Определение № 864 от 02.12.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 864 гр. Перник, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241700100015 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба вх. № 113/08.01.2024г. от Р. Ж. Б. С ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез Адв. С. Р. П. срещу „Юробанк България“ АД с ЕИК с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. София бул. Околовръстен път №260, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД с ЕИК 831633691 и „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД с ЕИК 202073771, със седалище и адрес на управление: **********, с посочено пр. основание чл.464 вр.чл.124 ал.1 от ГПК с която е предявен иск „да се признае за установено, несъществуването по отношение на доверителя ми Р. Ж. Б. на вземането за главница в размер на 404545,36 лева /206840,76 евро/ ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012г. до изплащане на вземането присъдено със заповед за изпълнение от 02.10.2012г. и отразено в изпълнителен лист от същата дата, издадени по частно гражданско дело № 36219/2012г. по описа на СРС, ГО 66-ти състав, поради извършено предходно, а именно на 27.01.2012г. ПЛАЩАНЕ ОТ Р. Ж. Б. от негова еврова банкова разплащателна сметка с IBAN ***, което плащане на тази дата е погасило към същата банка изцяло всички задължения по договор за кредит *** към кредитора - „Банка Пиреос България“ АД.“.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД по подробни доводи и съображения възразява срещу допустимостта на предявения иск, тъй като по конкретното изпълнително дело на ЧСИ Г.Н., видно както от самия Протокол за разпределение от 06.12.2023г., така и от издаденото Удостоверение от 12.01.2024г. по процесното изпълнително дело, Р. Ж. Б. не е присъединен кредитор към датата на изготвяне на разпределението, няма качество на присъединен взискател и не е конституиран като такъв, респективно не е от кръга на лицата легитимирани изобщо да предявяват иск по чл.464 от ГПК, тъй като не е участвал при предявяване на разпределението. Предявеният иск е недопустим и поради обстоятелството, че Р. Ж. Б. също, както и ответника “Рос Инвестмънт” ЕООД е длъжник на Банката по Договор за кредит №*** и анексите към него, за задълженията по който договор за кредит са издадени Заповед за незабавно изпълнение на 1 парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №36219/2012г. по описа на Софийски районен съд, 66 с-в. След подадено възражение на длъжниците, част от които са Р. Ж. Б. и представляваното от него дружество „Рос Инвестмънт” ЕООД е предявен установителен иск по чл.422 ГПК, приключил с влязло в сила решение по т.д.№ 2424/2013г. по описа на Софийски градски съд, 6-2 с-в. С предявяване на настоящата искова молба, ищецът се опитва да пререши вече решен правен спор с влязло в сила съдебно решение и по дело, по което както той, така и ответникът „Рос Инвестмънт“ ЕООД са страна и постановеното решение ги обвързва. Във връзка с гореизложеното, следва да се вземе предвид, че една от защитните тези, както на ищеца Р. Ж. Б., така и на ответника в настоящето производство „Рос Инвестмънт“ ЕООД, по т.д. № 2424/2013г. по описа на Софийски градски съд е била, че кредитът по договор № *** от *** е бил погасен на дата 27.01.2012г. като за целите на извършеното погасяване с бил сключен нов договор с „Банка Пиреос България“ АД, но с други лица като кредитополучатели и съдлъжници, като усвояването според ищеца Р. Ж. Б. било по собствената му банкова сметка c IBAN ***, като със сумата на новоотпуснатия кредит, какъвто няма, било погасено изцяло на 27.01.2012г. задължението по договор за кредит № *** Тази му теза е приета за несъстоятелна, като в мотивите на решението по т.д.№ 2424/2013г. изрично е прието, че няма извършвано такова плащане от негова страна, както и изрично е прието, че няма сключван нов договор за кредит, който да е осчетоводяван по кредитна сметка № *** и да е различен от Договор за кредит № *** В мотивите на решение по т.д.№2424/2013г. изрично е посочено още и че от страна на Банката е извършена само вътрешна счетоводна операция, при която дължимата сума от една кредитна апликация № *** се осчетоводява по друга кредитна апликация № ***, но това не означава, че има сключен нов договор за кредит. След влизане в сила на решението по т.д.№ 2424/2013г. ищецът по делото е подал и молба за отмяна на влязло в сила решение със същите аргументи, отново излагайки твърдения, че се е снабдил и узнал за движението на собствената си банкова сметка в друго производство, която молба за отмяна на влязло в сила решение е оставена без уважение с постановено Определение по т.д.№ 2103/2020г. на ВКС. По същество по подробни доводи и съображения оспорва иска включително и изрично твърдението за извършвано каквото и да е плащане на дата 27.01.2012г. от страна на ищеца, както и за сключване на нов договор за банков кредит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД излага подробни съображения, че фактическата обстановка съдържаща се в исковата молба е правилно изложена и доказана. Относно допустимостта на предявения иск се твърди, че изпълнително дело №20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег.№*** при КЧСИ, към датата на предявяване на настоящия иск е висящо, ищецът безспорно е кредитор на представляваното от Р. Ж. Б. дружество и изрично заявява на основание на разпоредбата на чл.116 т.А от ЗЗД, че от името на представляваното от Р. Ж. Б. дружество признава вземането на този кредитор, като в същото време оспорва изобщо банката да е присъединен взискател на различни основания, които подробно излага в настоящия отговор. Относно основателността на предявения иск по подробни съображения се заявява, че искът е основателен, като с оглед на 2 всичко гореизложено се иска уважаване на предявения иск, като прави изрично признаване по реда на чл. 237 от ГПК и счита и моли съдът да приеме, че не съществува вземането на ответник банката по отношение на ищеца, поради изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

