Определение № 13666 от 24.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13666 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна С.а

Членове:

Милена Б.а

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505557 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Н. А. срещу определение № 12245/27.03.2026 г., допълнено с определение № 12261/27.03.2026 г., постановени по гр. д. № 16652/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 - ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 150 лв. ( 76,69 евро ) до пълния размер от 5400 лв.

В жалбата се излагат доводи, че при определяне на размера на възнаграждението съдът е нарушил разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК като го е определил под минимално определения размер, съгласно чл.36, ал.2 ЗАдв. и цената на иска в размер 51 942.70 лв, който минимален размер е 4 805.42 лв. без ДДС по – нисък от претендирания от 4500 лв. без ДДС.

Отделно от това съдът не е съобразил извършената работа със завършен акт на правна защита, а именно изготвен отговор на исковата молба, в който се съдържа и възражение за недопустимост на иска, въз основа на което делото е прекратено. Отделно от това с отговора са изложени и доводи за неоснователност на иска, с което е организирана и цялата защита, поради което е ирелевантен фактът, че не са провеждани открити съдебни заседания.

Ответниците по жалбата считат същата за неоснователна при твърдения, че не е представен договор за правни услуги сключен между жалбоподателя и адвокатското дружество, а отговорът е подаден лично от ответника като подаденият по – късно отговор от адвокатското дружество повтаря съдържанието му, а други процесуални действия не са извършвани от процесуалния представител. При определяне на възнаграждението съдът следва да съобрази решение на СЕС по дело С - 438/22, съгласно което определените в Наредба № 1/2004 г. размери нямат задължителен характер за съда и могат да служат само за ориентир, както и критериите вид на спора, интереса, количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 16652/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в е образувано въз основа на определение № 2035/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 6141/2022 г. по описа 1 на СГС, ГО, I- 12 състав, с което е прекратено производството по предявени от М.Д.Д.;

П.З.В. и И.Я.М.-Л. срещу А. Н. А. искове за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 85 % ид. части от апартамент с идентификатор ***, разположен на тавански етаж в сграда в режим на етажна собственост, поради приобщаване на общи части от таванския етаж и подпокривното пространство и надстрояване на сградата, и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. С разпореждане № 17981/28.01.2025 г., постановено по гр. д. № 16652/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в, влязло в сила на 28.11.2025 г., е върната исковата молба по делото поради недопустимост на предявения иск.

С молба от 17.03.2025 г. ( на л.84 от ч. гр. д № 3864/2025 г. по описа на СГС ) е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство за подаване на отговор на исковата молба и процесуално представителство в размер 5400 лв.с ДДС, съгласно представен към молбата списък по чл.80 ГПК и договор за правни услуги от 10.10.2022 г. С определение № 9842/21.05.2025 г., постановено по ч. гр. д № 3864/2025 г. по описа на СГС на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 5400 лв. за адвокатско възнаграждение. С определение № 5497/28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4036/2025 г. на ВКС определението е обесилено и е указано молбата да бъде разгледана от СРС, 175 с-в след връщане на делото на първоинстанционния съд.

С определение № 12245/27.03.2026 г., допълнено с определение № 12261/27.03.2026 г., постановени по гр. д. № 16652/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 - ти състав на жалбоподателя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба в размер 76,69 евро и е оставено без уважение искането за сумата над 150 лв. ( 76,69 евро ) до пълния размер от 5400 лв.

Съдът е приел, че в представения договор за правни услуги възнаграждение в размер 5400 лв. е уговорено за подаване на отговор на исковата молба и процесуално представителство без да се извърши разграничение на договорената сума, според посочените дейности, което не означава, че съдът следва да присъди целия уговорен размер, тъй като той не отговаря на извършената работа, която се изразява в подаване на отговор на исковата молба, за която работа следва да се присъди сумата 76.69 евро ( 150 лв. ).

Определението е частично незаконосъобразно.

Възражението на ответниците по жалбата, относно липсата на сключен договор за правни услуги, между жалбоподателя и адвокатското дружество, доколкото е свързан с отричане на правото на разноски и от ответника по жалбата не е подадена молба по чл.248 ГПК, съответно жалба, с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя не следва да бъде обсъждано.

