Определение № 479 от 02.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. Шумен, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Теодора Р. Йорданова-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500149 по описа за 2025 година

Производство по чл. 423 от ГПК.

Молителката Р. Ж. С., длъжник по ч.гр.д. №389/2015 г. на Районен съд – Велики Преслав, чрез пълномощника си адв. Я. С. при АК – Бургас, е депозирала възражение на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди, че е била лишена от възможност да оспори вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, тъй като издадената срещу й заповед №164/21.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК не й била надлежно връчена, като излага подробни съображения в този смисъл. Уточнява, че подаденото възражение по чл. 414 от ГПК е придружително към възражението по чл. 423 от ГПК. Моли съда да приеме възражението й и да спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение.

Лицето, по чието искане е издадена заповедта за изпълнение, депозира отговор, в който взема становище по неоснователността на възражението.

Шуменският окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въз основа на заявление, депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, представлявано от адв. М. Х. Х. при АК – Велико Търново, е образувано ч.гр.д. №389/2015 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, по което е издадена заповед №164/21.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като на основание чл. 411 от ГПК е разпоредено Р. Ж. С. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София сумата от 483,58 лв. – главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от 22.05.2007 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и сумата от 25 лв. – разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard, сключен на 22.05.2007 г. между „Обединена българска банка“ АД и Р. Ж. С., като в последствие 1 вземането по договора е прехвърлено на „ЕОС Макрикс“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г..

Още преди издаване на заповедта за изпълнения по чл. 410 ГПК - на 21.08.2015 г. съдът е разпоредил да се извърши адресна справка за длъжника в НБДН, от която се установило, че посоченият в заявлението адрес съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника, а именно гр. ....., ул. „....“ №41, регистриран като настоящ адрес, считано от 12.02.1998 г. и като постоянен адрес, считано от 22.02.2001 г..

При посещение на адреса на длъжника, посочен в заявлението и установен от адресната справка, на 02.09.2015 г., връчителят е удостоверил, че къщата е изоставена, в нея живеят самонастанили се лица и същите нямат информация за лицето. С оглед на това съдът е разпоредил връчване чрез уведомление.

Видно от книжата по делото, връчването на заповедта е станало чрез залепване на уведомление на вратата на дома, на адрес: гр. ....., ул. „....“ №41.

Заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена чрез уведомление от 14.09. до 28.09.2015 г. След като е счел, че и срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл на 14.10.2025 г., въз основа на заповедта за изпълнение, е издаден изпълнителен лист, съответно било образувано изп. д. №20169210400644 на ЧСИ рег. .....

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Депозираното възражение е допустимо - подадено е в законоустановения срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна. Не се установи длъжникът да е узнал за издадената заповед за изпълнение преди твърдяната дата - 27.01.2025 г., която не се оспорва и от кредитора.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай, връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е станало по реда на чл. 47 от ГПК - чрез залепване на уведомление на врата на дома, на посочения в заявлението адрес. За да се пристъпи към този начин на връчване, следва да са налице императивно посочени в нормата на чл. 47, ал. 1 от ГПК /в редакцията към правнорелевантния момент/ предпоставки – лицето да не може да бъде намерено на посочения по делото адрес и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.

2

Когато ответникът не може да бъде намерен на адреса посочен по делото, следва да се удостовери във всеки отделен случай от връчващия при всяко посещение. Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. Само при получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече, какъвто е настоящия случай, като в този смисъл са неоснователни доводите изложени във възражението до въззивния съд за необходимост във всички случаи от поне три посещения на адреса от връчителя преди да се пристъпи към залепване на уведомление /в този смисъл решение №233/03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7723/2013 г., IV г.о./.

В случая съобщението до Р. С. е изпратено на адреса сочен в заявлението - гр. ....., ул. „....“ №41, който е и настоящия и постоянен адрес, установен в хода на производството по издаване на заповедта за изпълнение. В оформената за извършеното действие разписка са посочени надлежно установените от длъжностното лице обстоятелства, че при посещението на адреса на 02.09.2015 г. къщата е изоставена и в нея живеят самонастанили се лица, които нямат информация за адресата. Сочените обстоятелства са основание за предприемане на връчване чрез залепване на уведомление, тъй като лицето не може да бъде намерено на посочения адрес и връчването не може да бъде извършено на лице по чл. 46 ГПК и установеното, че посочения адрес съвпада с постоянния и настоящия адрес. В резултат на това съдът правилно е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление. От отбелязването в разписката става ясно, че уведомлението до длъжника е залепено на 14.09.2015 г. на вратата на дома на посочения адрес, с указание лицето да се яви в двуседмичен срок за връчване на книжата, както и че връчителят е имал достъп до жилището на длъжника, тоест спазени са изискванията на закона за залепване на уведомление на вратата на жилището. Длъжникът не се е явил за получаване на книжата, поради което от съда е прието, че са надлежно връчени и е издаден изпълнителен лист. В тежест на длъжника е да докаже, че удостовереното в съобщенията е невярно, а именно че е пребивавал на адреса на посочените дати и че не е било залепено уведомление, което не е сторено по никакъв начин в настоящото производство. Обстоятелството, че длъжностното лице не е потърсило сведения от съседи не променя по никакъв начин фактическата обстановка, при която са извършени опитите за връчване на книжата. Съседите на адреса нямат нито задължение да приемат книжата, нито се презюмира, че добросъвестно ще съдействат на връчителя, давайки му сведения за адреса и местонахождението на длъжника.

Неоснователен е и доводът на молителката за липса на имена на лицата посочени в съобщението, тъй като процесуалният закон не предвижда такова изискване. Оплакването, че съдът е следвало да укаже на заявителя да представи справка за адресната регистрация на ответниците, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК /ред. ДВ бр. 59/2007 г./ също е неоснователно, тъй като още със заявлението с оглед връчването на книжата по делото такава справка е поискана от заявителя и е извършена от заповедния съд. Освен това, самата 3 молителка не твърди, че към датите, на който е търсена и са й изпращани съдебните книжа, е заявила по надлежния ред промяна на постоянния или настоящия адрес.

Поради формирания извод за редовност на действията по връчване на заповедта за изпълнение, съдът намира, че не са налице предпоставките за приемане на възражението на поддържано от длъжника основание – по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поради неприемане на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК по аргумент на чл.

423, ал. 3 от ГПК съдът не следва да се произнася по направеното искане за спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

При този извод на молителката не се следват разноски за настоящото производство.

Мотивиран от изложеното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение вх. №260011/10.02.2025 г. /п.кл. 05.02.2025 г./ от Р. Ж. С., с адрес с. ...., община Сунгурларе, ул. „.....“ №3, с правно основание чл. 423 от ГПК срещу заповед №164/28.05.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №389/2015 г. на Районен съд – Велики Преслав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4