Решение № 417 от 03.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Перник, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Л. Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720107445 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 – 344 от ГПК по иск с правна квалификация чл. 34 от ЗС.

Образувано е по искова молба, предявена от К. Е. К., ЕГН ********** от с.

********, общ. *********, обл. *******,ул.******** №** против Д. С. М., ЕГН ********** от гр. ****, общ. ****, обл. Перник, ул. ********** №*, Л.

П. Н., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. **-** №*, И. П. Н., ЕГН ********** от гр. ****, ул. *********** №** и А. П. Н., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. **-** №*.

Ищецът твърди, че заедно с ответниците са съсобственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *******.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

Перник, кв. *********, ул. **-** №*, с площ от 430 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 1573, кв. 7, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор № *******.***.***, ПИ с идентификатор № *******.***.***, ПИ с идентификатор № *******.***.***., ПИ с идентификатор № *******.***.***., ПИ с идентификатор № ********.***.***., ПИ с идентификатор № *******.***.***, заедно с разположената в недвижимия имот сграда с идентификатор № *******.***.***.1 по КККР, одобрени със заповед № 18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 50.00 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата 0, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна.

Ищецът сочи, че е придобил правото си на собственост върху 1 съсобствените имоти по силата на два договора за покупко-продажба и един договор за дарение. Излага, че с договор за дарение, сключен на 27.02.2025 г. с П.Н.Н., обективиран в НА № 91, том І, рег. № ***, нот. д. № **/**** г. по описа на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие ПРС е придобил 2/12 ид. ч. от поземления имот и построената в него сграда. Поддържа, че с договори за покупко-продажба, сключени на 27.02.2025 г. с П.Н.Н. и с М. П.

Н., обективирани съответно в НА № 93, том І, рег. № ***, нот. д. № **/**** г. на нотариус рег. № *** на НК, с район на действие ПРС и в НА № 92, том І, рег. № ***, нот. д. № **/***** г. по описа на нотариус рег. № *** на НК, с район на действие ПРС е придобил в собственост респективно 5/12 ид. ч. и 1/12 ид. ч. от недвижимия имот и построената в него сграда.

Ищецът твърди, че ответниците Д. М., Л. Н., И. Н. и А. Н. и неговият праводател П.Н.Н. са наследници по закон на С.Д. Н. – майка на първите три и съпруга на последния, починала на 08.04.2024 г. в гр. Перник, за което е съставен акт за смърт № ****/**.**.**** г.

Сочи, че делбените недвижими имоти са придобити с договор за покупкопродажба, сключен от наследодателката – С. Н. по време на брака и с П.Н., за който е съставен НА № 98, том ІІ, рег. № 6039, нот. д. № 266/2004 г. Излага, че независимо, че купувач по възмездната прехвърлителна сделка е само наследодателката, то делбените имоти са придобити от нея и съпруга и в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи, че след смъртта и, нейният съпруг – П.Н. е станал собственик по силата на прекратената съпружеска имуществена общност и наследственото правоотношение на общо 7/12 ид. ч., които в последствие му е прехвърлил с договор за дарение и договор за покупко-продажба. Поддържа, че останалите наследници – Д. М., И. Н., А. Н. и М. П. са придобили по силата на наследственото правоотношение по 1/12 ид. ч. от имотите. Излага, че наследницата М. П. му е прехвърлила с договор за покупко-продажба своята 1/12 ид. ч. от недвижимите имоти.

Твърди, че в резултат на прехвърлителните сделки и наследственото правоотношение той е станал собственик на 8/12 ид. ч. от делбените недвижими имоти, а всеки от ответниците на по 1/12 ид. ч. от тях. Искането към съда е да допусне до делба процесните недвижими имоти – ПИ и построена в него сграда при делбени части, както следва: 8/12 ид. ч. за ищеца и по 1/12 ид. ч. – за всяка от ответниците.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор, подписан от всички ответници. В отговора се признават фактите, изложени в исковата молба. Сочи се, че ответниците са съсобственици на делбените имоти при посочените в исковата молба делбени части.

Иска се поземленият имот и построената в него сграда да бъдат допуснати до делба. Излага се, че същите са неподеляеми и единственият възможен начин за извършване на делбата е изнасянето на публична продан. Излага се, че към настоящия момент ответницата Л. Н. живее в имота и се прави искане същият да и бъда възложен в дял, като дяловете на останалите съсобственици бъдат уравнени с пари.

С Определение № 910/18.03.2026 г. съдът е приел за разглеждане искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК на ищеца за разпределяне ползването на делбения имот между съделителите и определяне в негова полза на обезщетение за неползването на същия, считано от постановяване на решението по първата 2 фаза на делбата до окончателното извършване.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Л. Т., поддържа исковата молба и искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК по изложени в хода на производството съображения. Моли съда да уважи иска така както е предявен и да присъди в полза на ищеца обезщетение за неползване на частта му от делбения имот в размер на 200 евро месечно, считано от постановяване на съдебното решение до приключване на делбеното производство.

В съдебно заседание ответниците, представлявани от пълномощника им адв. И. Я., поддържат отговора. Оспорват искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като твърдят, че съделителката Л. Н. ползва сграда, разположена в делбения недвижим имот, която не е предмет на делбата, както и че ищецът никога не е бил възпрепятстван да ползва останалата част от дворното място и делбената сграда. Искането към съда е да уважи иска за делба на съсобствените имоти и да отхвърли искането за присъждане на обезщетение.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, установи следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес.

