Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 03.01.2024, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Административно наказателно дело 281/2023
Вид
Решение № 1
Подписан
03.01.2024
В сила
24.01.2024
Състав
Димитър Стефанов Михайлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№1 гр. П., 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М. Янч. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20233130200281 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на К. Д. Д., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0324-000537 от 21.07.2023 г. на Началника група РУ-П. при ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 /дванадесет/ контролни точки.

С жалбата си въззивника иска отмяна на обжалваното наказателно постановление с оплаквания за незаконосъобразност, като изтъква обширни доводи в тази насока.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят подържа жалбата си.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1

921242 от

10.07.2023 г., е инициирано настоящото административнонаказателно производство, като служители на РУ П. констатирали нарушение на разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата - 10.07.2023 г., в 03,15 часа в гр.П. по път III-208 до кв.“Север“ до бл.1 в посока гр.Тервел въззивника управлявал лек автомобил марка „Ауди 4“ с рег.

№***, с концентрация на алкохол в кръвта установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM-0834. При проверката водачът заявил, че е употребил алкохол /бира/ в 21,00 часа. Издаден му бил талон за медицинско изследване с номер 0176298.

Видно от протокол за извършена експертиза №9-АК от 11.07.2023г., концентацията на алкохол в кръвта е била 0,88 промила етилов алкохол.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Срещу акта не са постъпвали и писмени възражения в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административно наказание съответно глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба № Із -2539 на МВР са му отнети и общо 12 контролни точки.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Актосъставителя, редовно призован не се яви и със съгласието на процесуалния представител на въззивника бе заличен от списъка на лицата за призоваване.

От изготвената по делото експертиза №9-АК се доказва концентрацията на алкохол в кръвта, която е 0,88 промила етилов алкохол.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото писмени доказателства.

2

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния съд.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в обжалваното НП се съдържа пълно описание на нарушението, дата и място на извършването, обстоятелствата при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, Началник група РУ-П. има право да издава НП.

По отношение на възражението, че от обстоятелствената част на обжалваното НП не става ясно, какъв е резултата от проверката с техническото средство, след като водача е бил изпробван за алкохол.

В АУАН е посочено, че след извършената проверка с техническо средство, концентрацията на алкохол в издишани въздух от водача е била 0,83 промила алкохол. Едва след изготвяне на резултата от химическата експертиза става ясно, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е 0,88 промила. Крайният резултат от химическото изследване е описан в НП. Съдът не счита, че с непосочване на резултата от проверката с техническо средство са нарушени правата на въззивника.

Съдът не намира, че е нарушение на процесуалните правила непосочването в НП, че възивника е дал кръв за изследване и резултата който е отчетен е именно от кръвното изследване. В НП е посочен крайният резултата от химическото изследване.

По отношение на възражението, че от протокола за химическо изследване №9-АК не става ясно, какво общо има този резултат с извършената проверка с техническо средство и дали тази експертиза е направена на базата на издадения талон за медицинско изследване, съдът намира същото за неоснователно.

Талонът за медицинско изследване, който е бил издаден на водача е с 3 номер 0176298. От самата експертиза е видно, че изследването е изготвено на базата на този талон. За вземането на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози е бил издаден съответния протокол в който са посочени данните на лицето, индивидуализирано с три имена, ЕГН и номер на документ за самоличност.

По отношение на възражението, че не става ясно на базата на резултата от химическото изследване или на резултата от техническото средство е наложено наказанието, съдът намира и него за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗдвП- Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Установената концентрация на алкохол попада в този обхват и непосочването на точния резултат съдът не намира за нарушение, което да е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В жалбата си, въззивника е оспорил резултата от химическото изследване, като е поискал допускането на повторно изследване в друга лаборатория и друг експерт.

В съдебно заседание направеното искане не беше потвърдено, като от страна на въззивника беше направено искане производството по делото да приключи.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правният извод, че с деянието си, жалбоподателят, управлявайки моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство и химическа експертиза, определящи съдържанието на алкохол в кръвта в стойностите над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда, е осъществил състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, като жалбоподателят е съзнавал обществената опасност на деянието, знаел е за 4 съществуващата забрана да се управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е предприел управлението на МПС в нарушение на посочената разпоредба.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание за това нарушение е с фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта относно санкциите. Не се констатира нарушаване на разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021

Правилно на основание Наредба № Із-2539 на МВР, в приложимата й редакция, на жалбоподателя са отнети и общо 12 контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В този смисъл НП се явява законосъобразно в тази му част и като такова следва да се потвърди.

По делото от страните не се правят искания за присъждане на разноски

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0324-000537 от 21.07.2023 г. на Началника група РУ-П. при ОД на МВР-Варна, с което на К.

Д. Д., ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 /дванадесет/ контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5