. 22. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съображенията на ищеца са в следната насока:

1. Договорената лихва от 25% значително надвишавала средната за потребителски кредити (почти двойно).

2. С договора не са били изпълнени изискванията на чл. 5, ал. 1 ЗПК - не била предоставяна преддоговорна информация;

- договорът не бил с еднакъв по размер шрифт, оставени били празни места, които били дописвани допълнително;

- не бил записан ГПР;

- не бил посочен начинът на издължаване;

- не било посочено дали ищецът има право или няма за отказ от заема.

По така направените възражения съдът приема следното:

В процесния договор е уговорена възнаградителна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ (0.04 %) плюс надбавка от 25.00 % или общо 25.04 %.

Един от основните принципи на нашето облигационно право е свободата на договарянето, намерил обективно нормативно проявление в чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в правилото, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора.

Съгласно цитираната разпоредба съдържанието на договора обаче не следва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Възнаградителната лихва може да бъде определена като граждански плод; цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими вещи. Основни характеристики на задължението за възнаградителна лихва са неговите периодичен и акцесорен характер. Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Към настоящия момент Министерският съвет не е определил максимален размер на договорните лихви. Подобна липса на обща уредба на максималния размер на договорната възнаградителна лихва на практика води понякога до определяне на свръхголеми по своя размер възнаградителни лихви, като при преглед на съдебната 5 практика се установяват фрапантни – от порядъка на 204.96% годишно, а по отношение на договорите за потребителски заеми се установяват случаи, при които годишният процент на разходите достига над 900%, а годишният процент на лихвата 143,09%.