Решение № 150 от 22.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. ХАСКОВО, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500890 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК,образувано по жалба на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.София срещу решение № 239 от 28.07.2023 год., постановено по гр.д. № 1288 / 2022 год. по описа на Районен съд Димитровград, с което е прогласена нищожността на договор № **** от 22.02.2018г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние сключен между „Фератум България“ ЕООД – гр.София и Х. Х. П., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли иска.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Х. Х. П.,в който оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред Районен съд

Димитровград е образувано по искова молба, подадена от Х. Х. П. чрез адвокат М. В. М. против „Фератум България“ ЕООД – гр.София, с искане да се приеме, че сключения договор № **** от 22.02.2018г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние с „Фератум България“ ЕООД София е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на разпоредбите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.68 1 е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП. При условията на евентуалност е предявен иск за обявяване нищожността на чл.5 от договор № *** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 22.02.2018 год., сключен с „Фератум България“ ЕООД – гр.София на основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД като противоречащ на разпоредбите на чл.10 а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.68 е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.

В отговора по чл.131 от ГПК„Фератум

България“ ЕООД

– гр.София са оспорили иска с аргументи,че при сключването му са спазени нормите на действащото законодателство.По предоставената предварителна информация за сключване на договора от страна на ищеца не са постъпили възражения и забележки,поради което се е съгласил с условията по договора.

Безспорно е установено, че на 22.08.2018 год. страните са сключили договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, неоспорен от страните,в изпълнение на който заемодателят „Фератум България“ ЕООД – гр.София е предоставил на заемателя Х. П. сума в размер на 2500 лева, с договорен падеж – 17.02.2019 год., в срок до която дата заемателят е поел задължението да върне наред с главницата – отпуснатия заем и лихва в размер на 575 лева. Годишният процент на разходите по заема е определен в размер на 49.1 %, съгласно т.4 от договора.

Съгласно т.5 от договора, заемът се обезпечава с

Поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството. От съдържанието на посочената договорна клауза се установява още, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема, както и това, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. В изпълнение на посочената договорна клауза, между Фератум Банк – „гарант“ и Х. П. – „клиент“ е сключен договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който дружеството – гарант предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за заем при договорено възнаграждение в размер на 1925 лева, дължимо от клиента за предоставената гаранция.

Съгласно чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Следователно и доколкото договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по силата на този договор в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.

Установяването на такова задължение в тежест на длъжника следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави и основание за обявяване на нищожността на клаузата на т.5 от договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД.

2

Обстоятелството, че предоставянето на заемните средства, с изпълнението на което задължение от страна на заемодателя, договорът за заем поражда своето действие е обусловено и от задължението на заемателя да сключи договор за поръчителство, изключва приложението на чл.26, ал.4 от ЗЗД, от което следва извода, че нищожността на т.5 от договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, влече нищожност на целия договор.

В подкрепа на извода за нищожност на сключения между страните договор следва да се посочи и това, че същият не отговаря на изискванията за действителност, предвидени в чл.10, ал.1 от ЗПК – да е сключен по ясен и разбираем начин, доколкото в договора за заем липсват клаузи относно размера и начина на погасяване на възнаграждението за поръчителство. В самия договор за гаранция също не се съдържат клаузи, уреждащи условията и сроковете за заплащане на такса за предоставяне на гаранция / поръчителство – обстоятелство, което обуславя извода за нищожност на договора за заем и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона – чл.10, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

В разглеждания случай е налице и нееквивалентност на насрещните престации, предвид това, че задължението по договора за заем е в размер на 2500 лева, а това по договора за поръчителство – 1925 лева, приблизително 1/2 от обезпеченото вземане.

Достигайки до същия краен извод за основателност на иска за обявяване нищожността на договор № *** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 22.02.2018 год. и уважавайки същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото„ФЕРАТУМ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да заплати на адвокат М. В. М. от *** сумата в размер на 400 лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна адвокатска помощ под формата на процесуално представителство пред въззивния съд.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 239 от 28.07.2023 год., постановено по гр.д. № 1288 / 2022 год. по описа на Районен съд Димитровград .

3

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,

ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 да заплати на Д. В. М. – адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на кантората - ****, сумата в размер на 400 лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна адвокатска помощ под формата на процесуално представителство пред въззивния съд на Х. Х. П., на основание ч.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4