Решение № 19 от 27.02.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Тополовград, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100198 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовни и допустими искови молби на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.“*************, подадени чрез пълномощник Б. З. от САК, против „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“****************, представлявано от П.Б.Д., по които първоначално са образувани отделни граждански дела, които впоследствие по искане на ищцовата страна са обединени в едно гражданско дело под горепосочения номер.

Обстоятелствата, на които ищцата основава претендираните права и предявените искове, са следните:

Твърди се в исковите молби, че по повод сключени договори за паричен заем с „И.А.М.“ АД на същата дата са били сключени и договори с ответното дружество за предоставяне на поръчителство, по силата на които това дружество е поело задължението да обезпечи пред „И.А.М.“ АД задълженията на ищцата. Въз основа на сключените договори за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество договорени възнаграждения, които са били разсрочени за 1 изплащане заедно с месечните вноски по договорите за заем. Ищцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на кредитора, който пък от своя страна съгласно договорите е упълномощен от ответното дружество да събира в тяхна полза сумите по договорите за поръчителство. Твърди се, че ищцата изцяло е погасила сумите по сключените договори, но тъй като договорите за поръчителство са акцесорни на тези за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, т.е. наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за кредит като цяло или на отделни негови клаузи. Така в исковите молби се твърди, че договорите за потребителски кредити са недействителни и тази недействителност влече и недействителност на договорите за поръчителство. Основанията за недействителност на договорите за кредити се извеждат от неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК.

Твърди се, че в чл.4 от договорите за кредит е поставено изначално изискване за което е ясно, че е неизпълнимо от длъжника и това изискване на практика не предоставя избор за потребителя относно това дали да предостави обезпечение и какво да бъде то.

Същевременно кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобикаля и нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК и нарушава изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК непосочвайки правилно ГПР и общата сума дължима от потребителя, като се навяват основания че възнаграждението за поръчителство е с характера на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

Твърди се, че договорите за поръчителство са лишени от основание, тъй като срещу заплащането на възнаграждение ищцата не е получила каквато и да било услуга. Също така, твърди се, че договорите за поръчителство са нищожни и поради накърняване на добрите нрави като е нарушен и принципа на добросъвестност и справедливост, тъй като уговореното възнаграждение е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.

С оглед на изложеното ищцата твърди, че е претърпяла имуществени вред, тъй като е заплатила по договорите за поръчителство, които се твърди, че са нищожни определени суми които като недължимо платени следва да 2 бъдат възстановени на ищцата

Поради което претендира да бъде постановено решение с което да бъде осъдено ответното дружество да й заплати първоначално сумите в размер на по 50 лв./петдесет лева/, като частични искове от общо дължимите суми представляващи недължимо платени суми по нищожни договори за поръчителство с №№ 4130766; 4266133,; 3923570 и 4011642, сключени между страните, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковите молби до окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

С протоколно определение от 09.11.2022 г., по искане на ищцовата страна на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на исковете относно техните размери, като същите да се считат предявени за сумите, съответно: по 793,35 лева по гр.д.№№ 198 и 199/2022 г.; 523,95 лева по гр.д.№ 200/2022 г. и 651,15 по гр.д.№ 201/2022 г.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, като процесуалния й представител в писмени становища подържа исковете изцяло и претендира за тяхното уважаване със всички законни последици.

Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал писмени отговори и и е взел становище по исковете. В писмените отговори се твърди, че исковите претенции са допустими, но изцяло неоснователни, тъй като твърденията за недействителност на договорите за поръчителство са неоснователни и недоказани. Твърди се, че договорите за поръчителство не са сключени в противоречие на добрите нрави и в тази връзка ищцата не е посочила нито твърдения, нито доказателства за нарушаването на определен морален принцип за да обоснове накърняване на добрите нрави, предвид необходимостта преценката за такова накърняване да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договорите. Също така, твърди се, че правилно е определен ГПР и дължимата по договорите за поръчителство такса за възнаграждение на поръчителя не би могла да бъде включена в годишния процент на разходите по договорите за кредит. Твърди се, че процесните договори за кредит напълно отговарят на изискванията на чл.22 от ЗПК и твърденията, че са нарушени изискванията на отделни членове посочени в този текст не са аргументирани по никакъв начин. В исковите молби не е наведена конкретна обосновка и твърденията на ищцата, че са 3 нарушени множество разпоредби от ЗПК са напълно голословни и неподкрепени с аргументи или доказателства. Освен това изрично се посочва, че исканията на ищцата за обявяване нищожност на договорите за поръчителство на основание чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗПотр. във връзка с неспазване на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК са напълно неотносими към процесните договори, тъй като тези разпоредби касаят само договорите за потребителски кредити, а процесните договори не са такива. Твърди се, че ответното дружество е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ, с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество на търговец дружеството следва да получава съответно възнаграждение с .цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на ищцата възникнали съгласно договорите за заем. С оглед на това се твърди, че следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на ТЗ, а не на ЗПК.

