Решение № 214 от 20.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 214 гр.

Пловдив, 20 декември 2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА с участието на секретаря Стефка

Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 355/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А.И. против решение № 137/18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 400/2018 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго, с което да уважи предявения от него против ответницата иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Ш.Б., в който тя се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от А.М.И. против Ш.Р.Б. иск по чл. 30, ал.

1 от СК. Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като по време на брака им заедно са полагали грижи за домакинството и сина им, живеели в едно домакинство с неговите родители и брат му, които им помагали много, самият той работил през цялото време и имал добри доходи, а ответницата работила епизодично и обикновено получавала минимална работна заплата, купили апартамент и спестили около 40 000 евро, които вложили в банка, първоначално на негово име, а впоследствие на името на ответницата, като понастоящем този влог е на стойност 43 511,04 евро. Във въззивното производство поддържа становище, че той има изключителен принос при придобиване на средствата по този влог чрез спестени негови лични средства и доходи и такива, предоставени му от негови близки, а съпругата му няма принос при придобиване на вложените средства, тъй като не е имала през годините достатъчно доходи, с които да участва в тяхното спестяване, поради това, че е получавала минимална работна заплата. Доколкото по силата на действащия Семеен кодекс паричните средства по влога са притежание на съпруга-титуляр на сметката, а ищецът има основен и единствен принос за тяхното придобиване, изразяващ се в получаваното през годините на добро трудово възнаграждение и солидна финансова помощ от родителите му, И. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 43 511,04 евро, с левова равностойност от 85 100,20 лв., представляваща налична сума по открит по време на брака им банков депозит във валута на името на Ш.Б. в „Ю“ АД – С – Р. О.Х. Претендира разноски.

Ответницата Ш.Б. оспорва иска като недопустим, както и като неоснователен и недоказан и моли съда да го остави без разглеждане, а ако съдът не възприеме това становище, да го отхвърли. Твърди, че е полагала грижи за домакинството, грижела се за сина на страните, а впоследствие и работила на две места, като нейните родители също помагали на семейството през годините. Претендира разноски.

С обжалваното решение е отхвърлен искът и А.И. е осъден да заплати на Ш.Б. 3 800 лв. разноски.

Решението е обжалвано от ищеца в пълен обем и в неговата цялост е предмет на въззивното производство.

При сега действащия СК, когато отношенията между съпрузите се уреждат при режим на общност, тя обхваща само придобитите от тях по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права /чл. 21, ал. 1 от СК/, но в нея не се включват придобитите в този период паричните влогове /предвид липсата на изрична разпоредба, аналогична на чл. 19, ал. 1 от СК /отм./, поради което следва да се приеме, че те са лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, като това се отнася и за отношенията, възникнали по заварени бракове /§4, ал. 1 от ПЗРСК/.

В този случай защитата на съпруга, който не е титуляр на влога, но е допринесъл за събиране на паричните средства по него, или твърди, че те са изцяло негова собственост поради негов изключителен принос /каквото е становището на ищеца/, следва да се осъществи по реда на чл. 30 от СК.

Съгласно цитираната разпоредба всеки от съпрузите има право да получи част от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата Б. за недопустимост на иска поради това, че ищецът претендира цялата сума по влога на ответницата като средства, негова лична собственост, а не само на дял от тях.

Както вече беше посочено, според действащия СК паричните влогове са собственост на съпруга, на чието име са открити те, като другият съпруг може да оспори тази собственост с твърдение, че има принос за придобиване на средствата или че те са изцяло негови, като и в двата случая предявеният от него иск следва да е по реда на чл. 30 от СК, а целта е да не се допусне нарушение на основен принцип за забрана на неоснователно обогатяване.

Доколкото в хода на първоинстанционното производство гражданският брак между страните е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, а съдът следва да се съобрази с фактите, настъпили до даване ход на устните състезания, не следва да бъде обсъждано възражението на ответницата, че към датата на предявяване на иска не е била налице допълнителната предпоставка по чл. 30, ал. 1, изр. 2 от СК – ако искът е предявен преди развода, поведението на съпруга, който е придобил имуществото, да поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата, както и доколко тя е свързана с допустимост или с основателност на иска.

С влязло в сила на 09.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1837/ 2018 г. по описа на Хасковския районен съд – І гр.с., е прекратен сключеният на 06.06.1999 г. граждански брак между А.М.И. и Ш.Р.Б., като е утвърдено постигнатото между тях споразумение.

Видно от удостоверение за раждане на Община Х, страните по делото имат син – Д, роден на *** г.

На 15.07.2014 г. по искане на Ш.Б. в „Ю“ АД на нейно име била открита безсрочна спестовна сметка с № .........***на сметка „Лоялен спестител“, по която банката е приела да съхранява и извършва по нареждане на титуляра плащания в границите на наличността по сметката, като начислява основна лихва, предвидена в нейните условия, по която сметка на 13.11.2015 г. са внесени за съхранение 40 000 евро за срок от 12 месеца, а към 25.04.2018 г. наличността по влога вследствие на олихвяване е била 43 511,04 евро, или 85 100,20 лв. /вж. експозиция на клиент на л. 49 от първоинстанционното дело/.