Произнасяйки се по въпроса за размера на разноските, които следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение, независимо от реда на сключване на договора за правна защита и съдействие, съдът следва да съобрази задължителните за националните юрисдикции указания по тълкуването на общностното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.

Така, съгласно задължително за българските съдилища тълкуване национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.

Предвид така даденото тълкуване и невъзможността за позоваване на легитимни цели, преследвани от посочената национална правна уредба, за да се отрече приложението 2 н а забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, и съдът при произнасянето си не следва да прилага наредбата, освен като ориентир.

П р и определяне на дължимото за репариране адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази, че същото представлява разноски, направени в резултат от предизвикания от ответника процесуален деликт, поради което размерът му следва да е в причинна връзка с необходимите и положени процесуални усилия по делото, обобщени в критерия действителна правна и фактическа сложност, който следва да се приложи съответно, с оглед спецификата на конкретното дело.

При съответното приложение на посочените критерии по делото следва да се съобрази, че са предявени три обективно и субективно съединени отрицателни установителни иска за собственост при различен обем на предявените права. В исковата молба първоначално са изложени неясни твърдения в обстоятелствената част и несъответен петитум, което е наложило да бъдат дадени три пъти указания за отстраняване на констатираните нередовности, във връзка с които указания са депозирани от ищците три уточнителни молби, което е затруднило значително защитата на ответника и е забавило продължителността на производството, съответно времето, през което са били ангажирани процесуалните представители на ответника. По делото е подаден отговор на исковата молба, чрез адв. Б. и адв. Н., с който е направено възражение за нередовност на исковата молба, както и подробно е изложено становище по съществото на спора, изложени са хронологично фактите по преустройството на таванския етаж, анализирани са строителните книжа и документите за собственост, включително на праводателите, посочена е практика на ВКС, и са направени относими доказателствени искания, относно множество обстоятелства, необходими за установяване неоснователността на предявените искове, с което по същество е извършен по – големият обем правна работа по делото. Отделно от това следва да се съобрази и това, че множеството уточнителни молби са наложили ангажиране на ново становище от ответника по направените уточнения в производството пред СРС, с което подробно е обоснована липсата на правен интерес с позоваване на задължителна практика на ВКС и са направени допълнителни доказателствени искания, която защита в крайна сметка е довела до прекратяване на производството. Без значение за съобразяване на извършената работа с това становище е фактът, че същото е подписано и фактически подадено лично от ответника, доколкото няма данни лицето да има познания в областта на вещното право, поради което следва да се приеме, че същото е само приносител на изготвеното от упълномощените адвокати становище. Следва също така да се съобрази и това, че защитаваното право е оценяемо в пари, поради което релевантен е и материалният интерес, съизмерим с данъчната оценка в размер 24 708.03 евро ( 48 324.71 лв. ), съобразно обема права, които се отричат, както и че защитата е по предявени различни по обем права на ищците, поради което възнаграждение в размер 2000 евро, което е около ¾ от ориентировъчния минимален размер по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, е справедлив и обоснован с оглед анализираната по – горе фактическа и правна сложност на делото, както и извършената по обем и качество правна работа.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото разпореждане, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 76,69 евро до 2000 евро с ДДС и постановеното определение да се измени като на жалбоподателя се присъди възнаграждение в размер на още 1923.31 евро.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12245/27.03.2026 г., допълнено с определение № 12261/27.03.2026 г., постановени по гр. д. № 16652/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 - ти състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. Н. А. за изменение на постановеното по делото разпореждане № 17981/28.01.2025 г. по гр. д. № 16652/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 76,69 евро до 2000 евро с ДДС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** с адрес – гр. София, ул.“******** ет.1; П.З.В., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул.“******** ет.2 и И.Я.М.-Л., ЕГН ********** с адрес – гр. София, ул.“******** ет.3; да заплатят на А. Н. А., ЕГН ********** с адрес – гр.

София, ул.“******** ет.4 на основание чл.78, ал 4 ГПК сума в размер на още 1923.31 евро – разноски за адвокатско възнаграждение за производството по гр. д. № 16652/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 - ти състав

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в 1-седмичен срок от връчване на преписа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4