Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 947 от 04.12.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 680/2024
Вид
Определение № 947
Подписан
04.12.2024
В сила
21.12.2024
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Диана Георгиева Дякова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 947 гр. гр. Добрич, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20243200500680 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. А. К., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №87/11.09.2024г. по гр.д.№186/2024г. на Генерал Тошевския районен съд, с което са отхвърлени предявените „Енерго Про Продажби”А Д срещу Е. А. К. искове по чл.422 от ГПК да бъде установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№107/2024г. на ГТРС, в размер на сумата от 267.3 7 лева - главница, представляваща незаплатена потребена електроенергия за обект по фактури за периода 13.07.2023г. - 14.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 01.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10.18 лева, представляваща сбора от мораторната лихва върху всяка една от фактурите, и Е. К. е осъдена да заплати на „Енерго Про Продажби”АД разноски по делото в размер на сумата от 412.57 лева.

В жалбата е посочено, че решението на районния съд се обжалва като нищожно, недопустимо или неправилно.

Посочено е, че първоинстанционният съд изобщо не обсъдил възраженията на ответницата Е. А. К. срещу искането на ищеца да му бъдат присъдени сторените от него разноски за водене на делото. Изложени са съображения за неоснователност на това искане на ищеца – липсвал списък по чл.80 от ГПК на разноските на ищеца, нямало доказателства за платено от него адвокатско възнаграждение, присъденото адвокатско възнаграждение за ищеца било прекомерно високо, с оглед защитавания 1 материален интерес.

С жалбата се настоява въззивният съд да отмени първоинстанционното решение като нищожно, недопустимо или неправилно, след което да постанови друго решение или определение, с което да отхвърли искането на ищеца да му бъдат присъдени разноските по делото, евентуално присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.

Видно е от изложеното, че Е. А. К. не обжалва първоинстанционното решение по материалноправния спор; то е изгодно за нея /предявените срещу нея искове са отхвърлени/ и тя няма и правен интерес от обжалването му. Макар и не съвсем прецизна, но от заявеното искане и изложените в негова подкрепа основания, се налага, че жалбата е срещу решението само в частта за разноските.

В действащия Граждански процесуален кодекс н е с е съдържа разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.70 от ГПК /отм./. В сега действащата нормативна уредба не същестува възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, ако не се атакува от страната самото решение, какъвто е настоящият случай. Решението в частта за разноските има характер на определение, което не е от кръга н а определенията, визирани в чл.274 ал.1 т.1 и 2 от ГПК, подлежащи на самостоятелно обжалване отделно от решението. Редът за „атакуване” на това определение е друг, а именно предвидената с чл.248 ал.1 от ГПК процесуална възможност заинтересованата страна да поиска от постановилия решението съд да го измени или допълни в частта за разноските. Едва постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение подлежи на самостоятелно обжалване.

Ето защо, с оглед заявеното в нея искане, сега подадената жалба следва да се третира като молба по чл.248 от ГПК. Образуваното по нея въззивно производство следва да се прекрати и същата следва да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№680/2024г. по описа на Окръжен съд Добрич и ИЗПРАЩА жалбата на Е. А. К., чрез адвокат Е. С., срещу решение №87/11.09.2024г. по гр.д.№186/2024г. на Генерал Тошевския районен съд само в частта за разноските за разглеждането й от първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна в седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3