Решение № 3971 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3971 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110115971 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против В. Г. Б. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1059,86 л е в а , представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.№ ***, за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 230,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 16.12.2021 г. до 11.10.2024 г., 18,08 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 5,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.11.2021 г. до 11.10.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 35674/12.11.2024 г. по ч. гр. д. № 64524/2024 г. по описа на СРС, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на 1 ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителя дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез адвокат И. Джаджарова оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са наведени твърдения, че процесните вземания са погасени чрез плащане преди образуване на настоящото производство. На следващо място ответникът поддържа, че притежава право на собственост върху ½ идеална част от процесния топлоснабден имот, поради което поначало отговаря за задълженията за имота единствено до размерът на дела си в съсобствеността. При условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на част от процесните вземания по давност, а именно тези за периода от 01.03.2021 г. до 30.08.2021 г. С отговора е оспорена дължимостта на претендираната законната лихва за забава, тъй като Общите условия на ищцовото дружество в частта относно настъпването на изискуемостта на вземанията са неприложими, поради което длъжникът дължи обезщетение за забава единствено след покана, каквато в случая не е отправена от ищеца. По изложените доводи е направено е искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване по делото, че в процесния период описаният в исковата молба недвижим имот е бил топлоснабден, като стойността на доставената до имота топлинна енергия възлиза на посочените от ищеца суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2

2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.04.1996 г., обективиран в нот. акт № 153, том XXXVII, нот. дело № 7439/1996 г., по силата на който трети за спора лица – *** и *** прехвърлили в полза на ответника и *** Б.а правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, като прехвърлителите запазили вещното право на ползване върху недвижимия имот докато са живи. Видно от приетите по делото удостоверения за наследници вещният ползвател *** е починал на 30.03.2000 г., а вещният ползвател *** е починала на 30.01.2018г. Като писмено доказателство по делото е приета молба-декларация отправена от ответника до ответното дружество от 08.10.2000 г. за откриване на партида за процесния имот на негово име. Като писмено доказателство по делото е приет и протокол от проведено общо събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, за избор на топлинен счетоводител ведно с списък, в който ответникът фигурира като титуляр на абонатния номер. Видно от приетите общи фактури за отоплителните сезони включени в исковия период същите са издадени на името на ответника.

Съдът намира, че депозираното от ответника заявление за откриване на партида при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече – от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищцовото дружество е открило партидата именно на името на ответника съгласно направеното от него искане в този смисъл. Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото дружество. Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение, тъй като макар действително наред с ответника право на собственост върху идеална част от процесния топлоснабден имот да притежава и трето за спора лице, В. Б. в качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот е отправил искане за откриване на партида на негово име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Решение № 821/13.02.2024 г. по в. гр. д.

№ 7570/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 176/10.01.2024 г. по в. гр. д. № 12613/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 1526/15.03.2024 г. по в. гр. д. № 1704/2023 г. на СГС, II-г въззивен състав и др.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да 3 ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период, респ., че партидата за имота е открита на друго лице. Такива твърдения не са наведени от ответника, респ. по делото не са ангажирани доказателства за подобни обстоятелства.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.