Решение № 116 от 09.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100505192 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца ЗАД „А.“ АД срещу решение № 3133 от 22.02.2024 г., постановено по гр. дело № 31920/2023 г. по описа на СРС, 72 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 606,34 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Защитено имущество и индустриален пожар“ за вреди на климатична система в резултат на прекъсване на електрозахранването на 12.07.2017 г. на обект „Почивна станция“ в гр. Монтана, м. Пръчов дол, кв. Мала кутловица, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 21.09.2022 г., до изплащането й, както и за сумата от 184,77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периодa от 20.09.2019 г. до 20.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51309/2022 г. по описа на СРС, 72 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните 1 правила и необоснованост, като въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства несъмнено се доказва неизпълнение на договорното задължение на ответника да обезпечи сигурността, непрекъснатостта и качеството на доставяната ел. енергия, в причинна връзка с което са претърпени имуществени вреди от застрахованото лице. Намира, че по делото се доказва изплащане на застрахователно обезщетение за документираните вреди, след което в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платената сума срещу виновния причинител на вредата – ответното дружество. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не подава отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но при определена неправилна правна квалификация на иска за главница. Въззивният съд намира, че предявеният иск за сумата от 606,34 лв. следва да се квалифицира по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за причинени вреди върху застраховано при ищеца имущество от виновно поведение на ответника вследствие на прекъсване на електрозахранването от енергийните съоръжения, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (понастоящем „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД), като предвид обстоятелството, че ответното дружество е лицензиран оператор на електроразпределителната мрежа на територията на гр. Монтана, то е налице облигационно правоотношение между него и потребителите на ел. енергия. Следователно, твърди се наличието на регресно вземане срещу причинителя на вредата, произтичаща от договорно неизпълнение, а не от непозволено увреждане (в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, каквато квалификация е посочена в обжалваното решение, както и в определението на първоинстанционния съд по чл. 140 ГПК, допълнено в открито съдебно заседание от 08.11.2023 г.), като в този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

Правомощие на съда е да съобрази изложените в исковата молба обстоятелства и твърдения и да ги подведе под приложимата правна норма, като посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда. В този смисъл твърдението на ищеца, че отговорността на ответника е деликтна, представлява правен довод, който не задължава съда да квалифицира 2 претенцията по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, доколкото от изложените ясни фактически твърдения е видно, че се касае до договорно неизпълнение на обществения доставчик на ел. енергия – договорът между него и потребителите на електрическа енергия възниква по силата на закона и при приложими публични общи условия, като прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона (чл.

122 – 124 ЗЕ) и в общите условия, представлява неизпълнение на договора. Ето защо исковата молба изначално не е била нередовна – изложените в нея фактически твърдения са ясни и непротиворечиви, поради което указанията на първоинстанционния съд, съдържащи се в определение от 13.09.2023 г., са недължимо дадени. Уточненията на ищеца в молба от 02.10.2023 г. също не обуславят деликтна отговорност на ответника – твърди се такава поради липса на облигационно правоотношение между електроразпределителното и застрахователното дружество, каквото несъмнено не съществува, но това не води до квалифициране на отговорността на ответника като извъндоговорна, тъй като не са изложени твърдения за осъществен деликт спрямо пострадалото лице. Описаната причина за застрахователното събитие е неоснователното прекъсване на електрозахранването, което е увредило застрахованото имущество на потребителя на ел. енергия в нарушение на договорните задължения на електроразпределителното предприятие, а не в нарушение на общата забрана да не се вреди другиму.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че се касае за иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Погрешната правна квалификация не води до недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск не е правната му квалификация, а фактите, на които се основава и които в случая са били прецени и обсъдени от първоинстанционния съд. СРС е съобразил твърдените и доказани по делото факти, но е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е възприел дадената от ищеца правна квалификация и погрешно е подвел исковата претенция под нормата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, а при липса на деликтно поведение е отхвърлил иска. В случая не е допуснато нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, като при съобразяване на идентични фактически обстоятелства въззивният съд следва да отстрани процесуалното нарушение и при определената вярна правна квалификация да прецени налице ли са всички предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника, произтичаща от договорното му неизпълнение.

За възникване на регресното вземане по предявения главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и в следствие на неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника (за доставка на електрическа енергия в съответствие с 3 изискванията за качество и безопасност, за обезпечаване сигурността на електроснабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия, както и за съхраняването на собствеността на гражданите) да е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства (застрахователна полица и добавък към нея, уведомление за щета, преводно нареждане) се установява, че към датата на застрахователното събитие – 12.07.2017 г., е съществувало валидно правоотношение по имуществена застраховка „Защитено имущество и индустриален пожар“ между ищеца и собственика на увреденото имущество „М.*Х.“ ООД, като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 606,34 лв. за настъпили на посочената дата щети на климатична система „Мултисплит“, марка „Osaka KFR 21 WX2“. Спорни по делото остават обстоятелствата дали застрахователното събитие е настъпило в причинна връзка с договорното неизпълнение на ответника, респ. какъв е размерът на действително претърпените вреди и дали претендираното вземане е погасено по давност.

Страните не спорят, че между ответника и „М.*Х.“ ООД е налице облигационно отношение по договор за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия по отношение на обект – почивна станция, находяща се в гр. Монтана, кв. „Мала Кутловица“, местност „Пръчов дол“. Съгласно разпоредбата на чл. 89 ал. 1, т. 2 ЗЕ ответното дружество, в качеството си на лицензиран оператор на електроразпределителната мрежа на територията на гр. Монтана, осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната ел. енергия, като при нарушаване на тези си задължения, когато е налице неправомерно прекъсване на електроснабдяването, при доставка на ел. енергия в мястото на присъединяване с показатели за качество, несъответстващи на действащата нормативна уредба и при необезпечена безопасна експлоатация на електрически съоръжения, негова собственост, същият носи отговорност за щетите, нанесени на потребителите (арг. чл. 56 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, приложени към отговора на исковата молба).

От констативен протокол, издаден от „Г.“ ЕООД на 21.07.2017 г., се установява, че на посочената дата са извършени оглед и технически проби и измервания на климатична система „Мултисплит“, марка „Osaka KFR 21 WX2“, монтирана в застрахованата почивна станция, собственост на „М.*Х.“ ООД, като е установено, че климатичната система е с повредено електронно управление и изгорял компресорен агрегат поради аномалии с електрозахранването извън допустимите работни граници. В констативен протокол, изготвен на 14.07.2017 г. от представители на ищцовото дружество и на застрахованото юридическо лице, е удостоверено, че на 12.07.2017 г. около 16 ч. е дефектирало външното тяло на климатика, от което е започнал да излиза черен дим. Климатикът е бил изключен от електрозахранването, като е констатирано, че по него има елементи, които са стопени от 4 висока температура и същият не работи.

Описаните констатации се потвърждават от приетото и неоспорено заключение на СТЕ, според което механизмът на настъпилото увреждане е прекъсване на електрозахранването, каквото е удостоверено за процесните дата и обект в писмо на „ЧЕЗ България“ АД (л. 25 от делото на СРС). Вещото лице посочва, че щетите по изгорелия компресорен агрегат на външното тяло на климатичната система се намират в причинно-следствена връзка с аномалия в захранването в случай че се е получило пренапрежение, а данни за такова са налице предвид стопените от висока температура елементи в съоръжението. Експертът изяснява, че е възможно повредите в техниката да настъпят поради продължително ползване и износване на вещта, поради претоварване или прегряване вследствие на неправилно обслужване, но по делото няма данни за подобна неправомерна употреба на инсталацията.

Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcbc865f-251f-47ac-a1be-377a6f239317