Решение № 5673 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5673 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110150578 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. А. М. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 4 196,34 лева (с еквивалент от 2 145,55 евро) – главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 917,33 лева (с еквивалент от 469,02 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023 г. до 17.10.2025 г.; сумата от 57,55 лева (с еквивалент от 29,42 евро), представляваща стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, общ. Триадица, п.к. 1463, ул. “Княз Борис I” № 62, ет. 1, ап. 6, за периода от м.09.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата 15,96 лева (с еквивалент от 8,16 евро) – мораторна лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 17.10.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция.

Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. При тези съображения, намира исковете си за доказани, както по основание, така и по размер и в този смисъл моли същите да бъдат в цялост уважени.

Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

1

Ответникът А. А. М. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, макар редовно да е получила препис от исковата молба и приложените към нея документи.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 19.03.2026 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните съображения:

Исковият процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение при наличието на определени от закона предпоставки /чл. 238 ГПК/, свързани най общо с пасивното поведение на една от страните в процеса и с искане от другата страна за произнасяне с неприсъствено решение (вж. Решение № 157 /29.11.2010 г. по т.д. № 262/2010 г. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.

Същият е претендирал такива в размер на 220 лв. – държавна такса, сумата от 200 лева – служебно определен размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. от 01.10.2025 г.). Общо на ищеца се следват разноски в размер на 420 лева с еквивалент от 214,74 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 4 196,34 лева (с еквивалент от 2 145,55 евро) – главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 917,33 лева (с еквивалент от 469,02 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023 г. до 17.10.2025 г.; сумата от 57,55 лева (с еквивалент от 29,42 евро), представляваща стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, общ. Триадица, п.к. 1463, ул. “Княз Борис I” № 62, ет. 1, ап. 6, за периода от м.09.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата 15,96 лева (с еквивалент от 8,16 евро) – мораторна лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 17.10.2025 г.

ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 214,74 евро, представляваща сторените в хода на първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице „Далсия“ ООД на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3