Поради което се претендира да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции на ищцата, като се присъдят и направените разноски – включително и възнаграждение за процесуално представителство в размер по 360 лева. В тази връзка в отговорите се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй като същото надвишава минималния размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител и не взема становище по същество.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата М. Д. е сключила договори за парични заеми с „И.А.М.“АД – София, с параметри както следва:

-Договор № 4130766/28.04.2021 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1500 лева, на 15 двуседмични вноски, при годишен лихвен процент 35,00%, с ГПР 41,73%.

-Договор № 4266133/23.09.2021 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1500 лева, на 15 двуседмични вноски, при годишен лихвен процент 35,00%, с ГПР 40,41%.

4

-Договор № 3923570/14.09.2020 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1000 лева, на 15 двуседмични вноски, при годишен лихвен процент 35,00%, с ГПР 41,71%.

-Договор № 4011642/22.12.2020 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1250 лева, на 15 двуседмични вноски, при годишен лихвен процент 35,00%, с ГПР 41,72%.

В чл.4 от процесните договори е уговорено, че заемателя се задължава в срок до 3 дни, считано от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители с конкретни изисквания; банкова гаранция с бенецифиент или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Със посочените по-горе номера и на същите дати са сключени договори за предоставяне на поръчителство между ответното дружество в качеството на поръчител и ищцата в качеството на потребител. Съгласно тези договори потребителя е възложил, а дружеството-поръчител се е задължило да сключи договор за поръчителство с заемодателя, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред заемодателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем.

Съгласно чл.3 от договорите за предоставяне на поръчителство, потребителя дължи възнаграждение на гаранта в конкретно посочен размер във всеки договор, платимо, разсрочено на вноски, като вноските са дължими на падежа на погасителните вноски по договорите за паричен заем.

По делото са представени съответно процесните договори за заем, договорите за предоставяне на поръчителство, погасителни планове към договорите за заем, преддоговорна информация към договорите за поръчителство, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и справки и счетоводни документи от които е видно какви плащания са извършвани и съответно какви суми са внесени от ищцата по договорите.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява каква е общата сума която Д. е изплатила по всеки един от договорите, като са разпределени сумите по видове, какъв е действителния размер на ГПР по договора и включва ли се в ГПР заплатената сума за възнаграждение на гаранта. Вещото лице посочва в отделни заключения 5 конкретните суми по договорите и също така изрично установява, че заплатената сума на гаранта не е включена в ГПР. Първоначално вещото лице е изготвило заключението си единствено и само на твърдения на ищцата в исковата молба и едва в последните си допълнителни заключения от 20.01.2023 г. по всяко едно от делата които са обединени е изготвило експертизите на база на всички представени и приети по делото счетоводни документи.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените по делото писмени доказателства посочени по-горе/договори и приложенията към тях и справки и извлечения от счетоводните документи/ които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от заключенията по съдебно-счетоводната експертиза/последно приложените и изготвени такива от 20.01.2023 г./, тъй като те са обективни, мотивирани и напълно съобразени и съответстващи на другите събрани по делото писмени доказателства.

Единствено в тези експертизи съдът не кредитира последните в тяхната заключителна част в която вещото лице посочва дали следва заплатеното възнаграждение за гарант да се включи в ГПР, тъй като в тази част се правят по-скоро правни изводи и тълкувания на законовите разпоредби, отколкото икономически такива, което е недопустимо и не следва да се толерира.

Единствено се приемат експертизите в тази им част, в която се посочват дължимите суми, размера, разпределението им и начина на погасяване по договорите за кредити, както и обстоятелството, че заплатената сума за възнаграждение на гарант не е включена в ГПР по договорите. В останалата част се тълкуват законови разпоредби, навяват се правни аргументации, които не следва да се приемат и кредитират от съда. Съдът не приема и не кредитира първоначалните заключения на вещото лице, тъй като те не са мотивирани и не са изготвени на база на представени счетоводни документи, а единствено и само на база на твърденията на страните, както и самото вещо лице посочва при разпита си в съдебно заседание, макар, че тези първоначални експертизи не се различават съществено и не са коренно различни по съдържание от допълнителните такива.