Решение № 273 от 16.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Бургас, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100101712 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на С.

К. К., ЕГН **********, адрес ******, адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №16, ет.3, офис 318, чрез адв. Г. Найденова, против Х. В.

Й., ЕГН **********, адрес в **********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Георги Кирков“ №21, ет.1, чрез адв. Теодора Кабакчиева-Пеева, уточнена с молба от 09.01.2026 г., л.56, с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 42 050,00 лева, представляваща дадени по устен договор за заем парични средства, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е наследник по завещание на Д.Г.К., починала на **** г., която е сестра и единствен наследник на А.К., починала на ***** г., а тя от своя страна – съпруга на бащата на ищеца К.С.К., починал на **** г. Ищецът твърди, че в периода м.юли 2022 г. – м.юни 2023 г., по искане на А.К., й предоставил в заем сума в общ размер на 42 050 лева, част от която внасял по банковата й сметка, а друга превеждал чрез системата за бързи разплащания „Изи Пей“. Уговорката между двамата била А.К. да му върне парите или да ги приспаднат от дела й от наследения от тях общ недвижим имот, собственост на баща му. Ищецът твърди, че сумата не му е върната нито от А.К., нито от сестра й, поради което и се дължи от ответника като наследник на А.К..

В условията на евентуалност, ищецът претендира, че сумата му се дължи като получена при първоначална липса на основание.

В подкрепа на исковете ангажира доказателства, претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът се възползва от правото си и депозира отговор на исковата молба, в който без да оспорва качеството си на 1 наследник на А.К., оспорва исковете по основание и размер. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че е предоставил в заем на А.К. парична сума в общ размер на 42 050 лева и твърди, че ако такава действително е била предоставена, то основанието за това не е договор за заем, а погасяване на лични задължения към А.К., възникнали преди това. Счита, че представените от ищеца платежни документи с посочено основание за плащане „захранване“ не установяват, че плащането се извършва от заемодател към заемополучател на основание сключен договор за заем, нито получаването на сумата.

Претендира за отхвърляне на предявените в условията на евентуалност искове, ведно с акцесорните претенции за заплащане на законната лихва.

Ангажира доказателства, претендира разноски. В съдебно заседание възразява по размера на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Предявените искове са с правно основание чл.79, вр.чл.240 и следващите от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а предявените в условията на евентуалност искове – чл.55, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори по следните факти, а именно, че ответникът Х. В. Й. е универсален правоприемник по силата на саморъчно завещание на Д.Г.К., починала на **** г., а тя от своя страна е единствен наследник по закон на сестра си А.Г.К., починала на **** г., която пък е преживяла съпруга, а заедно с ищеца и наследник по закон в равни квоти на К.С.К., починал на **** г., като ищецът е негов син. В този смисъл са приобщените като доказателства саморъчно завещание от 28.02.2024 г., Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 18.03.2024 г., препис-извлечение от акт за смърт №*** г., Удостоверение за наследници, изх.№****, издадено на ***** г. от Община Созопол, Удостоверение за наследници, изх.№*****, издадено на **** г. от Община Бургас.

По делото са приети като доказателства разписка №0200016705427239 от 23.09.2022 г. и вноски бележки, от съдържанието на които е видно, че в периода 23.09.2022 г. – 23.06.2023 г., ищецът захранил сметката на А.К. в „Банка ДСК“ АД със сумата от 33 027,03 лева, като преводите са извършени, както следва: на 23.09.2022 г. със сумата от 4250 лева, на 09.11.2022 г. със сумата от 7400 лева, на 26.12.2022 г. със сумата от 4700 лева, на 25.01.2023 г. със сумата от 4700 лева, на 24.02.2023 г. със сумата от 4177,03 лева, на 18.04.2023 г. със сумата от 3900 лева, на 22.05.2023 г. със сумата от 1200 лева и на 23.06.2023 г. със сумата от 2700 лева. В този смисъл е и информацията от разкритатата от съда банкова тайна за движението по сметката на А.К. в „Банка ДСК“ АД, според която освен горепосочените суми, ищецът захранил сметката на К.а и със сумата от 6000 лева на 22.07.2022 г. и със сумата от 3000 лева на 25.08.2022 г. Така общо преведената от ищеца К. сума по банковата сметка на А.К. е в размер на 42 027,03 лева.

Между страните няма спор, че ищецът и А.К. не са сключвали писмен договор за заем.

2

По делото в качеството на свидетел на ищцовата страна е разпитан К.П., който твърди, че е близък приятел на семейството на К. и А.К. и има непосредствени впечатления от живота им. Свидетелят твърди, че след смъртта на К. К., синът му – С. К. и А.К. са били в много добри отношения, имали са си доверие и ищецът често е посещавал А., докато е била болна.

Свидетелят е категоричен в показанията си, че преведените от ищеца С. К. суми по сметката на А.К. са били за изплащане на дела й от бащината къща, която двамата наследяват след смъртта на К. К., като този факт му е известен от самия ищец. На свидетелят не е известно С. К. да е правил дарения на А., като според него същата имала доходи, а и сестра й, която също била с много добри доходи, я поддържала постоянно. Свидетелят П. твърди и това, че наследодателят на ищеца и А.К. – К. К., е имал задължения по кредит за покупка на два броя скъпи автомобили – „Порше“ и „Форд Мустанг“, които след смъртта му са се погасявали от страна на С. и сестрата на А..