При извършената по реда на чл. 129, ал. 1 и ал. 4 ГПК служебна проверка за редовността на исковата молба и при съобразяване задължителните указания на въззивната инстанция, съдът е установил, че същата не е съобразена с изискванията за редовност по чл.

127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. С определение № 806 от 08.11.2024 г. са дадени подробни указания на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението: Да посочи твърди ли, че е взискател и на какво основание е предявил вземането в изпълнителното дело, както и дали изобщо ищецът релевира такива твърдения; Да посочи в какъв размер е вземането на ищеца към длъжника по конкретното изпълнително дело; Да посочи дали вземането му е съдебно признато върху факти, което предхождат съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание на ответника „Юробанк България “АД, като във всички случаи да формулира съответен петитум /искане/ на исковата молба и приведе петитума, който да е в съответствие с изложените фактически обстоятелства като основание на иска. Изрично е указано, че при неизпълнение на указанията в посочения 1-седмичен срок, производството по делото ще бъде прекратено. Препис от определението с указанията е получено от ищеца чрез пълномощника му адв. П. на 21.11.2024 г.

В срока за изпълнение на указанията на съда e подадена молба вх. № 7320/27.11.2024 г. от ищеца чрез пълномощника му адв. П., в която излага подробно вижданията си за предпоставките и правно релевантните факти за провеждане на настоящото производство при предявяване на специален отрицателен установителен иск по чл.464 ал.2 ГПК, но некореспондиращи по никакъв начин с дадените подробни и изчерпателни указания от съда и не удовлетворява изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. С подадената уточняваща молба не са отстранени най-съществените нередовности на исковата молба, свързани с описаното по-горе несъответствие между обстоятелствената част и петитум, както и свързаните с това въпроси за активна процесуална легитимация на ищеца /конкретно към момента на изготвяне на процесното разпределение - каквато е редакцията на чл. 464 от ГПК/. Напротив, изложените уточнения в молбата внасят допълнителни неясноти, наред с първоначално установените от съда и допълнително препятстват възможността на съда за определяне предмета на делото. Включително с уточняващата молба се проявяват изцяло нови искове – осъдителен по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и особено искане - оттегляне иска в частта, в която същият е предявен за съдебно признаване и установяване на несъществуването на вземането на самостоятелна сума, отразена в изпълнителния титул, а именно сума в размер на 246,80 евро представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2012г. до 25.07.2012г. отразена в изпълнителен лист от 02.10.2012г. издаден по частно гражданско дело №36219/2012г. по описа на СРС, ГО 66 състав, с левова равностойност 482,70 лева. Съдът намира за необходимо да посочи, че отстраняването на нередовности в исковата молба е възможно по отношение на всички реквизити на молбата при съобразяване 3 на тази особеност, че поправянето на нередовната искова молба не трябва да води до недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов иск в нарушение на чл. 214 и чл.