Предвид факта кога и в какъв размер е открит влогът на името на Ш.Б. съдът приема, че вземането на ответницата е придобито по време на брака на страните и е на значителна стойност.

По делото е установено също, че по време на брака си страните са закупили недвижим имот – апартамент в гр. С. З.с площ от 70,16 кв.м., ведно със склад от 2,79 кв.м. и припадащите се части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата 60 906,15 лв. /вж. н.а. № *************************и с район на действие района на С. районен съд/.

Видно от извлечение от сметка в „П.

Б.“ АД – С, А.И. също е имал открит срочен депозит към 13.11.2015 г. в размер на 60 000 лв., който към 14.11.2016 г. в резултат на олихвяване е станал 60 552 лв.

За изясняване на основния спорен въпрос за начина на формиране на средствата по оспорения влог в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Х.И.

/майка на ищеца/ се установява, че след сключване на гражданския брак между страните ищецът винаги е работил, първоначално в „З. Т.“, а след това в „М. И.“, след изтичане на майчинството по отглеждане на детето им Ш. отишла да работи в магазина на Д., младото семейство живеело в къщата на свидетелката и съпруга й, на самостоятелен етаж, но всички се хранели заедно и св. И. заплащала разходите по издръжката им, а парите на младото семейство били за тях, самата тя отишла да работи в П. през периода 2000 г. – януари 2009 г., оттам пращала пари – по 300-500 евро всеки месец на сина си, част от които били за образованието на внучето й, т.е. детето на страните, а през 2012 г. тя открила фирма за продажба на спортни стоки, магазинът се намирал в двора на къщата им и в него работила тя и за известен период ответницата, като последната след това отишла в „Бюрото по труда“, първите години магазинът вървял добре и голяма част от доходите от него свидетелката давала на сина си, след връщането й от П. купили апартамент в гр. С. З.и лек автомобил „З.“, като тя лично дала за жилището 30 000 лв. и за автомобила 7 000 евро, а съпругът й също имал събрани пари, след закупуването на жилището свидетелката и съпругът й продължили да спестяват от фирмата, от пенсия и от ранчото им за обучението на внука им Д и давали парите на сина си, в това време снахата помагала в магазина, когато св. И. я нямало, но иначе не работила нищо, Ш. напуснала семейното жилище на 12.01.2018 г. и взела спестяванията на свидетелката, после се върнала, ищецът изтеглил от влога си около 30 000 лв. – 40 000 лв., които впоследствие ответницата при повторното си напускане на жилището след около два месеца взела, заедно със златни накити и други вещи.

Според свидетеля М И. /баща на ищеца/ страните по делото живели заедно около 18-19 години в тяхната къща, но на горния етаж, синът му работил в маслодобивната фабрика като главен механик, а снахата – доста време като продавачка в хранителен магазин, след това отишла да помага в магазина на свекърва си, свидетелят и съпругата му купували голяма част от необходимите хранителни продукти и заплащали консумативните сметки, а младото семейство събирало парите си за обучението на детето си, от спестените пари си купили два леки автомобила – „О.З.“ за 7 000 евро, дадени от майката на ищеца от работата й в П., и „П.“ за 2 500 лв., спестените пари били около 80 000 лв. и били внесени по сметка на Ш. в банка, но свидетелят не може да каже какви точно и къде са тези пари.

По делото е разпитан като свидетел и синът на страните Д И., според когото парите, за които родителите му спорят, в размер на около 80 000 лв. са за неговото образование, те са получени от заплатите на майка му и баща му и от магазина, който имат, спестени са с цел да бъде осигурено висшето му образование, години наред се е говорело за това, а свидетелят не смята, че няма да му дадат парите, инициативата за събирането на тези пари била основно на баба му и дядо му, събирани са от цялото семейство, тъй като той е единствено дете и е близък с всички, битовите сметки и храната се плащали основно от родителите на ищеца, семейството било финансово добре, ответницата работила като продавачка в хранителен магазин, а след това и в семейния магазин за спортни стоки, който в началото имал добри приходи.

Видно от показанията на свидетелката П. П., майката на ищеца работила в П. и пращала пари на сина си, за да ги внасят за Д, а след раздялата на страните по делото те спорили за някакви пари, които били на влог на името на ответницата, предназначени за образованието на сина им, свидетелката имала информация по този въпрос само от родителите на ищеца, като според нея те работили с хубави заплати и след пенсионирането си, Х.И. била в П. и от там пращала пари по хора, казвали, че парите са за единствения им внук Д, всички усилия били насочени към него, защото братът на ищеца бил самостоятелен и нямал деца, през януари 2018 г. Ш. напуснала семейното жилище, като взела със себе си около 30 000 лв. и златни накити, а преди това тя работила в хранителен магазин и помагала в семейния магазин за спортни стоки.