Приет като доказателство по делото е н.а. за дарение на недвижим имот №******г. на нотариус с рег.№***на НК и район на действие РС-Бургас, от съдържанието на който се установява, че на 20.07.2022 г., А.К. е дарила на сестра си Д.К. своята ½ ид.ч. от недвижим имот в ***** с идентификатор *******. Между страните не се спори, че именно този имот е общо наследеният от С. К. и А.К. след смъртта на К. К., както и че с Решение №2194/08.10.2025 г., постановено по гр.д.№4678/2023 г. по описа на РСБургас, имотът е изнесен на публична продан. Според свидетеля П., имотът е придобит на търг от ищеца.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От така дадената в закона легална дефициния на договора за заем следва, че същият е реален и неформален, поради което и няма пречка той да бъде сключен в устна форма. Писмената форма не е такава за действителност, а за доказване в случаите на договори за заем над 5000 л е в а . Поради реалния характер на договора, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължение за връщането й от заемателя, е доказване на договора. (в този смисъл Решение №524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г.о.).

Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца бе да установи с всички относими и допустими доказателства, че е предал на заемателя сумата, предмет на договора, че това е станало на основание заемно правоотношение и помежду им е постигнато съгласие за връщане на заетата сума.

Установи се по дело, че сметката на А.К. в „Банка ДСК“ АД е била захранена от ищеца със сумата от 42 027,03 лева, както следва: на 23.09.2022 г. със сумата от 4250 лева, на 09.11.2022 г. със сумата от 7400 лева, на 26.12.2022 3 г. със сумата от 4700 лева, на 25.01.2023 г. със сумата от 4700 лева, на 24.02.2023 г. със сумата от 4177,03 лева, на 18.04.2023 г. със сумата от 3900 лева, на 22.05.2023 г. със сумата от 1200 лева и на 23.06.2023 г. със сумата от 2700 лева, на 22.07.2022 г. със сумата от 6000 лева и на 25.08.2022 г. със сумата от 3000 лева.

Спорният между страните въпрос касае основанието, по силата на което процесната сума е преведена, съответно получена от А.К. и поела ли е последната задължение за връщането й.

Въпреки доказаността на извършените преводи, същите сами по себе си не са достатъчни да установят сключването на договор за заем между ищеца и А.К., тъй като нареждането за плащане на паричните суми е едностранен акт на наредителя, който няма обвързващо действие за получателя и не удостоверява кореспондиращата воля на двете лица. С Решение №524/28.12.2011 г. по гр.д.№167/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че при наличен документ за предаване на сумата, какъвто е настоящият случай, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.

Свидетелят на ищцовата страна не установи съществуването на неформален договор за заем между С. К. и А.К., негови елементи или уговорки относно съществените му условия за срок и начина на връщане на паричната сума. Тези обстоятелства не се изясняват и от показанията на свидетеля в частта, в която същият твърди, че преведените от ищеца С. К. суми по сметката на А.К. са били за изплащане на дела й от бащината къща, която двамата наследяват след смъртта на К. К.. От една страна това, за което П. свидетелства е по твърдения на ищеца, а от друга данните по делото сочат, че още към 20.07.2022 г., А.К. се е била разпоредила със своята наследствена част от имота в полза на сестра си Д.К.. Това обстоятелство, заедно с впечатленията на свидетеля, че отношенията между С. К. и А.К. са били много добри, дават основание на съда да направи извод, че преводите не са били извършени на основание постигната между С. К. и А.К. договорка за изкупуване на наследствения й дял от споменатия по-горе недвижим имот, така както С. К. е заявил на свидетеля, поради което и не ги кредитира като достоверни в тази им част.

Останалия, събран по делото доказателствен материал, в неговата съвкупност, също не установява основанието за извършените от ищеца преводи да е валидно сключен с А.К. договор за заем, който факт не може да се презюмира, нито съгласието на последната да върне на ищеца получените суми, поради което и претенцията за връщане на исковата сума на това основание следва да се отхвърли като неоснователна. (в този смисъл Решение №253/17.10.2014 г. по гр.д.№2902/2014 г. на ВКС, III Г.О.).

Друг е въпросът, че към датите на извършените преводи за А.К. не е съществувала и обективна нужда от получаването на заем. Така от справката за наличностите по банковата й сметка в „Банка ДСК“ АД е видно, че за процесните периоди, крайното салдо винаги е било положителна величина и тя в повечето случаи значително е надвишавала като размер сумата по 4 извършените от ищеца преводи.

Изводът, който се налага е, че искът за връщане на процесните суми на основание сключен с А.К. договор за заем е неоснователен и съдът ще го отхвърли като такъв, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото в съда.

Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне на предявения при условията на евентуалност иск за присъждане на процесната сума като получена от ответника без правно основание.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

Възникване на правото за връщане на даденото при начална липса на правно основание се обуславя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно процесната сума да е заплатена от ищеца, да е получена от ответника и това имуществено разместване на блага да е без правно основание.