228 ГПК.

Настоящият съдебен състав положи достатъчно усилия за изясняване естеството на исковата претенция, като остави без движение исковата молба и даде изключително изчерпателни и подробни указания за отстраняване на визираните в нея неясноти. Даването на по-нататъшни указания би представлявало оказване на своеобразно съдействие в полза на ищеца, което би нарушило принципите на служебното начало и равенството на страните в исковия процес. При тези обстоятелства, съдът намира, че до 28.11.2024 г. /присъствен ден/, когато изтича даденият 1-седмичен срок, указанията на съда не са изпълнени. Това не е направено и към настоящия момент. След като допуснатите нередовности не са отстранени в срок, исковата подлежи на връщане на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.

На следващо и самостоятелно основание, процесният иск /с правно основание чл. 464 от ГПК/ е недопустим и поради обстоятелството, че отрицателният установителен иск по чл.

464, ал. 1 от ГПК следва да се предяви от "взискател" в изпълнително производство, в което предстои разпределяне на суми и срещу страните по правоотношението, по което се твърди да не съществува оспореното вземане на "привидния" взискател - кредитора и длъжника.

Ако ищецът няма качеството "взискател" в изпълнително производство, в което предстои разпределяне на суми, получени в резултат на приложени изпълнителни способи, той не би имал правен интерес от оспорване съществуването на вземане на друг кредитор, който го конкурира при получаване на тези суми от изпълнението и съответно би липсвала активна легитимация на ищеца за предявяване на иска по чл. 464, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 ГПК. В случая представените по делото писмени доказателства установяват, че ищецът не е бил конституиран /формално; с изричен акт на органа по изпълнението/ като „взискател“ в изпълнителния процес /конкретно към момента на изготвяне на процесното разпределение каквато е редакцията на чл. 464 от ГПК/. Именно това обстоятелство лишава страната от легитимация да сезира съда при условията на този законов текст /така изрично Определение № 2120/23.08.2024 г. по Въззивно частно гражданско дело № 20241000502272/2024г. по описа на Апелативен съд – София , постановено по идентично дело между същите страни/.

Изложеното е самостоятелно основание за прекратяване на делото на основание чл. 130 ГПК.

Гореизложеното в съвкупност и поотделно обоснова извода на съда, че исковата молба, с която е подаден недопустимият иск следва да се върне, а производството по делото - да се прекрати.

По изложените мотиви и на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ВРЪЩА искова молба с вх. № 113/08.01.2024 г., подадена от Р. Ж. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез Адв. С. Р. П. срещу „Юробанк България“ АД с ЕИК с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. София бул. Околовръстен път №260, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД с ЕИК 831633691 и „РОС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД с ЕИК 202073771, със седалище и адрес на управление: **********, с посочено пр. основание чл.464 вр.чл.124 ал.1 от ГПК с която е предявен иск да се признае за установено, несъществуването по отношение на Р. Ж. Б. на вземането за главница в размер на 404545,36 лева /206840,76 евро/ ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012г. до изплащане на вземането присъдено със заповед за изпълнение от 02.10.2012г. и отразено в изпълнителен лист от същата дата, издадени по частно гражданско дело № 36219/2012г. по описа на СРС, ГО 66-ти състав, поради извършено предходно, а именно на 27.01.2012г.