Определение № 1658 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 2476/2026
- Вид
- Определение № 1658
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1658 гр. Бургас, 06.07.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА в присъствието на прокурора П. Б. О. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Частно наказателно дело № 20262120202476 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано по повод постъпило искане от прокурор при РП - Бургас за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия по Досъдебно производство № ДП № 40/2026г. по описа на ГПУ - Царево, вх. № 11890/2026г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, а именно – Л. П.
/*/, роден на **********г. в *******.
Искането е направено от надлежен орган, поради което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е и основателно по следните съображения:
С Постановление от 05.07.2026г. лицето Л. П. е привлечено в качеството си на обвиняем за това, че на 04.07.2026г. в землището на село Ясна Поляна, общ. Приморско, обл. Бургас, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и извършване на превоз към вътрешността на страната на 6 /шест/ чужденци, граждани на Кралство Мароко, а именно:
1.***********************
2.************************
3.************************
4.************************
5.************************
6.************************, да пребивават и преминават в страната в нарушение на Закона за чужденците в Република България /3ЧРБ/: чл. 19, ал. 1 1
ЗЧРБ „Чужденец, който преминава транзитно през нейната територия в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когото такава е необходима" съгласно Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от такова изискване; както и чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9а, ал. 2 - „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на: 1. Издадена виза по чл. 9а, ал. 2; т. 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; т. 4. „Разрешение на службите за административен контрол на чужденците“, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тауран“ с peг.
№ *, по отношение на повече от едно лице, както и с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 5 и т. 6, във вр. ал. 1 от НК.
За така посоченото престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до десет години и „глоба“ от 5000 до 20 000 лева. От размера на така предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ следва, че обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, поради което и съдът намира, че е налице първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на МНО „Задържане под стража“.
На следващо място, в производството по чл. 64 от НПК съдът следва да направи извод дали от събраните до момента по досъдебното производство доказателства може да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Под „обосновано предположение” по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК следва да се разбира от събрания доказателствен материал да може да се направи извод, че е вероятно възможно обвиняемият да е извършил престъплението, за което е привлечен в това си качество по ДП.
Настоящият съдебен състав, отчитайки занижения доказателствен стандарт при първоначалното вземане на мярка за неотклонение и началния етап на разследването, намира, че тази предпоставка е налице. Последният извод е обусловен от извършен от съда обстоен анализ на събраните по ДП доказателства, като за нуждите на настоящото производство не е необходимо същите да бъдат обсъждани детайлно. На този етап по досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които сочат на наличие на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление. Към настоящия момент по досъдебното производство са разпитани свидетели, които в показанията си излагат относими факти и обстоятелства към повдигнатото срещу Л. П. обвинение, приобщени са веществени доказателства, събрани са и писмени доказателства, като преценени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателствени материали сочат на извод за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият Л.
П. е съпричастен към извършване на процесното престъпление.
2
Следва да се отбележи, че не съществува равенство между обосновано подозрение и доказване на обвинението по несъмнен начин. Съгласно практиката на ЕСПЧ, обосновано подозрение е налице, когато съществуват такива факти, които биха убедили безпристрастен наблюдател, че обвиненото лице може да е извършило престъплението. Събраните на този етап от ДП доказателства съдът счита за достатъчни за да се приеме, че обвиняемият Л.
П. може да е извършил престъплението, за което е привлечен в това си качество.
Наред с горното, по делото следва да бъде извършена преценка от страна на съда за наличието на последната кумулативна предпоставка за вземане по отношение на обвиняемия на най-тежката мярка за неотклонение, а именно – реална опасност същият да извърши престъпление или да се укрие.
В тази връзка съдът намира, че по отношение на обвиняемия е налице предвидената в чл. 63, ал. 1 от НПК опасност от укриване. От събраните на този етап по досъдебното производство доказателства се установява, че обвиняемият е чужд гражданин (сръбски гражданин), като липсват данни същият да има установени трайни връзки с местни лица или за упражнявана от него професия на територията на страната, които да сочат на извод за наличие на уседналост или обвързаност на лицето с българската страна.
Следва да се отбележи и че липсват каквито и да било данни по делото не само за адресна регистрация на лицето на територията на Република България, но и въобще за адрес, на който същото да пребивава фактически на територията на страната, съответно на който да бъде призоваван в хода на наказателното производство.
За вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” не е необходимо кумулативното наличие и на двете опасности, предвидени в чл. 63, ал. 1 НПК, като с оглед изложените съображения за наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие като напусне пределите на Република България, то съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на най-тежкото процесуално ограничение по отношение на същия.
Разследването е в начален етап, като наличието на международен елемент разкрива по-голяма сложност при извършване на процесуално-следствените действия и в случай, че обвиняемият се укрие, това ще осуети процеса на събирането на доказателства и приключване на производството по делото в разумен срок.
Следователно налице са предпоставките за вземане на най-тежката мярка „Задържане под стража“ на обвиняемия Л. П., която е единствената подходяща в случая, годна да обезпечи целите по чл. 57 от НПК.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото липсват данни за наличие на основание обвиняемият да търпи процесуалното ограничение в домашни условия, каквото би било ако се наложи „Домашен арест“. Липсата на данни и доказателства за адрес на територията на страната, на който обвиняемият да пребивава трайно, прави обективно невъзможно спрямо последния да се изпълнява мярка за неотклонение „Домашен арест“. Ето защо, адекватно процесуално ограничение спрямо обвиняемия е на същия да 3 се вземе МНО „Задържане под стража“.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Л. П.
/*/, роден на **********г. в ***********************, обвиняем по Досъдебно производство № ДП № 40/2026г. по описа на ГПУ - Царево, вх. № 11890/2026г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок, считано от днес, пред Окръжен съд - Бургас.
Заверен препис от Определението да се изпрати на Следствения арест в ОСС - гр. Бургас.
НАСРОЧВА делото, в случай на жалба или протест, за разглеждане пред Окръжен съд - Бургас на 13.07.2026г. от 14:00 часа, за които дата и час, страните са редовно уведомени в днешно съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4