Решение № 897 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000503197 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 260022/05.05.2022г. на СОС, ТО, 1 състав, постановено по гр.д. № 75/21г. в частта, в която са уважени искове по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1 ,т.1 от КЗ и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ищците в частта, в която исковете им са отхвърлени над 70 000лв. до 140 000лв.

Жалбоподателят ГФ твърди, че ищци не са провели пълно и главно доказване на исковете си. От приетите доказателства е била установена причината за настъпване на ПТП, а именно лежащият пешеходец върху платното за движение. Поведението на наследодателя на ищците е основната причина за настъпването му, тъй като е бил легнал на пътното платно, но е бил облечен в тъмни дрехи през нощта в тежка степен на алкохолно опиянение. С това е създал опасност и пречки за движението и сам се е поставил в риск и опасност живота. Той е представлявал непредвидимо препятствие за водачите на МПС. Въззивникът счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като процентът на 1 съпричиняване е повече от 50%. Исковете са уважени в силно завишен размер, който не кореспондира с характера и обема на претърпените неимуществени вреди.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и постанови друго, с което отхвърли предявените искове за неимуществени вреди или да намали присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди като се приеме по – висок размер на съпричиняване.

Претендира разноски за двете инстанции.

Жалбоподателите – ищци обжалват първоинстанционното решение досежно определения процент съпричиняване като го считат изключително висок. Считат, че ако се намери, че наследодателят им е допринесъл за вредите , то да се намали размерът на съпричиняването. Поддържат, че водачът на МПС е направил повече и по-тежки нарушения на правилата за движение по пътищата. Съгласни са с определение размер на обезщетението за всеки един от тях по 140 000лв. От доказателствата по делото безспорно е установено, че вина за настъпилото произшествие има неизвестният водач на неидентифицирано МПС и неговите субективни действия. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че той е нарушил правилата за движение по пътищата. От показанията на свидетелите се установява колко тежко ищците са понесли загубата на техния съпруг и баща.

Затова молят въззивния съд да отмени решението на СОС в обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи исковете до размер от 140 000лв. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.

Ищците по съображения, изложени в насрещната въззивна жалба и в съдебно заседание чрез процесуални си представител оспорват въззивната жалба на Гаранционния фонд. Считат в уважената част решението на СОС за правилно Съдът е взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи отношение към определяне на размера на обезщетението.

ГФ в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва насрещната въззивна жалба. Моли, ако не се уважи неговата въззивна жалба да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.

В исковата ищците В. С. В., В. С. Г., Н. С. В., Л. С. В., починал в хода на процеса и заместен от законните му наследници С. А. В. и М. Л. С., И. С. В., починал в хода на процеса и заместен от законните му наследници Л. И. С. и Г. И. С., Р. Р., В. С. Л. и Р. С. В. твърдят, че на 27.09.2019г. в гр. Елин Пелин е настъпило ПТП като неизвестен водач с неизвестно МПС е причинил смъртта на С. В.. За ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10/30.09.2019г. и е образувано досъдебно производство № ЗМ 83/2019г. по описа на ОДМВР – София. Починалият е техен съпруг и баща.

Той и В. В., заедно с децата им са били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и взаимна подкрепа те са отгледали и възпитали децата си. Те са имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали са се, подкрепяли са се. Загубата на С. В. им е причинила дълбока травма. Той е бил пример за децата си и опора за съпругата си, изключително грижовен и любвеобвилен баща, който се е грижел за семейството си и е бил негов стожер. Семейството е разчитало на него и са го уважавали. Той е бил силно привързан към семейството си, подкрепял го е. След смъртта му ритъмът на живот на ищците е подчинен на скръбта от загубата. В. В. често плаче и с умиление си спомня за всички хубави мигове, преживени с нейния съпруг. Тя избягва да излиза и да се среща с хора извън семейството. Станала е необщителна и затворена. Останалите ищци трудно приемат загубата на баща си, станали са мрачни и некомуникативни. Трудно влизат в контакт с хора извън найблизките си. Дъщерите му са станали тревожни и вглъбени. Ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Водачът, предизвикал инцидента е неизвестен.

С молба от 14.01.2020г. са поискали от ГФ да им бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди, но такова не е определено и изплатено. Затова молят съда да осъди ответника да им заплати по 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците в едно със законната лихва, считано от 15.04.2020г. до окончателното плащане. Претендират разноски.

3

В депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП като счита, че не може да се установи по категоричен начин дали е настъпило ПТП и дали вина за него има водачът на неидентифицирано МПС.

