Определение № 85 от 29.02.2024, Районен съд - Девин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Девин, 29.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100244 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 предл. 2 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. С. Ж. П. от АК Пловдив, със служебен адрес: гр. П., пл. С. № *, ет. *, офис ***, като пълномощник на Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Л. № **, ет. *, ап. **, с която моли на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 143 и чл. 144 от АПК, да бъде допълнено Решение № 133 от 07.12.2023г., постановено по ГД № 244/2023г. по описа на Районен съд - Девин, в частта относно разноските, като осъди „К. И.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. Ц. Б. *** № **, етаж М., представлявано от М. Г. А., да заплати на адвокат С. Ж. П. от АК Пловдив, с адрес: гр. П., пл. С. № *, ет. *, офис *** сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение в производството за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък на основание чл. 38, ал. 3, вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.

В молбата твърди, че с отговора на исковата молба на стр. 6 е поискано от адв. С. П. да бъде присъдено от съда адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска помощ на близък, съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно и съобразно материалния интерес на всеки един от тях, както в заповедното производство, така и в исковото производство. С молба от 03.11.2023г. адв. П. отново е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Представен е списък с разноски по чл.

80 ГПК за исковото производство. С договор за правна защита и съдействие в 1 заповедното производство от 06.03.2023г. е предвидено, че по иск за главница с материален интерес от 1200 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ дължимото адв. възнаграждение е 420 лева; по иск за договорна лихва с материален интерес от 432.00 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ дължимото адв. възнаграждение е 400 лева; по иск за законна лихва за забава с материален интерес от 134.50 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ дължимото адв. възнаграждение е 400 лева. Договорено е безплатна адвокатска помощ и съдействие на близък, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. С договор за правна защита и съдействие в исковото производство от 08.08.2023г. е предвидено, че по иск за главница с материален интерес от 1200 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ дължимото адв. възнаграждение е 420 лева; по иск за договорна лихва с материален интерес от 432.00 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ дължимото адв. възнаграждение е 400 лева; по иск за законна лихва за забава с материален интерес от 134.50 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ дължимото адв. възнаграждение е 400 лева. Договорено е безплатна адвокатска помощ и съдействие на близък, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. При това положение както е присъдено адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство на ищцовото дружество „К. И.“ АД за уважената част от исковете, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство на адвокат С. П. за отхвърлената част от исковете в размер на 800 лева.

Отхвърлен е с решението иска за заплащане на сумата от 432.00 лева договорна лихва за периода от 15.12.2021 г. - 15.11.2022г. За него в заповедното производство следва да се определи да бъде заплатено на адв. С.

П. сумата от 400 лв., а за исковото производство следва да се определи да бъде заплатено на адв. С. П. сумата от 400 лв. С решението Районен съд Девин не се е произнесъл по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение от адв. С. П. затова моли, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН да бъде допълнено Решение № 133 от 07.12.2023г., постановено по гр. дело № 244/2023г. по описа на Районен съд - Девин, в частта относно разноските, като осъди „К. И.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. Ц. Б. *** № **, етаж М., представлявано от М. Г. А., да заплати на адв. С. Ж. П. от АК - Пловдив, с адрес: гр. П., пл. С. № *, ет. *, офис *** 2 сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение в производството за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък на основание чл. 38, ал. 3, вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.

С Разпореждане № 938/21.12.2023г. препис от молбата е изпратена на насрещната страна, с указание, че могат да представят писмен отговор в едноседмичен срок, считано от съобщението.

Съобщението е получено от насрещната страна на 28.12.2023г. по електронен път.

На 03.01.2024 г е постъпило становище от „К. И.” АД, ЕИК:

*********, представлявано от изпълнителен директор М. Г. А., чрез адв. С.

М., със съдебен адрес за призоваване: град С., бул. Ц. Б. *** № **, ет. М., с която моли съда да остави депозираната молба без уважение като излага съображения, че съгласно чл. 38. (1) от Закона за Адвокатурата, който гласи:

„Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица, 3. роднини, близки или на друг юрист”.

Съгласно формираната с Определение № 163/13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/2016г. на I ГО на ВКС задължителна практика по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. Видно от приложените доказателства в кориците на делото процесуалният представител не е ангажирал никакви доказателства за обстоятелствата въз основа на които твърди, че е предоставил безплатна правна помощ на ответницата. С оглед непредставянето на такива доказателства, счита, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА. Считат, че претендираните разноски в размер на 800.00 лв. са прекомерни. От тяхна страна своевременно е направено възражение за прекомерност на разноските, претендирани от процесуалният представител на ответника, тъй като делото не се отличава с такава фактическа и правна сложност, която да предполага този размер на хонорара. Преценката за правната и фактическа сложност на дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените 3 процесуални действия. Счита, че направеното искане за присъждане на разноски по провелото се заповедно производство е напълно неоснователно.

Както се приема в Определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018 на ВКС, I т.о. не следва да се присъждат разноски за мотивиране на възражение по чл. 414 ГПК. Същото не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което производство длъжникът следва да изчерпа възраженията си за неоснователност на иска. Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на възражение по чл.414 ГПК, не е сред предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези за заплащане на възнаграждение. Заповедното производство е формално и започва с отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й. Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1 ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е. Тъй като длъжникът противопоставя именно правото си на мотивиране на възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде упражнявано без злоупотреба /чл.З ГПК/.

Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си. То е само формална предпоставка без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Счита, че в случай, че уважи депозираната молба по реда на чл. 248, адвокатският хонорар следва да е един, съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. и с отхвърлената част. В случай, че уважи искането на адв. П., моли да го задължи да предостави по делото банкова сметка или способ, по който да му бъде заплатен адвокатския хонорар, като им бъде указан подходящ за това срок.

С оглед гореизложеното, моли да остави без уважение депозираната молба. Алтернативно, в случай, че я намери за основателна, то моли да 4 намали размера на претендираното възнаграждение

Съдът прие, че молбата по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК за изменение на решението в частта на разноските е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са материалноправни, поради което приложими са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови), регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие (Определение № 693/5.12.2019 г. на ВКС по т.д.№ 827/2019 г., ІІ т. о.).

При постановяване на Решение № 133/07.12.2023г. по гр.д. № 244/2023г. по описа на ДвРС съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 834.00 лева разноски, от които по настоящото производство - 451.00 лева и 383.00 лева по ч. гр. дело № 158/2023 г. по описа на Районен съд Девин, съгласно списък за разноски /л. 64 по делото/. В мотивите на решението си, съдът е приел, че ищеца е направил разноски в общ размер от 1100.86 лева, от които в заповедното производство – 505.00 лева, от които 25.00 лева - държавна такса и 480.00 лева- адвокатско възнаграждение; в настоящото производство разноски 595.86 лева, от които – 65.86 лв. държавна такса и 530.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Ответницата е представила списък за разноски /л.96 по делата/ в размер на 1220.00 лева, представляващи три адвокатски възнаграждения, пълномощникът й – адв. П. предявил молба за допълване на Решение № 133 от 07.12.2023г., постановено по ГД № 244/2023г. по описа на Районен съд Девин, в частта относно разноските, като се осъди ищеца да заплати на ответницата сумата от 800 лева представляваща адвокатско възнаграждение в производството за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък на основание чл. 38, ал. 3, вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.

Искът е предявен за сумата в общ размер на 2838.00 лева, а е уважен за сумата в общ размер на 2406.00 лева.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от 5 иска, следва да се осъди ищцовото дружество да заплати на адв. С. П. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените разноски и след като такива разноски се присъждат съгласно чл.