Решение № 1593 от 31.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110120055 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „........“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от ........ - изпълнителен директор, Д. ......, като банката се представлява съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, като правоприемник по смисъла на чл.227 от ГПК на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от ..........., в качеството му на изпълнителен директор и член на Съвета на директорите чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 204915054, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Д. Д против Ж. П. К., ЕГН **********, с адрес - град С.

Ищецът твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 66922/2019 г. по описа на Районен съд - София, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 66922/2019 по описа на Районен съд - София заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Сочи се, че с оглед на чл. 415 ГПК е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски револвиращ кредит № САКЛ-16270710 в общ размер на 2343.38 лева, от които 2020.45 лева - главница по договора за кредит, 218.12 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г., 104.81 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 09.05.2019 до 11.11.2019, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че договор за револвиращ потребителски кредит САКО-16270710 , сключен на 20.08.2018 г.

1

Твърди се, че с договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора начин.

Сочи се, че настъпването на последиците от сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие -използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Твърди се, че се касае за отлагателно условие, при сбъдването на което възникват задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата.

Твърди се, че усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. Сочи се, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следва от същността му на реален договор.

Твърди се, че процесния договор за револвиращ потребителски кредит САКЛ16270710 е сключен на 20.08.2018 г. с първата трансакция по кредитната карта. След активация на картата кредитополучателят може да я използва само лично като е длъжен да пази в тайна своя ПИН. Сочи се, че след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Твърди се, че ищецът е издал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца и че след издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита. Сочи се още, че не се изготвя погасителен план по договорите за кредит от отворен тип и че същият се погасява без погасителен план.

Твърди се, че дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. Сочи се, че при настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото, закрепено в чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че длъжникът изпада в забава и без покана, като се навеждат доводи, че въпреки това ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 13.05.2019 г.

Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на Ж. П. К. е в общ размер на 2343.38 лева, като на 01.12.2018 кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана и от ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -София.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор САКО-16270710, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 66922/2019 по описа на Районен съд - София, а именно:

2020.45 лева - главница по договора за кредит, 218.12 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г., 104.81 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 09.05.2019 до 11.11.2019, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 21.11.2019 година до окончателното изплащане на вземането.

Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде 2 отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се моли съдът да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна, като постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца 2020.45 лева - главница по договора за кредит, 218.12 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г., 104.81 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 09.05.2019 до 11.11.2019, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2019 година до окончателното изплащане на вземането.

С отговора на исковата молба ответникът изцяло оспорва предявеният иск както по размер, така и по основание. Счита същият за недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Ищецът доказа, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 66922/2019г. по описа на СРС, 143 с-в. В заповедното производство се доказа, че е била издадена заповед за изпълнение от 30.11.2019г. за процесните вземания. Заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск в едномесечен срок иск по чл. 422,ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Доказа се, че в срок е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, което и условие е обуславя допустимостта на настоящото производство.

Доказа се, че между страните е бил сключен Договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-16270710, сключен на 6.07.2018 г.

Установява се от съдържанието на договора, че между страните е уговорено, че договорът за кредит ще произведе действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указания от кредитора начин. В този смисъл от допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът – кредитополучател е на 20.08.2018 година е извършил първата трансакция по кредитната карта.

Пак от заключението на вещото лице съдът приема за доказано, че за времето от 20.08.2018 г. до 04.09.2018 г. притежателят на кредитната карта е изтеглил на АТМ и чрез превод по своя банкова сметка сумата от 1964,00 лв.

С оглед на горното се доказва, че след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Съдът приема за доказано, че кредитът е станал изцяло изискуем на 20.7.2022 година – в хода на процеса, поради което не се следва да изследва настъпването на предсрочна изискуемост, която от доказателствата по делото се установява, че е настъпила на 13.05.2019 година.

От заключението по съдебно – счетоводната експертиза и анализа на писмените доказателства съдът приема за доказано, че непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на Ж. П. К. е в общ размер на 2343.38 лева, като на 01.12.2018 кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана и от ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -София.

В хода на процеса – след образуване на заповедното производство е настъпило 3 правоприемство между заявителя пред заповедния съд – „БНП Париба ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон България, ЕИК 204915054 и ищеца „........“ АД, ЕИК 000694749.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща задължение по револвиращ кредит - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.430, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за възнаградителна лихва - правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430, ал.2 от Търговския закон;

- по иска за мораторна лихва - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.85 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение до окончателното изплащане на вземането - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

По същество

С оглед на факта, че по делото не е налице спор дали е сключен процесния договор или не, то съдът счита че страните са запознати със съществуващото между тях облигационно правоотношение. Не се спори и по отношение на факта на получаване на процесната сума, като въз основа на извършената констатация се прави обоснован извод за надлежното и предоставяне от ищеца по делото, доколкото договорът за заем е реален такъв.

С оглед и на факта, че по делото не се събраха доказателства, че ответникът е извършил плащане на процесните суми, а платените в размер на общо 240,00 лева са били повторно усвоени с оглед характера на кредита се установява, че за него е възникнало задължението да върне усвоения размер на кредита.

Съдът приема за неоснователни заявените възражения с отговора на исковата молба относно неоснователност и недоказаност на исковите претенции..

В казуса не се спори и се установява, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.