Определение № 4473 от 30.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4473 гр. Варна, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Частно гражданско дело № 20253100102093 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 257 във вр. чл. 255 от ГПК.

Образувано е по подадена от М. Б. К. с ЕГН ********** молба за определяне на срок при бавност за произнасяне по депозирана на 24.04.2025 г. молба за изменение на решението по гр.д. № 14682/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 42-ри състав, в частта за разноските.

В молбата се съдържат оплаквания за липса на произнасяне по посочената молба, въпреки нарочното искане за това, с което страната повторно е сезирала съда на 15.08.2025 г., както и за липса на връчени съдебни книжа по делото във връзка с тези искания.

Съгласно приложено становище по чл. 255, ал. 2 от ГПК на съдията – докладчик страната не е уточнила искането си по чл. 248 ГПК, въпреки дадената й възможност за това, поради което с разпореждане № 22123/15.08.2025 г. съдът е приел, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, че не е сезиран с такова искане и не дължи произнасяне по него. Посочено е още, че ищцата е неоткриваема на сочените от нея адреси и във връзка с връчването на съдебни книжа е приложена нормата на чл. 41, ал. 2 от ГПК.

След като се запозна с молбата и с материалите по изисканото гр.д.

№ 14682/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, съдът намира следното:

Производството по гр.д. № 14682/2022 г. по описа на Районен съд – Варна е приключило с решение № 477/11.02.2025 г., с което е уважен предявеният от М. Б. К. против П. И. С. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК. С решението не са присъдени разноски на страните, като в мотивите е прието, че такива не се дължат.

Препис от решението е изпратено на ищцата М. Б. К. по постоянния й адрес на 12.02.2025 г. Съобщението е върнато в цялост, ведно с отбелязване, че търсеното лице не е открито на адреса при извършените посещения на посочени в разписката дати.

След извършени служебни справки в НБДН относно адресната регистрация на ищцата, с разпореждане № 12323/24.03.2025 г. е постановено препис от решението да се връчи на друг неин адрес, посочен от нея в 1 депозирана по делото молба вх. № 6690/23.01.2025 г., който съвпада и с регистрирания настоящ адрес на лицето. В изпълнение на разпореждането, на 25.03.2025 г. е изпратено второ съобщение до ищцата по настоящия й адрес.

Преди връщане на съобщението съдът е сезиран с молба вх. № 36889/24.04.2025 г., подадена от ищцата М. К., с която е отправено искане за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на такива в нейна полза в размер на 3 300 лв. Към молбата е приложен и списък на разноски, както и разписки за заплатено адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 17226/28.04.2025 г. съдът е дал указания на ищцата да представи доказателства, респективно да наведе твърдения за спазване на срока за депозиране на молбата, като съобрази разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съгласно която „в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските“. В разпореждането липсва определен срок за поправката, но се съдържа предупреждение, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок, процесуалното действие ще се счита за неизвършено, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК.

Второто съобщение от 25.03.2025 г. за постановеното решение по делото, изпратено по настоящия адрес на ищцата, отново е върнато в цялост и с разпореждане № 18049/02.05.2025 г. съдът е постановил залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК по постоянния й адрес.

Върнато в цялост е и съобщение от 28.04.2025 г., изпратено по постоянния адрес на ищцата, съдържащо указанията, дадени с разпореждане № 17226/28.04.2025 г. С обективирано върху съобщението разпореждане от 10.06.2025 г. съдът е приел, че ищцата се счита редовно уведомена за разпореждането на 07.06.2025 г., на основание чл. 41, ал. 1 от ГПК.

На същото основание с разпореждане от 21.06.2025 г. съдът е приел за редовно връчването и на изпратеното до ищцата (трето) съобщение от 05.05.2025 г., ведно с препис от решението по делото.

На 15.08.2025 г. ищцата е подала молба вх. № 71224/15.08.2025 г. за определяне за на срок при бавност за произнасяне по молбата от 24.04.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските.

С разпореждане № 33123/15.08.2025 г. съдът е указал на страната в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни искането си за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, като съобрази обстоятелството, че делото е изпратено на Окръжен съд – Варна по компетентност (предвид постъпилата въззивна жалба) и съдът, с оглед неизпълнение на страната на дадените указания (по постъпилата молба по чл. 248 ГПК), е приел, че не е сезиран с такава, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК. В разпореждането се съдържа и предупреждение, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок, процесуалното действие ще се счита за неизвършено, на основание чл. 101, ал.

3 от ГПК.

Съдията-докладчик е приложил така указаните на страната неблагоприятни последици, доколкото по делото няма данни да са предприети процесуални действия по чл. 255, ал. 2 или чл. 256 ГПК по предходната молба за бавност вх. № 71224/15.08.2025 г.

Липсва произнасяне и по молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 36889/24.04.2025 г., като такова не е дължимо според становището на съдията2 докладчик по разглежданата (втора) молба за бавност, отново по арг. от чл.

101, ал. 3 ГПК – тъй като не са изпълнени указанията, дадени с разпореждане № 17226/28.04.2025 г., във връзка със спазване на срока за сезиране на съда по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Посоченият ред на чл. 101 ГПК е приложим за отстраняване на допуснати нередовности на процесуалните действия на страните, докато спазването на срока за извършване на тези действия касае допустимостта, а не редовността им – чл. 64, ал. 1 ГПК. По арг. от чл. 7, ал. 1 ГПК за допустимостта на действията, сред които и подаването на молбата по чл. 248 ГПК, в т.ч. и за срочността им, съдът следи служебно, и е длъжен да се произнесе по тях с нарочно определение, дори при извод за пропуснат срок.

В случая с разпореждане от 21.06.2025 г. съдът е приел, че постановеното решение е редовно връчено на ищцата, респ. е започнал да тече и срокът за обжалването му по чл. 259, ал. 1 ГПК, както и срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за депозиране на искането за изменението или допълване в частта за разноските. Тогава съдът е могъл и е следвало да разгледа молбата вх. № 36889/24.04.2025 г., като извърши преценка за допустимостта й и предприеме съответни процесуални действия, съобразно тази преценка - да постанови определение за оставяне на молбата без разглеждане (ако прецени, че е недопустима) или да разпореди връчването на препис за отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК и, след постъпване на такъв или изтичане на едноседмичния срок, да се произнесе по основателността на молбата с определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК (при положителен извод за допустимост). Физическата липса на делото поради изпращането му по компетентност на въззивния съд във връзка с постъпила въззивна жалба (изпратено на 12.08.2025 г.), не препятства съдията – докладчик да разгледа молбата по чл. 248 ГПК, при необходимост и след изискване на делото от съответния съд.

В случая това не е сторено, вкл. и след като съдът е бил сезиран с предходна молба за бавност с вх. № 71224/15.08.2025 г., която не е администрирана.

Налице е необосновано забавяне, поради което и на основание чл. 257, ал. 2, предл. първо от ГПК следва да бъде определен срок за извършване на дължимите процесуални действия по разглеждане на молбата и произнасяне по нея.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ двуседмичен срок от връщане на преписката в Районен съд-Варна за разглеждане на постъпилата по гр.д. № 14682/2022 г. по описа на Районен съд – Варна молба вх. № 36889/24.04.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение № 477/11.02.2025 г. в частта за разноските, чрез извършване на дължимата проверка относно допустимостта на молбата и предприемане на последващи процесуални действия по администриране и/или произнасяне по нея, съобразно направената преценка, на основание чл. 257, ал. 2, предл. първо от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4