Решение № 1648 от 01.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1648 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120103806 по описа за 2025 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Во-доснабдяване и канализация” ООД, гр....., срещу Е. Н. П. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че за периода 12.12.2023г. – 26.08.2024г. е предоставил на ответника услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект, находящ се на адрес: гр....., абонатен № ...., на стойност 716.04 лв. Твър-ди и че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу не-го, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 19/2025г. на РС Бургас. По същото e била издадена такава за главницата, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2024г. до окончателното плащане; за сумата 45.50 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 07.12.2023г. до 30.10.2024г., както и за деловодните разноски в размер – 505 лв. Сочи, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на П., че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез особения представител адв. И. С., оспорва претенциите. Из-лага съображения, че не са ангажирани доказателства за наличието на твърдяната в искова-та молба облигационна връзка между страните, както и за предоставянето на ВиК услугите, за които са начислени процесните суми. Моли Съдът да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Е. Н. П. за исковите суми, по ч. гр. дело № 19/ 2025г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявените установителни искове.

1

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ и като такъв предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

От приетата по делото справка от Община ....се установява, че ответникът е собственик на ½ ид. част от процесния водоснабден имот. Посочено в същата е и че данъчната декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ..../23.05.2020г. е служебно въведена – по данни на служба ГРАО към Общината, с Удостоверение за наследници № ..../16.06.2020г. и Договор от ..... на ОНС ..... Предвид това, следва да се приеме, че Е. Н. П..-.има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество – по сми-съла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., и като такъв – следва да ги заплаща.

От представените с исковата молба карнети на инкасатора, справка за консумация на абонат, справка-извлечение № .....за дължими суми и 11 броя данъчни фактури, на обща стойност 716.04 лв., както и от заключението на вещото лице по ССЕ, включително и с направените в съдебното заседание уточнения, се установява, че всички отчетени количества вода за индивидуалния водомер на процесния водоснабден обект, през исковия период – от 12.12.2023г. до 26.08.2024г., са начислявани служебно – 10 х 15 куб. м. и 1 х 21 куб. м., като са добавяни и разпределени суми от отчета на общия водомер, т. е. няма реално отчитане на консумацията.

Или в случая, при негова доказателствена тежест, ищцовото дружество не установява предоставянето на реални ВиК услуги в имота на ответника – доставена и потребена вода, както твърди в исковата молба, нито пък сочи, съответно – не доказва, на какво нормативно основание е извършвало служебно начисляване на такива, в горните размери, както и наличието на предпоставките за това. Т. е., по делото не са ангажирани надлежни доказателства за възникването на валидно задължение за П. да заплати на ”ВиК” ООД, гр......, ис-ковата сума, респективно – за съществуването на претендираните вземания.

Ето защо, следва да се приеме, че предявените установителни искове, главният и акцесорният за мораторната лихва, са недоказани, и в крайна сметка следва да се отхвърлят, като неоснователни.

Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ...., седалище и адрес на управление: гр.. ..., искове за приз-наване за установено по отношение на Е. Н. П., с ЕГН: **********, гр...... че същият дължи на дружеството сумите: 366.11 евро /716.04 лв./, представляващи стойност на доставена, отведена и пречистена вода, за пе-риода 12.12.2023г. – 26.08.2024г., в обект, находящ се на горния адрес, абонатен № ....., ведно със законната лихва считано от 25.11.2024г. до окончателното плащане, и 23.26 евро /45.50 лв./ – обезщетение за забавено плащане за времето от 07.12.2023г. до 30.10.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 19/2025г. на РС Бургас, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2