Констативния протокол е съставен само по данни на пострадалите и няма качеството на свидетелстващ документ. Оспорва причинната връзка между ПТП и настъпилите увреждания, довели до смъртта на наследодателя на ищците. Сочи, че ГФ е бил сезиран във връзка с процесното събитие, но е уведомил ищците, че следва да представят доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение.

Прави възражение за съпричиняване, тъй като починалият се е намирал на пътното платно в тъмната част на денонощието в тежка степен на алкохолно опиянение, както и че е предприел пресичане на необозначено за това място и е станал единствена причина за настъпването на пътния инцидент. Счита, че исковете за неимуществени вреди са завишени по размер.

От приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието, протокол за оглед на веществени доказателства от 30.09.2019г. и фотоалбум се установява, че на 27.09.2019г. е настъпило ПТП между наследодателя на ищците и неизвестно МПС, при което той е починал.

Видно от удостоверението за наследници след смъртта си той е оставил ищците като законни наследници.

От съдебно медицинската експертиза на труп от ***г., изготвена от КСМД- София се установява, че починалият е имал концентрация на алкохол в кръвта от 3 промила.

Не се спори, че с писмена претенция от 14.01.2020г. ищците са поискали от ГФ да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, но с писма от 14.04.2020г. са получили отказ.

Не е спорно, че първоначалният ищец Л. С. В. е починал и е оставил като законни наследници С. А. В.- съпруга и М. Л. С. - дъщеря.

След постановяване на решението от СОС е починал ищецът И. С. В., който е заместен в хода на процеса от Л. И. С. и Г. И. С. негови синове.

От допусната автотехническа експертиза се установява мястото на 4 настъпване на удара, механизма на произшествието и причините за настъпването му. След изслушването на свидетелят Р. вещото лице е заявило, че не променя вече даденото заключение.

Медицинската експертиза е посочила, уврежданията, довели до смъртта на С. В.. Той е претърпял прегазване на главата от автомобил и те са получени при ПТП. Вещото лице е посочило, че той е бил в тежка степен на алкохолно опИ.е. От проведеното газхроматографско изследване на проба на кръвта взета от трупа му по време на аутопсията е, че той е имал наличие на етилов алкохол от 3 промила.

Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни и неоспорени от страните. В съдебно заседание вещите лица са ги допълнили.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите Б., сестра на С. А. В., И. В. син на първи братовчед на С.

В. и И. В., снаха на С. В. – живее с Н. В., знаят за настъпилия на ***г. пътен инцидент, при който е починал С.. Излагат впечатления за това, как ищците са приели смъртта му, какви са били взаимоотношенията помежду им.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство с някой от ищците, но ги намира за убедителни и достоверни.

Свидетелят Н. Р. е очевидец на ПТП и излага възприятията си за това как то е настъпило.

Съдът кредитира показанията като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излага. Те не влизат в противоречие със събраните доказателства.

СОС е уважил исковете частично като е приложил чл.51, ал.2 от ЗЗД и приел съпричиняване от страна на С. В. в обем от 50%.

Решението е влязло в сила в частта, в която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени над 140 000лв. до 200 000лв.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно обжалване са обективно и субективно 5 съединени искове по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1 ,т.1 от КЗ .

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а относно правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първоинстанционното допустимо. решение в обжалваната част е валидно и

Предвидена е възможност

Гаранционният фонд да изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на страната и е причинено от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Предпоставка за предявяване на иск пред съда за вредите е пострадалият да е поискал обезщетение пред Гаранционния фонд при условията на чл.380 и чл.496 от КЗ и той да му е отказал или увреденият не е бил съгласен с размера му. Това обуславя допустимостта на иска, предявен от пострадалия спрямо ГФ, тъй като изтичането на тримесечния срок е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правата му пред съда, предвидена в специален закон. От доказателствата по делото се установява, че ищците са поискали от ответника изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но той им е отказал. Фактическият състав, при осъществяването на който, ГФ отговаря, обуславя неговата пасивна материалноправна легитимация по възникналото правоотношение от деликт. Той е носителят на задължението да обезщети имащите право на обезщетение лица. Отговорността на Гаранционния фонд произтича от закона, а не от договор. Тя се ангажира при наличието на предпоставките, предвидени в КЗ.

Основателността на иска е обусловена от наличието и на предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и причинна връзка между тях, вина. По наличието им не се спори.

Въззивният съд, с оглед посоченото в жалбата, следва да се произнесе по размера на обезщетението за неимуществени вреди и обема на съпричиняване на вредите от страна на починалия С. В..