Разгледан по същество е основателен.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **,том **,рег.№****, дело № 266/2004 г. по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 02.06.2004 г. със С.Н.А и М.В. П., С.Д. Н. е придобила в собственост поземлен имот представляващ дворно място с площ от 451 кв. м., находящо се в строителните граници на гр. Перник, квартал *********, ул. **** №* и означено по скицата като имот с планоснимачен номер 1573, кв. 7 по кадастралния план на град Перник – „*********“, утвърден със заповед № 1904/24.12.1986 г., заедно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, при граници на поземления имот: от североизток – улица, от югоизток – имот с планоснимачен номер 1570, от югозапад – имот с планоснимачен номер 1572, от северозапад – имот с планоснимачен номер 1574.

От приложените скица на поземлен имот № **-*******-**.**.**** и скица на сграда № 15-86923-20.01.2025 г. се установява, че имотът предмет на договора за покупко-продажба е идентичен с поземлен имот с идентификатор *******.***.*** и построената в него жилищна сграда с идентификатор *******.***.***.1 по КККР на гр. Перник, одобрени с Заповед № РД-1891/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.

От извършените два броя справки в НБД „Население“ се установява, че С.Д.

Н. е била в граждански брак с П.Н.Н., сключен на 13.12.1991 г. в гр. ****, за което е съставен акт за граждански брак № 21/13.12.1991 г., който е прекратен със смъртта на съпругата, настъпила на 08.04.2024 г. в гр. Перник, за което е съставен акт за смърт № ***/**.**.**** г.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 24/ГРС2887/12.04.2024 г. се установява, че С.Д. Н. е оставила за свои наследници:

П.Н.Н. – съпруг и Д. С. М., Л. П. Н., И. П. Н., М. П. Н. и А. П. Н. – дъщери.

С исковата молба са представени нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том 1, рег. № ***, дело № 86/2025 г. и нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имот № 92, том 1, рег. № ***, дело № 3

**/***** г. и № 93, том 1, рег. № ***, дело № **/**** г., всички на нотариус с район на действие Районен съд – Перник, рег. № 732 на НК. От тях се установява, че ищецът е придобил по силата на договор за дарение, сключен на 27.02.2025 г. с наследника П.Н.Н., 2/12 ид. ч. от делбения имот и от построената в него жилищна сграда и по силата на договори за покупкопродажба, сключени със същия наследник на 27.02.2025 г. и с наследницата М.

П. Н. на 27.02.2025 г. общо 6/12 ид. ч. от същия недвижим имот и от жилищната сграда в него.

По делото е приета-съдебно техническа и оценителна експретиза, която съдът кредитира изцяло като обективна, пълна и обоснована, дадена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит. От нея се установява, че делбеният имот с идентификатор *******.***.*** е с площ от 430 кв. м., като ползването му може да бъде разпределено между ищеца от една страна и общо ответниците – от друга. Сградата, предмет на делбата, с идентификатор *******.***.***.1 е с площ от 50 кв. м. в лошо състояние и не може да бъде ползвана съвместно от всички съделители. Вещото лице е дало отговор, че месечната пазарна цена за наем на недвижимия имот и той е в размер на 50 евро за дворното място и на 70 евро за постройката. Посочило е, че в имота е изградена и друга сграда, която не е предмет на делбата и не е отразена в КККР на гр. Перник и с площ 56 кв. м., която е в състояние годно за използване.

При така констатираните факти, съдът намира от правна страна следното:

С предявяването на иска, предмет на делото, ищецът е упражнила правото си по чл. 34, ал. 1 от ЗС да иска делба на съсобствения с ответниците недвижим имот, ведно с построената в него жилищна сграда.

Последните са придобити от наследодателката на ответниците С.Д. Н. на възмездно правно основание по време на брака и с П.Н.Н., поради което по силата на чл. 19 от СК /отм., ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./ са станали обща собственост на съпрузите.

Със смъртта на С. Н., настъпила на 12.04.2024 г. на основание чл. 27, ал. 1 от СК съпружеската имуществена общност е прекратена и преживелият я съпруг съгласно чл. 28 от СК е получил ½ ид. ч. от делбените недвижими имоти.

Като наследници на С. Н. и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът и всяка от нейните пет дъщери са получили в собственост по силата на наследственото правоотношение по 1/12 ид. ч. от дворното място и построената в него жилищни сграда.

Наследниците П.Н. и М. Н. са прехвърлили своите части в съсобствеността, съответно 7/12 ид. ч. и 1/12 ид. ч. с договори за дарение и за покупко-продажба на ищеца К. К.. По силата на транслативните сделки той е станал собственик на общо 8/12 ид. ч. от делбените имоти.

Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи, като се допусне делба на недвижимия имот и построената в него жилищна сграда при дялове 8/12 ид. ч. за ищеца и по 1/12 ид. ч. за всяка от ответниците.

Ищецът е заявил искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК относно ползването на делбените имоти, като е поискал ответниците Л. Н. и А. Н. да му заплащат обезщетение в размер на по 200 евро месечно за лишаването му от право да ползва недвижимия имот.

С определение № 910/18.03.2026 г. съдът е приел за безспорно между 4 страните, че процесните недвижими имоти се ползват от съделителката Л. П.

Н..

При доказтелствена тежест на ищеца той не е установил те да се ползват и от другата съделителка А. Н., затова претенцията заявена срещу нея следва да се остави без уважение.